Тенденции в цифровата дипломация и цифровото управление през 2022 година, втора част
Новите теми в дипломатическия дневен ред
Цифровите теми са ключова част от съвременната дипломация, тъй като са били представени на видно място в двустранни срещи като срещата на върха Байдън-Путин и много други регионални и глобални преговори. За 10 години, този стабилен възход на цифровата дипломация е очевиден. Той ще се ускори през 2022 г. около следните тенденции:
- Цифровото се превръща в преобладаващо/интегриращо в международните преговори.
Електронната търговия се превръща просто в търговия. Цифровото здраве е просто здраве. Киберсигурността е основната сигурност. Тъй като префиксите цифров/кибер/е/тех; digital/cyber/e/tech отпадат, влиянието на технологиите се увеличава при формулирането на традиционни въпроси на политиката. Интегрирането на цифровите технологии ще се ускори през 2022 г. – по-специално в многостранни центрове като Женева, Виена, Найроби и Ню Йорк.
Министерствата на външните работи и международните организации трябва бързо да се приспособят към този преход чрез адаптиране на вътрешните си организации, въвеждане на цифровата външна политика и подготовка на дипломатите да станат институции, които преодоляват разделението между производители и потребители на информация , между технологичната и традиционната политика. Интегрирането на цифровите технологии може да бъде проследено в три основни области на глобалната дипломация: мир и сигурност, икономика и развитие, права на човека и хуманитарна помощ.
- Киберразведряването между Русия и САЩ и назряващите глобални преговори за киберсигурност ще помогнат за ускоряване на цифровия мир и сигурност.
През последните шест месеца киберразведряването започна бавно с облекчаването на напрежението между Русия и САЩ. В медиите има все по-малко съобщения за кибер инциденти между двете държави. Техните експерти разговарят помежду си.
Започнаха да се появяват първите осезаеми резултати, включително ареста в Русия на членове на киберпрестъпната група REvil. Това киберразведряване обаче е крехко, особено в случай на война в Украйна.
Киберразведряването трябва да допринесе за многостранните процеси в областта на киберсигурността. Конвенцията на ООН за киберпрестъпленията трябва да бъде договорена до септември 2023 г. от „Ad Hoc комитета“ на ООН. Това е много двусмислен график за сложни преговори и особено за интегриране на правни решения и опит, разработени в контекста на Будапещенската конвенция за киберпрестъпленията.
Контролът на смъртоносната автономна оръжейна система (LAWS) се договаря от 2014 г. в контекста на Конвенцията за някои конвенционални оръжия. Преговорите мобилизираха гражданското общество под знамето на „Спрете роботите убийци“. Преговорите не постигнаха сериозен напредък главно поради липсата на интерес от страни с напреднали военни технологии, включително Русия и САЩ.
- Икономиката и развитието през 2022 г. ще бъдат формирани около цифровите търговски преговори и инициативи за регулиране на огромната власт на технологичните компании чрез антитръстови, фискални, данни и други инструменти.
В допълнение към Брюксел, традиционният център за технологично регулиране, повече регулиране на технологичните компании се очаква в Пекин, както и в Конгреса на САЩ и Вашингтон. Докато САЩ и Китай ще регулират собствените си компании, ЕС ще продължи да се занимава с чуждестранните технологични участници. Тъй като основната технологична регулаторна битка ще се случва в Брюксел, много други страни ще следват отблизо ЕС и ще приемат подобни разпоредби, както се случи с GDPR.
През 2022 г. погледите ще се насочат и към Световната търговска организация (СТО) относно това, дали ще продължи да поддържа положителния импулс/инерция, генериран през 2021 г. Миналата година подгрупа от членове на СТО приключиха преговорите относно „Вътрешно регулиране на услугите“ – първият нов набор на правилата за услугите за повече от 20 години. Същият „многостранен“ формат е приет в Инициативата за съвместно изявление (JSI) относно електронната търговия. JSI има амбициозна програма, която обхваща както традиционни търговски теми (например улесняване на търговията), така и няколко въпроса на цифровата политика, като трансгранични потоци от данни, локализация на данни, онлайн защита на потребителите , поверителност/неприкосновеност и неутралност на мрежата.
