„ПОБЕДА НАД СЛЪНЦЕТО“   РУСКИ ТЕАТРАЛЕН АВАНГАРД НА БЪЛГАРСКА СЦЕНА

0
1032

Артистичният колектив на Театро „Гриша Островски“* ни поднася едно изключително културно събитие-реконструкцията на най-забележителното музикално-драматично произведение на руския авангардизъм от началото на 20 век. На сцената във внушителната, излъчваща противоречиви смислови значения сграда на  бившия Дом на българо-съветската дружба на бул. „Патриарх Ефтимий“,която е построена и подарена всъщност на българската държава от белогвардейски имигранти, се състоя премиерата на спектакъла, възстановяващ буквално емблематичното произведение на руския авангардизъм- футуристичната опера – „Победа над слънцето“

Руският авангардизъм от началото на ХХ век е едно от най-ярките явления в по-новата културна история на човечеството, а в наши дни интересът към него е забележимо засилен в световен мащаб.Негови най-ярки представители са Марк Шагал, Василий Кандински и Казимир Малевич.


Кандински

Руският авангардизъм повлиява върху световния културен пейзаж не само в изобразителното изкуство, но и в литературата и сценичното изкуство.
Счита се, че квинтесенция на цялостния мироглед на това течение се явява сценичното произведение „Победа над слънцето“ от М. Матюшин и А. Крученых и костюмите на К. Малевич.

Авторите наричат условно произведението „футуристична опера“, макар че то е много повече от това. Операта е създадена през 1913 година,  преди Първата световна война  в бурните, заредени със стремеж за промяна на света времена  и  въплъщава идеята как старото, природно, вечно и неръкотворно слънце, символ на „реда на нещата“, ще бъде изтръгнато насила и заменено с ново, подвластно на човешката воля.


В нея,като част от пластичното решение, за пръв път се появява прочутият „Черен квадрат“ на Малевич. „Черният квадрат“ на Малевич е една от най-многозначителните картини в историята на изкуството, която се възприема като манифест на новаторските търсения на модернизма.
Казимир Малевич е роден край Киев 1878-1935), в семейство от полски произход. Основател на един от видовете на абстрактното изкуство- Супрематизъм (лат. supremus – най-висш)  В книгата си „От кубизма и футуризма към супрематизма. Новият живописен реализъм“ (1916 г.). Казимир Малевич обяснява какво е това- супрематизмът търси най-висшето изкуство, изчистено от „всичко нехудожествено“; изкуство, което надхвърля „заробващите граници“ на реалността.
Какво всъщност, е искал да каже авторът с черния квадрат, който заменя слънцето  в спектакъла?


Надмощието на човека над пасивната природа? Зачеркването на всичко досегашно и премахването на ограниченията, които налага културата на миналото? Или  предусещането, че обновлението на света, което революционният подход предлага, се превръща в черна дупка, която ще погълне всичко човешко?
Днес можем да продължим интерпретациите си в посока нови технологии и светло бъдеще.

Любопитна подробност е, че  преди Малевич, френският художник Алфонс Але рисува черен правоъгълник, наречен  „Битка на негри в тъмна нощ” . Вероятно оттам е и    популярната фраза, която се е превърнала в нарицателно за нещо неразбираемо.
Специалисти от Третяковската галерия успяват да открият, че под изображението „Черен квадрат“ на Малевич има не една, а две картини. Изкуствоведите Ирина Рустамова и Ирина Вакар разчели надписа под „Черен квадрат“, който гласял : „Битка на негри в тъмна пещера“ (Битва негров в темной пещере). Явна препратка към правоъгълника на Алфонс Але. А първоначално върху платното е имало една кубофутуристична и друга протосупрематична композиция.
Представлението се играе на оригиналния език, на който е написано – така наречения език Зауми, характерен за всички произведения на това течение, чийто основен представител е В. Хлебников. Прологът към „Победа над слънцето“ също е негово дело.

 

За последното столетие има няколко опита за реконструкция на този спектакъл – в Лос Анджелис, Виена, Лондон и Москва, и сме щастливи, че София е сред тези културни средища.

Режисьор на проекта е знаменитият театрал Андрей Россинский, създател и ръководител на московския театър   „Лаборатория“,  преименуван по-късно в „Московски театър за музика и драма“. Поставил е над 40 пиеси, сред които „Маркхайм“ по Р. Л. Стивинсън, „Бариерата“ по П. Вежинов, „Опера за три гроша“ на Б. Брехт, „Лъжа след лъжа“ на   Грибоедов  и Ваземски, „Камино   Реал“   на   Т.   Уилямс, „Предателство“ на Х. Пинтър, „Хамлет“ на У. Шекспир, „Шест призрака на Ленин върху рояла“ на В. Денисов, „Приключенията на   войника   Иван Чонкин“   на   В.   Войнович,   „Исус   Христос   – Суперзвезда“ на Т. Райс и А. Л. Уебър, както и на вече поставената в Москва, Париж и Базел,  „Победа над слънцето“ на Матюшин, Крученых и Малевич.
Изпълнителския екип е изцяло български: Берна Касимова, Бисер Станков, Боян Цонев, Глория Георгиева, Дани Атанасова, Димитър Бакалов, Костадин Жеков, Недялка Раева, Петър Бозуков. Актьорите заслужават изключителни адмирации, защото участието в подобен тип сценично действие изисква овладяване на чисто нови умения и експресивни техники, които не са върде популярни, ако не непознати, за традиционния психологически български театър.

Костюмите към спектакъла са точно копие на оригиналните и са създадени по запазените ескизи в Държавния руски музей, който е и партньор на Théatro в този проект. За тази цел към проекта е привлечена изключителния художник – постановчик, сценограф и костюмограф, заслужилият деятел на Руската федерация Ирина Балашевич.
Хореографията е поверена на Йоана Иванова – ученичка на Александър Илиев в специалността „Театър на движението“ , а плакатът е дело на Христо Алексев.

След премиерата на спектакъла в София, вече има потвърдени дати за участието му по време на изложения на Руския авангардизъм по света – в Малага, Испания, Катар, Саудитска Арабия, Китай и Южна Америка.

*Театро „Гриша 

Островски“ се намира на ул. Върбица 12 в София, от януари 2017 отваря врати,художествен ръководител е Димитър Бакалов е роден и израстнал в София (с няколкогодишно прекъсване, по време на което е живял във Виена, Австрия). Следвайки семейната традиция, записва да учи за инженер във ВМЕИ – Варна, където в студентското театрално студио “Импулс” среща Стоян Алексиев, по онова време актьор във Варненския театър. Неизлечимо заразeн с театралния бацил и след 4 годишно следване Димитър напуска инженерното поприще, защото бива приет във ВИТИЗ, специалност актьорско майсторство, в класа на проф. Гриша Островски.през 1995 основава Stripe Media -продуцентска къща, концентрираща усилията си върху театрални и филмови продукции. „Ние създаваме съдържание, което вдъхновява и преобразява. Екипът ни от талантливи млади хора оставят отпечатък на изключителност във всеки детайл. Всеки проект за нас е ново предизвикателство и се стремим да постигнем интригуващи и затрогващи послания“.  

Коментари

comments