„ Благодарна съм на Бог, Съдбата и Шанса и се стремя да бъда реалист и справедлива!”

0
560

 

Марияна Арсенова, директор на Музикалния театър „Стефан Македонски“

 Г-жо Арсенова, месеците до края на календарната 2018 г. са още под знака на респектиращата 100-годишнина на Българската оперета. Само след дни Ви престои да поканите меломаните, горещите си фенове да откриете заедно сезона.                                                                                                                       – Да, на 30.09 /неделя/ от 17.00 ч. ще представим най-доброто от оперетната съкровищница като каним всички приятели и почитатели на столетния институт от 16,30 ч. на „welcome drink „ с чаша шампанско да спазим добрите традиции по откриване на сезон 2018/2019г.

  • Това е и своеобразният „атриум” на разговора ни, който ще премине през различни сетивни и пространствени детайли. За приземяване ще Ви напомня един стар фейлетон на Емил Молхов, където става дума за пешеходеца и водача на МПС. При смяната на ролите, те веднага влизат в мисленето на противоположния персонаж. Вие в момента сте едновременно администратор и солист / топ солист/ на Държавния музикален театър. Та, какво си говорят тези два персонажа? /личности/ Мразят ли се, сблъскват ли се, помиряват ли се, в хармония ли са? Има ли раздвоение?
  • – О, аз съм наистина и двете. Като във фейлетона. То си е трудно без раздвоение. Да започнем оттам, че не съм свръхамбициозна и не ме блазнят постове и места на всяка цена. Зодия Дева съм и от нея съм взела само това /защото иначе виждате бюрото ми…/ – да довършвам докрай започнатото. Организирано, планомерно, всеотдайно, до детайлите, защото те са съществени. Да, като администратор се стремя да има ред в името на добруването на театъра и признавам, че най-труден е кадровият въпрос. Става дума за съдби на колеги. Бог ми е дал шанс да гледам някак отгоре на нещата и да решавам, както днес например… Няма как, понякога заради един човек куца цялата работа. А когато съм творец, разбира се, се зареждам. Тези моменти са малко, но ги искам. Това ме е изградило и имам въпиюща нужда от тях, особено когато виждам как ме възприема публиката. И в тези моменти отново изпитвам необходимост да дам нещо на този театър, който за мен е съдба от 20 години. На директорите на тази институция никога не им е било лесно. В центърът са отношенията – дали си рязък, дали се неглижира цялостното мениджиране, какво е мястото на творческия и емоционален поглед, който веднага може да реши и оповести, че се дава старт на даден проект…Може да проявиш малко твърдост, а после да отстъпиш и да оставиш човека сам да види какво е сътворил…
  • Вече казахте, че не сте искали тази позиция на всяка цена, но чувствате ли се комфортно в тази кожа/дреха ?                                                                     – Аз съм изпълнена с толкова любов и тази ситуация, този пост приемам  като възможност да дам нещо повече от себе си за Театъра. Аз мога и без това, но е истина че свикваш с известни мащаби, позиции и не съм застрахована от грешки. Изкуството наистина е субективно. Има семпли неща, които се радват на голям успех и има истински интелектуални попадения и забавления  без успех?!…затова, когато обсъждаме идеи в Художествения съвет с представителите на всички наши колективи, ние се съобразяваме със жанровостта. Питате за комфорта – да, комфортно ми е. Благодарна съм на Бог, Съдбата и Шанса и се стремя да съм реалист и СПРАВЕДЛИВА!. / А как да кажеш някому, че не е талантлив, въпреки усилията, които влага, докато друг има талант и постига всичко с лекота…/
  • Много театри залагат на спектакли, които привличат с имена, хумор и лекота на сюжета. Някъде дори има припокриване на жанрове?…            – Това са тъй наречените „мечки”. Актьори-имена, които събират своя публика. Оказва се, че едва ли не цяла България прави оперета и мюзикъли, но с какво качество, на какво ниво, с каква субсидия и къде отива нашата идентичност. Ние сме в много добри отношения с Министерството на културата, но трябва да се знае, че сме единственият на Балканите жанров театър за оперета и мюзикъл. И в този смисъл трябва да има една платформа и да се знае кой с какво разполага и какво може да си позволи./Ние сме наследник на всички частни театри преди това, Тук е била първата дървена сграда. Тук си е наречено за храм на изкуството – за Театър. /Държавата в този смисъл трябва да се намеси по-строго в идентифицирането на жанровата характеристика, в определяне предмета на дейност, който се оказва широко понятие и се тълкува още по-широко. Ние искаме по-ясни критерии по отношение жанровата политика на театрите или държавните културни институти да са отличени осезаемо, защото сме ЛИЦЕТО НА ЖАНРА.
  • Като стана дума за възможности, финансови възможности, в началото на идната година ни очаква премиера на „Фантома на операта”. Не е ли много мащабен и амбициозен проект?                                                                        – Ние сме направили почти всички известни заглавия на Андрю Лойд Уебър – „Евита”, „Котките”,”Джизъс”, „Йосиф”. Минали сме през неговата школовка и ще направим най-доброто му произведение. Така решихме за 100-годишнината – най-доброто от класическата оперета – „Царицата на чардаша”, най-доброто от родната класика, а това безспорно е „Българи от старо време” и най-доброто от Лойд Уебър. Премиерата ще бъде на 25.01.2019г. Намерих спонсори и съм много благодарна, че хората от бизнеса ще ни подкрепят.                                                                    Това е една изключително мистична пиеса, а нашата сцена е с много ограничени технически възможности и ние един вид „ухажваме” Министерството на културата за реновиране на сцената.Честно, изискванията на маестро Пламен Карталов, който работи по проекта, са плашещи. „Летвата” е толкова висока, че май ми се иска просто да я прескочим!!!…