През последните месеци на 2021 г. съорганизаторите на JSI бяха оптимисти, че ще бъде възможно да се постигне сближаване по повечето въпроси до края на 2022 г. Ако членовете на JSI за електронна търговия постигнат споразумение по ключови съществени въпроси, това би подкрепило тези, които залагат на JSI като начин за преодоляване на проблемите. Това може също да върне СТО на централно място, когато става въпрос за електронна търговия. През последните години по-голямата част от напредъка идва не от многостранни преговори, а от регионални търговски споразумения.
Най-голямото предизвикателство за търговските преговори няма да бъде постигането на прогрес през 2022 г. – изглежда има достатъчно политическа подкрепа от силните центрове на електронната търговия, като САЩ и Китай, и от нововъзникващите центрове като Сингапур, Австралия и Япония. Най-голямото предизвикателство ще бъде постигането на балансирани резултати. Либерализацията на електронната търговия не трябва да бъде самоцел, а също и инструмент за насърчаване на икономическия просперитет в развиващите се и най-слабо развитите региони на света.
Концентрацията на цифрова власт и цифровото неравенство са сред първите десет основни рискове, които вероятно ще бъдат заплаха за глобалната стабилност според Доклада за глобалните рискове 2021 г., публикуван от Световния икономически форум (WEF). Цифровото неравенство е най-големият краткосрочен риск в страните с ниски доходи, както и в Африка, и Латинска Америка, двата региона, които се очаква да нараснат най-малко през 2022 г. Това означава, че по-балансирано разпределение на богатството, генерирано от цифровата икономика, е не само въпрос на подобряване на справедливостта и равенството, но и стратегическо решение, което би било от полза както за развиващите се, така и за развитите страни.
Цифровизацията ще бъде основният инструмент на ООН за съживяване на динамиката за постигане на целите за устойчиво развитие (ЦУР) преди крайния срок до 2030 г.
- Засиленият фокус върху ценностите в цифровото управление ще повиши значението на човешките права онлайн.
Следвайки глобалната стратегия за цифрова политика на администрацията на Байдън, ръководена от ценности, остава да се види как тя ще бъде приложена на практика. Нови политически инициативи със сигурност ще попаднат в дневния ред на Съвета на ООН и на други международни органи по правата на човека .
Движеният от ЕС натиск за обхващане на различни сектори на цифровизацията и правата на човека ще бъде допълнително интегриран в работата на Съвета на ООН по правата на човека през 2022 г.
Освен това чрез цифровизацията правата на човека ще бъдат включени в традиционните технологични пространства като организациите за стандартизация.
Изкуственият интелект, както и метавселената/metaverse ще поставят правата на човека в центъра на дебатите относно това, как човечеството ще управлява бъдещия технологичен прогрес.
- „Отворено“ вероятно ще стане ключова дума за цифровото управление през 2022 г.
Отворените стандарти, данни и софтуер са формирали растежа на интернет в продължение на десетилетия – от отворени интернет стандарти (TCP/IP, HTML) до софтуер с отворен код като Linux. Въпреки това „отвореният“ подход имаше ограничено въздействие върху икономиката на платформите, изградена около корпоративни и собствени системи. Това вероятно ще започне да се променя през 2022 г. поради подкрепата на „отворения“ подход от основните геополитически и икономически интереси в следните области:
САЩ ще настояват за OpenRAN, решение с отворен код за 5G мрежи, за да променят своето изоставане, главно от собствените решения на Huawei в областта на 5G. Въпреки това, промяната ще продължи от Ericsson и Nokia, които също имат собствени решения за 5G мрежи. Например Ericsson призовава за подход на отворен пазар както за собствени, така и за решения с отворен код за 5G.
