ПРЕЗ МЕСЕЦ ЛИПНЯ В ХЪРВАТИЯ, С ДЪХ НА ЛИПИ И СЪХРАНЕНА ИСТОРИЯ

Мариана още е в Хърватия, съпругът й-Владимир Тончев, е Фулбрайт професор и преподава математика в Сплит,Загреб и Риека и днес ни разказва за отношението към древността и историята при съседите.

СПЛИТ, КЪДЕТО ДИОКЛЕЦИАН ИЗБРАЛ ДА ОТГЛЕЖДА ЗЕЛЕНЧУЦИ, ВМЕСТО ДА СЕ ВЪРНЕ В РИМ, НА ТРОНА

Сплит е известен с палата на римския император Диоклециан, но е съществувал няколко века преди това като гръцка колония. През трети век Диоклециан решава   раздели управлението на Запдната римска империя между четирима управители / тетрархия/ и обявява, че ще се оттегли от императорството в момента, в който палатът му е завършен. Това става на  1 май 305-та година и така Диоклециан остава в историята като първият пенсионирал се император. Палатът е всъщност цял град, с апартаменти за императора и близките му, с акведукт за населението, сгради за войската, пазари и работилници.

/Когато се опитали привържениците му да го върнат на власт, той само казал-„Ако знаете  какви зеленчуци отглеждам тука, никога няма да ме карате да ставам пак император.”/ бел.ред.

Дворецът е бил и крепост, с голяма войска, отбранителни съоръжения и подземия, в които се съхранявали боеприпаси и храна. Тук са произвеждали студено пресован зехтин – маслини наоколо в изобилие. В подземията са намерени стотици амфори с вино, зърно и всичко необходимо за населението да функционира нормално. Диоклециан е помислил и за спасяването на хората в случай на нападение по суша- апартаментите му са с изглед към морето, построени върху висока платформа, а по вода е можел да влиза и излиза от двореца без дори да си събува сандалите. Корабът влиза през широките порти и спира пред стълбището. От там се прибира в покоите си. По онова време стените са се издигали направо от морето. Сега от прозорците на императорската спалня се вижда широк булевард, палми и акустирали лодки.

/Тази възстановка на двореца можем да видим в google/

Подземията до преди стотина години са били използвани за какво ли не, включително и за градско сметище. Сега е място за музика, бутици и разходка. Стигаме до вътрешния двор или перистила на двореца. Тук е бил мавзолеят на Диоклециан. За украса е използвал сфинкс на 3500 години, донесен от Египет. Зад перистила в по-късните векове с подръчни материали и в продължение на седем века са строили църквата на седем нива, всяко според модата и стила на времето си. Следват още църкви и все по-тесни улички. Там, където съм се снимала е най-тясната от тях.

Светещите прозорци с колоните са от императорските апартаменти, а стълбите на перистила са любимо място за туристи, музиканти и сплитчани. Отзад тях, сред тесните улички и площадчета е пълно с кафенета и малки ресторанти. Дворецът в момента е адрес на около три хилядно население. Хората са се заселили тук още преди векове, търсейки спасение от нашественици, войни и преследване, а на пръв поглед примитивните постройки , днес си имат всички удобства. Около двореца са палатите на богаташите, а сградите на площада до него са в стил неокласицизъм.
Кафенетата са пълни с елегантен народ, а кафето, както и у нас, е ароматно и силно.  По отношение на храната и пиенето – Karlovacko-то е национална напитка.. Макароните са с настъргани трюфели. Плескавиците ги приготвят с парче сирене по средата и винаги мажат барбекюто с панцета – осолена сланина с малко месо отгоре.

Кастав е малко селище, но през всичките шест века от своето съществуване, е бил признат за град.

В средновековието, за да признаят едно селище за град, то трябва да има стена и закони, които са написани и се изпълняват. Освен това жителите сами избират кой от съгражданите им да ги управлява. Кралете и императорите се съобразяват с такива градове и в музея има запазени три дипломи , с надлежащите им от печати , от последните австро-унгарски императори, делегиращи самоуправление и автономия на Кастав.

Гледката е от камбанарията. От там се вижда Опатия, заливът Кравнер и планините наоколо. Центърът  на градчето не е променян , реставрират сградите така, че да не личи. По време на земетресението през 18 век, една от църквите пострадала и след много финансов размисъл, в момента я възстановяват. Ще ти покажа с какъв замах градят тази огромна катедрала след малко.
Айде, чуемо се позже.

Месецът е липня- когато цъфтят липите.Долу е строежът на катедралата. После плочата на стената на градския съвет, по повод 600 годишнината на града. Ако забелязваш, месецът е липня, а денят – шести, рожденият ден на Пушкин. Това е юни. Те не признават общоприетите имена на месеците. През юни цъфтят липите, та от там – липня. Най-отдолу е нещо уникално. След последната разрушителна война със сърбите, каставците въпреки всичко, са запазили благодарствената плоча към Тито, който между другото, е хърватин и в Рйека има музей на революцията, с филми и плакати за генералисимуса. Не е унищожено нищо, за да се остане и да не се забравя от поколенията.
Мариана

Коментари

comments