100 годишнината на незабравимия комик не остана неотбелязана от медиите. В Сатиричния театър обаче се стоя едно истински трогващо, но и ангажиращо мислите събитие.пЗащото не само достойно бе почетен достойно любимият актьор на поколения зрители, но се провокираха размисли относно разбирането на това, каква е ролята на сатиратаТеатърът, чийто основател е Калоянчев, нееднократно демонстрира неразривната си връзка и почит към големите имена на своята сцена. Не случайно техните лица ни посрещат във фоайето, юбилейни дати се празнуват, усещането за тяхното присъствие е живо. И това е знак и за приемственост, и за посока на развитие. Така че припомнянето на многоликото творчество на Калоянчев, както и на неговото отношение към света, бе именно демонстрация на служенето на каузата на сатирата. И с честването на тази годишнина в Камерната зала, не само си припомнихме бляскавите роли на актьора, не само се разказаха трогателни лични истории, но и се задде ключ към разбирането за сатирата като необходимо критично отношение към света.
Филмът на Владимир Люцканов и Антоанета Бачурова „Калата“ заснет за БНТ , който бе прожектиран, дълбоко и детайлно прониква в истинската дарба и същност на един актьор, който зад шутовската маска крие тъгата на философа скептик, анализатор на човешкото битие. Филмовият разказ за неговото творчество е не само урок по актьорско майсторство, показно за това как чрез актьорското изкуство могат да се изиграят и най-тънките човешки трепети, но и как сатирата може да служи за усъвършенстване на критичното ни мислене към света. Невероятно е усещането да прозреш през дистанцията на времето колко всъщност и днес е ни необходим именно този поглед към света.
И вероятно не случайно преди самото честване на 13-и януари, на специална пресконференция от 18:30 ч. в централното фоайе директорът на театъра Калин Сърменов обяви резултатите от тазгодишния конкурс за камерна сатирично-комедийна пиеса на името на Алеко Константинов“.
Калин Сърменов:
„От 37 текста, които ни бяха изпратени, избрахме „Денят на гларуса“ на Ива Петрони. Това е съвременна пиеса, която прави ретроспективни съпоставки. Текст, който носи в себе си усещането за сатира, което е изключително важно и много трудно, да се постигне. След добрите ни образци, които познаваме и цитираме по дефиниция, в последно време трудно се намират примери на такова мислене. И мене много ме изненадва, че сатиричното мислене през последните години особено, не е толкова сериозно застъпено у нас. Докато навремето, говоря преди 10 ноември, ние имахме съпротивление, имахме ясно определен враг и съпротивителна сила, благодарение на която изграждахме принципите си на шегата, на вица, на комедиите, на сатирата и начинът, по който казвахме нещата беше на принципа: „Думам ти дъще сещай се снахо“ изведнъж, като че ли няма съпротивление. Имаше голям вакуум 90-те години, които бяха много тежки, но този вакуум за моя изненада, продължава и до ден днешен. Като че ли, хората нямат усещане за нещо, което навънка може да ги провокира, за да застанат смело и да се отнесат смело с острието на сатирата към него. Не говорим за чувството за хумор. Непрекъснато се бърка смеха със сатирата. Сатирата е отношение, сатирата е критика, да го наречем, към света, в който живеем. Затова Станислав Стратиев е страхотен, защото той беше открил една много хубава формула. Той поставяше зрителите да се съпоставят в ситуацията на героя, който е неоправдан. Изключителен сполучлив ход. Защото няма нито един зрител нито един от нас, който, като застане пред огледалото, да каже аз съм голям скапаняк. Всички сме много готини. А когато гледаме пиесите на Станислав, всички се съпоставяме с този, неоправдания, дето са му влезнали в къщата, а никой не се съпоставя с онзи, дето му е влезнал в къщата. Дето му е развалил асансьора и го е закачил там. Така че, за нас това мислене е много важно и се опитваме да го култивираме и да го изграждаме по този начин.“
Благодарим за урока по нравственост, за обичта, уважението и отношението към паметта и таланта на големия български актьор Георги Калоянчев!
