ДОБРОТО ЧЕТИВО КАТО ПРОТИВОВИРУСНА ВАКСИНА 

0
1005

Какво друго ни остава в тази ситуация на ограничителен културен режим, освен да успокоим душата, а така и тялото си, с хубаво четиво в ръце. Отърсете се от унинието и се насладете на спечеленото време за четене.
А изборът, който ни  предлага издателство Колибри, ще ни донесе мъдрост и познание, ще ни помогне да се  издърпаме сами за косите, подобно барон Мюнхаузен от заплашващата ни депресивна яма, в която можем да затънем, че и да се надсмеем малко над страховете си, което може и да има превантивно-оздравителен ефект.

Невероятните приключения на барон Мюнхаузен“

Барон Мюнхаузен е напълно реална историческа личност. Пълното му име е Карл Фридрих Йероним, барон фон Мюнхаузен, роден през 1720 г. Служил е като кавалерийски офицер в руската армия през 1737–1739 г., а след напускане на фронта се връща в Германия и започва да разказва на приятели и познати за необикновените си приключения по суша, въздух и вода в Русия, Египет, Северно море и дори на Луната – фантастични, весели и изпълнени с хумор. През 1773 г. Рудолф Ерих Распе (1737–1794) гостува на известния барон и успява да запише и да издаде тези истории, озаглавени „Невероятните приключения на барон Мюнхаузен“.

Рудолф Ерих Распе (1737–1794) е германски писател, археолог и естественик. Завършва право, работи като библиотекар в Кралската библиотека в Хановер, а по-късно е поканен за куратор в Museum Fridericianum в Касел и заедно с това за професор по старините в местния университет. През 1769 г. е избран за член на Британското кралско научно дружество.

„Характери“
на Жан дьо Лабрюйер (1645-1696) е последната значима творба на френския ХVІІ век, наричан век на моралистите. Тя продължава вече утвърдилата се традиция с творчеството на Ларошфуко, Молиер, Паскал, Лафонтен и много други. Всички тези писатели се вдъхновяват от Монтеновите Опити от предишното столетие и размишляват върху човешките нрави. Всички те вярват, че в дълбоката си същност човешката природа е неизменна. Писателите моралисти от ХVІІ век споделят със своите предходници от ренесансовия ХVІ век убеждението, че гръко-латинското наследство и християнската духовна традиция са проправили пътя, който те трябва да следват в изучаването и изобразяването на човешката природа.

Своите Характери Лабрюйер представя като продължение на едноименната книга на Теофраст (ІV в. пр.Хр.). Портретите, дело на Лабрюйер, са събирателни образи в истинския смисъл на думата. В портретите на Лабрюйер и днешният читател може да разпознае хора от своето обкръжение, може да долови и нещо от себе си.

 Жан дьо Лабрюйер (1645–1696 г.) е френски писател-есеист и моралист. Публикувана през 1687 г., Характери е последната значима творба на френския ХVІІ век, наричан с основание век на моралистите. Тя продължава вече утвърдилата се традиция с творчеството на Ларошфуко, Молиер, Паскал, Лафонтен и много други.

 

Огнената тайна“ и други новели

През годините новелите на Стефан Цвайг са многократно издавани в различен тип сборници. По-малко известно е, че самият той е съставител на три сборника, в които е представил творбите си на тематичен принцип.

Първият, „Огнената тайна“, 1911, с оригинално заглавие „Първо преживяване. Четири новели от света на детството“, включва творби, посветени на съзряването и първите любовни трепети. Вторият, „Амок“, 1922, с подзаглавие „Новели за страстта“, съдържа 5 новели за драмата на изпепеляващите душата увлечения. В третия, „Смут в чувствата“, 1927, авторът е предложил 3 новели за противоречивите чувства, владеещи човешкото сърце. Сборниците са издадени за първи път от издателство „Инзел“, Лайпциг. Изданието на „Колибри“ в три тома следва оригиналното съставителство на автора.

Стефан Цвайг (1881–1942), спечелил световна слава като един от първомайсторите на психологическата новела, блестящ есеист, биограф и романист, е сред най-четените немскоезични писатели. Радетел за Европа, обединена от „обща духовна енергия“, гражданин на света, за когото „личната свобода е най-висшето благо на тази земя“, след дълбока екзистенциална криза и крушението на хуманистичните идеали той слага край на живота си в бразилския град Петрополис.

Автобиографичната му творба „Светът от вчера“ (1942), публикувана посмъртно, оценена от Томас Ман като „велика книга“, е сред най-значимото, излязло изпод перото на австрийския белетрист, преведена на множество езици и многократно преиздавана.

„Лек за депресията“

Американският лекар и популяризатор д-р Стивън С. Иларди е завършил клинична и социална психология, както и математика и икономика, понастоящем преподава в Университета в Канзас, автор е на над 40 професионални разработки и през активната си терапевтична дейност е лекувал депресията на няколкостотин пациенти. В книгата „Лек за депресията. Как да победим депресията без лекарства“ Иларди предлага програма в 6 стъпки, наречена Терапевтична житейска промяна.

Ето какво казва той:

„И шестте компонента на програмата ТЖП – омега-3 мастни киселини, ангажиращи ума занимания, физически упражнения, излагане на слънчева светлина, социални контакти и подобрен сън – притежават антидепресивни свойства. Това ни е известно от тоновете публикувани научни изследвания. Но ТЖП е единственият подход, който съчетава тези отделни елементи в цялостен вид – в комплексна програма от типа „стъпка по стъпка“, чието действие е много по-мощно от това на всеки от компонентите ѝ, взет поотделно.

А според психоложката Хариет Лърнър, автор на книги с милионен тираж, тази програма не е само за депресията. Всеки може да я използва за свое благо.

Американският лекар и популяризатор д-р Стивън С. Иларди е завършил клинична и социална психология, както и математика и икономика, понастоящем преподава в Университета в Канзас, автор е на над 40 професионални разработки и през активната си терапевтична дейност е лекувал депресията на няколкостотин пациенти. В книгата „Лек за депресията. Как да победим депресията без лекарства“ Иларди предлага програма в 6 стъпки, наречена Терапевтична житейска промяна.

 

 

Коментари

comments