  • Премиерното заглавие ще съжителства през целия сезон с „Българи от старо време”. Какво кара българи от новото, дигитално време, да идват на постановка като „Българи от старо време”. Това определено е културен феномен и очаквам да обясните защо се случва, на какво се дължи този траен интерес?-_ -_ – – Винаги има нещо, което режисьорът вижда и изважда на преден план. Има го в текста, но не е показано, не е акцентирано. В този смисъл всеки режисьор внася свой поглед към „прочита” на дадена творба”. И аз режисирах „Царицата на чардаша” и хората казват, че уж е същото, пък е някак различно, друго. Колко е важно сценографът да последва и изведе мисълта ти, защото едно е да ти е в главата, а да се получи друго. Хората веднага забелязват. В „Царицата на чардаша” ръкопляскаха още при откриване на декора. Такова нещо съм преживявала в Германиия и Япония, но у нас рядко се случва. Същото се отнася и за костюмите. /За „Зоро” например бяхме ушили 250 нови костюма!!!/
  • И все пак, няма да спра да Ви връщам на „Българи от старо време”. Къде е ключът за постоянния интерес на публиката. Някои хора казват: Архаично! Кой ще го гледа?– –_- – Ключът е в ритмите, в музиката, в тези уникални звуци. Копаницата буди истински възторг, масовите сцени. Хората се настройват някак патриотично. Аз самата не се уморявам да гледам, а и този хумор никога не е архаичен. Всеки път е различен според режисьора и актьорите, но запазва характера на нашата и балканската като цяло народопсихология. „Българи от старо време” почти не слиза от афиша от написването й специално за нас, та до днес. Това е осмата поредна интерпретация – с нови лица, млади хора, които като ги облечеш в национални костюми, стават едни нахъсени и казват:”Ето тук сме! Няма да напускаме!” Е, това ми се падна да преживея за 100-годишнината.
  • От стената ни „гледа” Стефан Македонски, създателят, остава ли Ви време да му говорите?                                                                                                     – На партера има портрети на Асен Русков, Мими Балканска и Стефан Македонски, които са символи за оперетата ни. Поставихме и паметна плоча в памет на Ангел Сладкаров, който поставя на 10.01.1918г. „Маркиз Бонели”… А Македонски създава театъра в този му вид. Отива в Москва и взима щатното разписание от Немирович Данченко, за да го взаимстваме.                                                                            Тук има много духове, особено в огромния склад с костюми. Това е най-зареденото с емоции място, както и долу на сцената в тъмното. Толкова доброта, талант и любов не могат да не се усетят от хората тук. Пак казвам, че нашето изкуство е най-оптимистичното – шуми, искри като шампанско. Съчетава малко наивитет и оптимизъм и с това ни откъсва от тежките окови на ежедневието. Мнозина са оставили живота си тук, защото всичко е било някак около работата им в театъра. Това е един жив организъм, който ври и кипи по време на репетиции, които стандартно траят 3,5 часа, но когато се налага и много повече. Противно на мнението на Синдикатите, които искат да ни докажат, че в творчески институт се работи като в завод…..
  • Театърът често гостува на пловдивската публика. Тя безрезервно го очаква и отвръща с бурни аплаузи. Вие, като пловдивчанка, завърнахте ли се в своя град подобаващо?                                                                                     – Античния театър го откриха като бях още ученичка. Беше магическо място, свързано с младежки фантазии. Не съм мислила, че ще пристъпвам като антична царица сред естествения му декор. Случи се през 2009г., когато изпях „Хубавата Елена” в Античния театър. /Това е и първата ми роля, може би и коронната?!/ В такъв момент разбираш, усещаш, че изкуството е без времеви и пространствени граници. Пееш за любов, а камъните, напечени от дневното слънце, излъчват топлина вечерта. Колко хора могат да преживеят това вълшебство…И как би могъл да си лош, когато ти е дадено да провеждаш вселенска енергия?!!!!
  • Колко важна за въздействието е визията на солиста, според Вас?           – Когато се явявах на конкурс за солист, между първи и втори тур, колеги цитираха мисъл на Мими Балканска, че когато се яви на сцена, актрисата още преди да е проговорила или запяла, трябва поне половината мъже в залата да са я пожелали… Затова аз винаги внимателно подбирам роклята, прическата, бижутата, ръкавиците, обмислям първата стъпка и когато публиката реагира, вече съм постигнала наполовина сценично спокойствие./ Един колега го нарича „Артискини вълнения”…/
  • Тези вълнения очакват отново меломаните на традиционните Ви празнични концерти в края на годината…                                                                           – Да, през ноември са последните три спектакъла на „Булевардът на залеза” – 9,10  и 11-ти, а на 22,23 и 30-ти декември са коледно-новогодишните концерти в Театъра. Балът ни е на 28.12. в зала 1 на НДК и зная, че ще бъде неповторимо, защото хората свързват Празника с нас – представителите на най-празничния жанр! Поредното признание бе и Почетния знак на Столична община от 17 септември, връчен ми от кмета Йорданка Фандъкова по повод 100 години професионална оперета в България и 70 години от създаването на театъра.                                   Интервю на БОЖИДАРА ДИМОВА

r

Коментари

comments