КНИГИТЕ ИЛИ КИНОТО: И ДВЕТЕ

0
185

През октомври отговорът на Колибри е безапелационен.
Не само защото започна  кинофестивалът Синелибри, който предлага книги, които да гледаме. Но и защото издателството ни затрупва със заглавия, които ни изкушават да прочетем. И които могат да превърнат настъпващата есен във вълнуващо преживяване като на кино, като ни потопят в света на психологическите тайни и мрачните вълнуващи загадки..
Ще гледате или ще четете? Няма избор. И двете.

Разбира се, на първо място не бива да пропускаме забележителния  ИЪН МАКЮЪН, който вече откри литературния кинофестивал. Новият му роман излезе в навечерието му и можем все още лично да вземем автограф от самия автор. В 19:00 ч.,  днес, 11-и октомври, от 19:00 ч. той ще се срещне с читатели в литературен клуб „Перото”.

Ето как издателството ни представя новите си изкушаващи заглавия:
 Според критиката „В черупката“ (превод: Надежда Розова), е алтернативен „Хамлет“, шедьовър, събрал всичко, което Макюън знае за своето изкуство.
Труди мами съпруга си Джон поета. Не с кой да е, а със собствения му брат, Клод глупака. Труди и Клод имат зловещ план – да се отърват от Джон, но и един свидетел – деветмесечният обитател на утробата на Труди. Който чува всичко и си прави съответните изводи. И който също има план… Изключително находчив и провокативен римейк на една класическа творба, „В черупката” неслучайно се радва на суперлативи. Критиците отчитат любопитните разсъждения на нероденото бебе за европейската и световната съвременност, както и характерните за Макюън елементи на трилър, последвани от изненадваща развръзка.

Иън Макюън се нарежда сред колосите на съвременната европейска литература. Носител на множество национални и международни отличия, той се превърна в емблема на постмодернизма и хуманизма с романи като „Изкупление”, „На плажа Чезъл”, „Дете във времето“, „Амстердам”. Повечето романи на Макюън имат филмови версии по негов сценарий.  Освен като един от най-изкусните съвременни разказвачи, Иън Макюън е известен и със силно ангажираното си социално присъствие, най-вече с откритото си отричане на ислямския екстремизъм.

Изключителна история, каквато е способно да роди само въображението на гениален разказвач като Иън Макюън. И безподобен римейк на „Хамлет“, събрал суперлативите на критиците. Без да смятаме любопитните разсъждения на нероденото бебе за европейската и световната съвременност. И, разбира се, без да забравяме несъмнените елементи на трилър с логична и изненадваща развръзка.Едновременно забавен и смъртоносно сериозен, последният роман на Макюън не се вписва в никаква категория. И това го прави още по-интересен.

„Съпругата“Мег Уолицър

Мег Уолицър е родена през 1959 г. в Бруклин, Ню Йорк. Автор е на дванайсет романа, много от които са бестселъри на „Ню Йорк Таймс” „Съпругата” е сред най-амбициозните й произведения до момента, а едноименният филм е хипнотично преживяване – апология на женствеността, саморефлексията и вътрешното освобождение. Режисьор на лентата е Бьорн Рунге, а в главните роли блестят Глен Клоуз.


„В мига, когато реших да го напусна, онзи, в който си казах „Стига толкова“, се намирахме на десет хиляди и петстотин метра над земята, устремени напред, но създаващи илюзия за неподвижност и покой. Точно като брака ни, бих могла да отбележа, но защо да съсипвам всичко точно сега? Ето ни, седнали в лукса на първа класа, условно отделени от тревогите; нямаше турбуленция и небето беше ясно, а някъде сред нас като нищо беше настанен някой контролиращ полицай от въздушния флот, дегизиран като редови пътник, който сигурно похапваше мазни ядки от малко съдче или беше напълно погълнат от зомбиращата проза на самолетното списание. Питиетата бяха сервирани още преди излитането и седяхме, отпуснали глави назад. Жени в униформи разнасяха кошнички напред и назад по пътеката като някакви секси издокарани Червени шапчици.
– Ще желаете ли бисквити, господин Касълман? – попита го брюнетка и се наведе към него с щипка за сервиране в ръка, а когато гърдите ѝ се приплъзнаха напред и после се отдръпнаха, забелязах как древният механизъм на възбудата се задейства у него също като острилка за моливи, гледка, на която бях ставала свидетел хиляди пъти през всички тези десетилетия. „

Е, как да пропуснем „Мистерията на къщата с часовника“на Джон Белеърс, чиято екранизация е в програмата на кино-литературния фестивал „Синелибри”!

„Мистерията на къщата с часовника“ (превод: Надежда Розова)  е готически хорър роман от 1973 г. и разказва историята на осиротелия Луис Барнавелт, който отива да живее при чичо си Джонатан в един мистериозен и пленителен дом. Скоро ще се наложи ексцентричният чичо и неговата скъпа приятелка г-жа Зимърман да сдружат магическите си способности, да победят силите на мрака и да им попречат да унищожат света с неукротимата си мъст. Но ще се справят ли без помощта на изобретателния и храбър Луис, който бързо се досеща, че не една и две са тайните на внушителната стара къща с просторни стаи, мраморни камини и мрачни проходи? Оказва се, че в стените й е зазидано тиктакащо сърце!

Джон Белеърс (1938–1991) дължи литературната си слава на своите готически младежки романи. Автор е на повече от 30 произведения и е носител на многобройни литературни награди за най-популярните от тях. „Мистерията на къщата с часовника“ получава първата си филмова адаптация още през 1979 г. Втората излиза на екран през 2018 г. с участието на Джак Блак, Кайл Маклоклан и Кейт Бланшет. Режисьор на лентата е Илай Рот.

Гледайте филма на 12 октомври от 19:00 ч. в Руския културно-информационен център на ул. „Шипка” 34:


 http://www.cinelibri.com/misteriata-na-kashtata-s-chasovnika/ 

И още един трилър:

„Цветовете на пожара“Пиер Льометр

Февруари 1927 г. Погребението на банкера Марсел Перикур. Дъщеря му Мадлен ще наследи финансовата му империя. Но ето че най-неочаквано седемгодишният й син Пол се хвърля от прозореца и се размазва върху ковчега на дядо си. Оцелява, но от този трагичен момент нататък животът на майка и син се променя драстично. Мадлен се сблъсква с алчността и подлостта на обкръжението си в едно време и в една Франция, когато на хоризонта вече засияват цветовете на пожара, който ще изпепели Европа. Унижена, съсипана, Мадлен ще намери сили и ще прояви чудеса от изобретателност, впускайки се в невероятно приключение, чиято цел е да отмъсти – за чиста радост на читателите – на всички изпречили се на пътя й.  Мъст, достойна за граф Монте Кристо, от чийто автор Пиер Льометр признава, че е черпил вдъхновение.
Пиер Льометр (р. 1951 г.) е дипломиран психолог, пише от 2006 г. и е автор на десетина трилъра, два от които издадени от ИК „Колибри“ – „Алекс“ и „Булчинска рокля“.

Дотук получава 5 награди, а 4 от романите му са филмирани. Голямото признание идва с „Ще се видим там горе“ (2013) – роман за Голямата война (издаден от ИК „Колибри“), удостоен с наградата „Гонкур“, плюс още 8 награди, като филмовата адаптация му донася 9 номинации и 5 награди „Сезар“. Пет години по-късно следва продължение – „Цветовете на пожара“, вторият от десетината романа, които писателят нарича свой „балзаковски пъзел“ и чрез които смята да обхване периода 1920–2020.
Приятно четене и гледане.

 

 

 

Коментари

comments