БИБЛИОТЕКАТА И ГРАДЪТ

0
199

Столичната библиотека, основана на 24 октомври 1928 година, ще навърши 90 години. Струва си да се огледаме в тази дата, защото историята на една градска библиотека- създаване, развитие, критични мигове на оцеляване- е всъщност разказ за духовната история на  един град, част от разказа за самоосъзнаването на жителите му като граждани със собствена културна идентичност.

Показателно за националния подем след освобождението е, че най-старият културен институт в България е Народната библиотека. Необходимостта обаче от от повече знание и по-достъпни места за общуване с книгите,  ражда и идеята за създаване на общински библиотеки.
На страниците на списание “Българска сбирка” през 1885 г. се появява предложение “да се вземе инициативата по един законодателен ред и се положат основите и уредят във всеки град и селце по една общинска библиотека с читалня, с което ще се помогне много и разностранно не само на народните маси, а и за книжнината ни”. Посочва се, че в общинските бюджети трябва да се предвижда ежегодно по една малка сума и за общинската библиотека.
Можем само да се прекланяме пред първите дейци на библиотечното дело у нас, които с възрожденски дух на истински народни будители са събирали, подреждали с любов книгите, организирали са библиотечната дейност.
За историята на Градската библиотека ще ни разкаже именно един такъв почетен служител на книгата, библиотекар с 40 годишна биография, АНА АНГЕЛОВА,  завеждащ отдел Краезнание и книжонво наследство в Столична библиотека.

– От колко години работите в Столична библиотека?
-Ще станат 41.
40 години от 90 годишната  биография на библиотеката са част от вашата биография. Разкажете ни както за вашата връзка с книгата, така и за  връзката на библиотеката с града.
– Библиотеката е сменила много адреси. Първият адрес на Библиотеката е площад „Славейков“ №9. Една малка читалня, в която е можело да се прегледат вестнтици, книги, не са се давали книги за вкъщи. Инициативата е на генерал Владимир Вазов, който  издава заповед да се създаде специална комисия, която да се погрижи за проекта. Замисълът на ген. Вазов бил- градът се развива, Народната библиотека придобива друга функция, на книгохранилище на националното богатство  ,вече има университетска библиотека, библиотека на БАН, към различните министерства няма такава, която да обслужва гражданите

И  на на 24 октомври генерал Вазов излиза с уведомителна разпоредба, че вече съществува този музей. За съжаление не притежаваме тази  Уведомителна разпоредба. Но така или иначе, през 1928-а година,  всъщност е основан Общински музей с библиотека и архив.
Който след това се премества на площад „Света Неделя“№ 2-4,  като  фондът продължава да нараства. Оттам Библиотеката  отива на „Мария Луиза“№ 47 , където са обособени две читални и две стаи за фонда и,  вече  през 1941 г. Общината закупува сграда за библиотеката на площад „Бански“ №3,  от бившата Собственишка банка и тази сграда, преднацначена  за градска библиотека, музей и картинна галерия и е открита  1 декември 1941 г. от кмета инж. Иван Иванов. Фондът възлиза на 25 000 тома и читалня от 50 места. Читателска карта се издава срещу депозит от 50 лв. Работното време е от 8.00 до 20.00 ч. Първият директор е Коста Вълев.
До към 1941 година останалите предвидени институции-  галерия, архив, музей за веществени артефакти- събират сбирките си. На картинната галерия 41 година се прави изложба на това, което е събрано. Много интересен е начинът, по който са събирани материалите. Сътрудниците, които са работили там, са обикаляли села и хора, имаме едни спомени на Величко Вълчев, който е работил по това време, той разказва, как сътрудниците са посещавали видни общественици, учени с молба да дарят книги,за  да се попълни сбирката. Имало е много ценни картини, които по време на бомбардировките първи са били евакуирани. Те са сега в Националната галерия. От най-ценните са акварелите на Йозеф Обербауер. Спасени са.

София след Освобождението Йозеф Обербауер акварели 
Има една интересна случка с Александър Тодоров-Балан. Когато той отива при него да дари книги Балан пита, ама аз дарих вече една, имате ли я?“ Вълчев проверява и не я намира и тогава Балан отказва  да дава повече книги.
Има запазени съобщения в сп. „Сердика“
Издателство „Чипев“ дари на  Столична библиотека 10 броя книги.“

Много от общинските съветници даряват.
-Свикват ли бързо софиянци да ползват библиотеката?
-О, да, в сп. „Сердика“, което почва да излиза 1937 година до 1952  има  статистически раздел и там се дават посещенията на Столична и Нродна библиотека и горе долу показателите са изравнени.
-Първите ентусиасти библиотекари къде са придобивали знания?
– Имало е курсове, получавали са образование и в чужбина. В  спомените си Елка Михайлова, която работи, струва ми се от 1942 година, пише, че през 41 година библиотеката има 6 щатни служители  и 19 волнонаемни, не на заплата. И от тези 6 души обаче, една от колегите е завършила библиотечни науки в чужбина.
Впоследствие много писатели започват да работят в библиотеката, Орлин Василев, Стефан Станчев, Петър Славински, Матвей Вйлев, Павел Вежинов, Богомил Райнов, Иванка Димитрова, Величко Горчев.. Хора с култура,с отношение и любов към книгата..
Така се оказва, обаче, че библиотеката остава без сграда. Па вруму ня бомбардировките- 10 януари 44 година сградата на площад „Бански“ не е напълно  разрушена, но избухва пожар и е унищожен фондът. От 50 000 събрани оцеляват 10 000 евакуирани книги.


