БЪЛГАРСКАТА ПАМЕТ В ОТРАЖЕНИЯТА НА ВРЕМЕТО

0
268

В Квадрат 500 изложбата на фондация „Ценности“-„България в стъклото на времето“ разказва история, почти като приказка.

Дотолкова необичайна, че успя да превърне едно по форма светско събитие, посетено от политически фигури и културтрегери, от журналисти и фоторепортери в изобилие, в интимно човешко преживяване.

Защото на пръв поглед уникалните обстоятелства в биографията на един българин, заживял в Италия, но успял да съхрани рез поколенията на своите поевропейчени наследници свидетелствата за общата им българска памет, някак си по една или друга линия съумява да отключи в съзнанието на повечето от нас паралелни истории. Тъй като почти всеки има някъде в родовата си памет някой и друг дядо, прадядо или баба, учили, завърнали се, заминали и останали там, някъде. В общата Европа. И сигурно всеки от тях е носел нещо и предал на другоезичните си внуци я шевица, а снимка или просто романтичен история за това, какво е България. И е прекрасно да вадим от раклата на спомена разказите за това, което ни свързва и да ги предаваме нататък.

Но каква е историята, която стои зад изложбата „България през стъклото на времето“?
В началото на 20 век знаем, с придобиването на независимост младата българска държава изпраща своите деца да се обучават в Европа, за да допринесат за бързото въздигане на страната. А Марко Близнаков, поради способностите си, е изпратен лично от самия цар Фердиданд на специализация в Италия. Марко Близнаков е потомък е ва възрожденски род от Стара Загора. В Триест той става и почетен консул на България. И като такъв, върши своеобразна дипломация, изнасяйки сказки, на които за илюстрация използва специални стъклени плаки, запечатали етнографски, културнии природни картини-илюстрация на българските красоти.

Това става по времето на зараждането на съвременната фотография и Марко Близнаков, като модерен прогресивен човек,  се възползва от новостите в тогавашните технологии за да популяризира своята страна.Тези плаки са нещо като „дядото на диапозитива“ , казва Иво Хаджимишев, който ги обработва, впоследствие.

В Торино, където специализира корабно дело, представителният Марко спечелва сърцето на  благородничката Петронела Венециани, за която се жени и която го последва при завръщането му в Бургас. В Бургас Близнаков е участник в строителството на пристанището. По-късно двамата се връщат в Триест, където заедно със зет си, писателят Итало Звево, (чийто роман “Съвестта на Дзено“ има световна слава), Марко ръководи корабостроителницата на фамилията Венециани.
Забележителен факт е, че преподавател по английски на децата на двете семейства е не друг, а самият Джеймс Джойс. Самият Звево се смята за вдъхновител на автора на „Одисей“.
Как обаче плаките възкръсват и се връщат в България? През 1999г. внучката Надежда решава да ги предостави на бълагарски музей. Нейният син, Силвио де Микели Вентури, ги предоставя на Ирина Дилкова, с която поддържат бизнес отношения от години. Ирина решава да бъдат дарени на фондация „Ценности“, ръководена от първата дама тогава, Антонина Стоянова, съпруга на президента Петър Стоянов. Антонина Стоянова превръща историята в проект за пътуваща изложба, която да върне замисъла, вложен първоначално в използването на тези плаки, а именно да показва чара и красотите на българската авентичност пред света.

празнична премяна от Гостивар

Милена Кънева и Ирина Дилкова превръщат във вълнуващ кинодокументален разказ историята на 95 -годишната внучка на Марко Близнаков, Надежда.


Която от петгодишна пази непокътната от времето паметта за България.
„ Радвам се, че доживях 95 години, за да видя, че отново се говори за България….Бих искала сега отново да уча български“  са думите, с които завршва филмът.


Милена Кънева                                           Ирина Дилкова
37-те диапозитиви можете да разгледата в Квадрат 500 до 8-ми април, 2019-а.
Както и да потърсите връзката със своите си истории- свързващи минало и настояще в едно българско светоусещане.

Коментари

comments