В стратегическата и в силно конкурентната полупроводникова индустрия има тласък към дизайн на RISC-V чип с отворен код, описан като „Linux на света на чиповете“. Тъй като дизайнът е от решаващо значение при производството на чипове, RISC-V ще създаде тектонични промени в цифровите пазари.
Призивите за отворени данни и оперативна съвместимост между технологичните платформи ще се ускорят, особено когато някои от тях потенциално загубят пазарната си позиция поради блокирането на други участници, както се случва между Facebook / Meta и Apple.
Независимо от тактическата мотивация за повече „отвореност“, тази тенденция ще допринесе стратегически за цифровите активи като глобални обществени блага.
Тенденцията на „отвореност“ ще се ускори през 2022 г. и години напред, първо, в работата на органите по стандартизация и по-късно в търговските дейности, човешките права, развитието и други международни организации.
Нови инструменти за дипломатически дейности
От преговори и изготвяне до представителство и насърчаване, цифровизацията на дипломатическите функции се очаква да се ускори през 2022 г. Използването на уебсайтове и социални медии в дипломацията нараства.
- Хибридните срещи се превръщат в „новото нормално“ в дипломацията.
Хибридните срещи са мястото, където някои участници се събират на място, а други взаимодействат онлайн. За да се гарантира равното участие като ключов стълб на многостранната дипломация, бъдещето на хибридните срещи ще зависи от разглеждането на нов набор от проблеми през 2022 г.:
Технологични. Как да се осигури гладко взаимодействие между in situ и онлайн динамиката на дипломатическите срещи?
Сигурност. Как да се защитят данните и поверителността/неприкосновеността, особено при деликатни преговори?
Протокол и процедури. Има ли нужда от коригиране на съществуващите и въвеждане на нови процедури за регулиране на хибридните срещи?
В крайна сметка ще има въпрос, дали ООН и други международни организации могат да продължат да преговарят на частни платформи. На принципно ниво, докато се срещат в сградите на ООН, за да преговарят в реалния живот, те трябва да имат аналогично пространство за онлайн и хибридни срещи.
Развитието на метавселената ще постави под въпрос необходимостта от физически срещи, тъй като виртуалната реалност ще започне да съвпада с реалната. Виртуалната реалност вече навлиза в дипломатическите стаи, както беше в случая със срещата на ООН за наблюдение на мисията на ООН за проверка в Колумбия.
- През 2022 г. дипломатите ще използват повече ИИ и технологиите за данни за преговори, планиране на политики, консулски въпроси и ангажиране с обществеността.
Изкуственият интелект и данните трябва да се използват с изключително внимание. Тъй като дипломацията е по-скоро форма на изкуство, отколкото наука или на езика на ИИ по-скоро „дълбок концептуален проблем“, дипломатите трябва да разчитат на ИИ главно за идентифициране на корелации, които биха могли да вдъхновят техните стратегии и преговори. Те трябва да бъдат много предпазливи, като разчитат на причинно-следствени позовавания и причинно-следствени препоръки, предоставени от системите за изкуствен интелект.
В заключение – през 2022 г. дипломацията ще бъде формирана от приемственост и промяна: промяна в нейната основна цел да разрешава конфликтите по мирен начин и промяна в геополитическата среда, в която работи, нови цифрови теми в дипломатическия дневен ред и нови инструменти, които дипломатите ще използват.
Линк https://www.diplomacy.edu/blog/10-digital-diplomacy-and-governance-trends-for-2022/?utm_source=DiploMail&utm_campaign=3b168fea6a-RSS_EMAIL_CAMPAIGN_blogs&utm_medium=email&utm_term=0_4510155485-3b168fea6a-120316992
инж. Анелия Димова е експерт по политика в информационното общество
miscellanea@abv.bg