Спасяването на книгите в Драгалевци
По отношение на спасяването на книгите, има много интересни факти. Например 1941 година, когато се прекъсват дипломатическите ни отношения със Съвтския съюз заради войната, Столичната библиотека изкупува цялата руска книжарница, която тогава е закрита.
А през 1942 година има едно много голямо изложение на германската култура, тогава пък изкупуваме цялата немска изложба от книги за библиотеката.

-Книгите не воюват.
– Но войната ги унищожава. И библиотеката остава без сграда.
Сградата на площад „Бански“ е възстановена, но пък я разрушават, за да се построи правителствени комплекс.  За известно време сме в сградата на кметството на Гурко 1 освободена от кметството, която обаче в ъгловата си част възстановена след бомбардировките  и е градоред, поради което можеше да понесе тежестта на книгите.
И когато станаха промените 90-та година, на кръглата маса проф. Михаил Неделчев повдигна въпроса, като каза, че тези големи мастодонти в градските и окръжните градове на БКП трябва да да се дадат на библиотеките. Ние тогава  правихме миниги, демонстрации, и ни дадоха тази сграда, на площад „Славейков“4 Така се оказа, че от първия адрес-„Славейков“9 до „Славейков“4 минават 72 години.

Интересното е, че сегашната сграда е строена

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

1932 -36-та година, проектирана е от една млада архитектка, Виктория Ангелова Винарова,(1902-1947) която не е първата жена архитект, но е първата най-млада, получила такъв голям обект, спечелва конкурс  сграда за Министерството градоустройството перз   1926-а година, когато е на 24 години!  В нейна чест сме кръстили една от конферентните зали на нейно име. „Виктория“. Вътрешният интериор, трябва да се отбележи, е стил сецесион.

Спечелила и конкурса и за Дома на правниците, но не са й го поверили, защото била млада. Да, била само на 26 години!  Но ред софийски сгради, като Втора девическа, бившо 11-то СПУ днешната Математическа гимназия, жилищна кооперация „Московска 37 –и пр. са нейно дело.

 

 


Тук засега сме добре, но май фондът все повече нараства и скоро ще ни отеснее.
-Какво е най-ценното във фонда?
-Всичко е ценно.
– За един истински библиотекар това е единственият отговор.
-Ами да, когато постъпих на работа, началничката ми казваше така: „Една книга един човек веднъж в годината да я потърси, значи тя е необходима и трябва да бъде тук.“
Ние сме градска библиотека и читателската ни публика е много широка. Възрастов, образователен състав стремим се за всекиго да има нещо.

-Трудно. Ние сме депозитна библиотека, което означава, че от всичко, което се издава в България, ние трябва да получаваме екземпляр. За съжаление сега е по-скоро пожелателно. Разбира се, купуваме, с ограничен бюджет, имахме много богата справочна сбирка, а сега справочниците са много скъпи

 

Много трудно си набавяме чуждоезикова литература, затова 1990 година направихме езикови читални, за да използваме помощта на чуждите посолства, разчитаме на дарения

 

 

-Прави впечатление активната дейност на библиотеката, активното й участие в културния живот, многобройните й инициативи, които са я превърнали в истинско културно средище. 
-Библиотеката трябва да бъде културен център. Естествено, че нашата главна цел е книгата и нейното разпространение, но  сега, във века на новите информационни технологии и комуникации, когато като че ли книгата остава на по-заден план, тези културни инициативи са начин да доведем хората в  библиотеката, да ги  заинтригуваме, особено по-младите. С други деми, да заведем книгата до читателите й. Стремежът е да се изнесе дейността на библиотеката извън сградата.

Зелени библиотеки се правят в различни паркове градини,на Витоша се качваме даже. Имаме библиобус за  по-отдалечените квартали.
Почти всяка седмица в Клуба се събират млади хора да обсъждат, да представят своя стихосбирка,  правим срещи с професионални писатели, които четат своите произведения, дискутират с аудиторията.

-С какво ще ни изненадате за 90-тия си рожден ден?

-Това, което се гордеем и посветено на 90 годишнината е, ще представим платформа „Сердика“, идея, тръгнала от намерението да дигитализираме списание „Сердика“,  (1937-1952),  което съдържа много материали за историята на града.

Решихме да направим платформа  „Сердика“, в която да качим и най-ценното. Имаме старопечатни книги – издания до 1879 година издания,  имаме картинна сбирка, статии, вестници и списания.Тази  дигитална  платформа ще обедини всички документални архиви за историята на София. Читателите ще имат онлайн достъп до пълнотекстови документи от краеведската сбирка на библиотеката, която включва книги за София, списанията „Сердика“ и „София“, „Софийски общински вестник“ и -статии от периодични издания, свързани с живота в столицата.

И тук мога ли да споделя една мечта?
Моята мечта е, да съберем спомени за София. Защото книгите със спомени за София са около десетина и те се за времето след освобождението. Наизуст ги знаем  Канезирски-Верин Димо Казасов, Райна Костенцева..А има толкова бели петна от историята на София- за градския живот на софиянеца, за исторически събития, които могат да се разкажат  през личните биографии. Например за бомбардировките. След едно участие в Радиото, веднага получихме писмо с точно с такъв спомен- как са се крили, как са преживявали по време на войната, колкото и субективно да е това, носи безценно сведение за времето.
Книгата която сега ще издадем за годишнината, е точно такава, със спомени на не толкова известни хора, но на софиянци за техния град.


Сайтът www.obache.bg с желание ще съдейства, още повече, че с културната история на града сме пряко свързани чрез страницата си „Киното и градътъ“ . И наша мечта е да представяме историята през личните разкази на хората, за да усетим автентичността на времето през биографии н хора и съдби.

 

 

 

Коментари

comments