ПОСЛАНИЕТО НА МУЗИКАТА: ДА ОТКРИЕМ ХАРМОНИЯТА ПОМЕЖДУ СИ

0
3510

Интервю с маестро Найден Тодоров, директор на Софийска филхармония, тромпетист, пианист, композитор и диригент. Човек на духа, който вярва, че изкуството и културата ни правят по- добри. Говорим за:
– Филхармонията, като културен институт,
– Хората на „фил-хармонията“, обичащите хармонията и мисията и ролята на музиката, за преодоляването на агресията.
– Партньорските жестове – как Филхармонията ще демонстрира съучастие към съдбата на  Радиооркестъра
– И, разбира се, за това, какво не бива да пропуснем от изобилието музикални изкушения на  Софийски музикални седмици, от 23-и май до 27-и юни.


– След поредица от  бляскави гастроли, с които реализирахте новата репертоарна политика, само напоследък – Максим Венгеров, Томас Хемпсън, Юрий Башмет, чувствате ли се удволетворен, повярваха ли скептиците че е намерен правилният път, станаха ли по-обединени  филхармониците в процеса на реализацията на новата визия ?

Найден Тодоров:
 – Аз мисля, че Софийска филхармония повярва на това, което предлагам, поне голямата част, вярвам, че това, което предстои, ще затвърди тяхната вяра, защото без нея нищо не може да се случи. Трудно ми е да кажа доколко съм доволен и щастлив от този сезон, трудното беше и това, което се се случи,  но то е само една стъпка, от това, което трябва да правим за вървим по пътя, който според мен е правилният. Много е трудно човек да каже в изкуството – това е верният, това е неверният път. В науката две и две трябва да прави четири, има един отговор, при нас нещата са по-различни. Нашата цел е от една страна да просвещаваме обществото, а от друга – да развиваме българската и световната култура, защото ние сме част от световната култура.  Аз винаги много съм се смял, когато някой каже да се запознаем със световната култура. Ние Сме световната култура.

– Самият вие казвате, че сме загубили цяло едно поколение, което се е отдалечило от музикалната култура. И от нейното  развитие. Затова ли в идеите ви за развитие на Софийската филхармония стои образователната линия?
– Определено. Навремето е имало Министерство на просветата. По-късно е разделено на Министерство на културата и Министерство на образованието. Но всъщност това, което ги обединява, е просветата, просвещението. Едните го просвещават интелектуално, другите го просвещават, да го наречем-духовно. Закъсали сме малко, и между другото не само в България, но и в световен мащаб, мога да отбележа едно разминаване между техническата мисъл на човека и неговото духовно израстване -неговата емпатия. Вярвам, че повечето от проблемите, които преживяваме, са резултат от това разминаване в развитието. Нашата задача е именно да се опитаме да наваксаме изоставането, много тежка задача, защото в крайна сметка много от културните институти са се затворили в себе си и работят за някаква малка част от обществото, която не ги е забравило. Но всъщност нашата задача е не само да работим за тях. Нашата задача е да работим за всички, да покажем какво може да направи музиката за хората,за всеки един. Проблемът е, че подходът към различните хора трябва да бъде различен.

– Какво ви е отношението към образователните концерти, използвани като практика за ограмотяване и привличане на нова публика?
– Аз съм правил подобни неща в миналото на други места, това е много интересно, въпреки,  че има хора, които се обиждат. Казват: „Е, нас за какви ни мислят – ние не разбираме ли?“ Преди няколко години по-бившето ръководство на филхармонията направи някакъв опит преди концерти да запознава публиката в камерната зала със диригента, солиста, да се говори за произведението – един вид образователна дейност. За съжаление, това нещо не получи отзвук, нямаше достатъчно интерес към тези срещи, докато за мен бяха безкрайно интересни..

– Имаше и детски образователни концерти?
– Да. Ние възстановяваме детските концерти. Не само развиваме програмата „Фортисимо“ http://fortissimo.bg/family/index.php/2013-09-24-11-54-24/ideyata, дори говорихме с колеги за Националния дворец  за общи  съвместни детски концерти. Също така Общината има много интереси детски проекти и ние бихме се радвали да направим някои неща заедно. Аз съм много щастлив,  че в последно време програмата „Фортисимо“доби голяма популярност сред младежите, това е един нов модел,  при който музиката не се показва като музика, а като нещо, което изобразява случки изобразява приказка, събитие. Но ако се замислим, това е и едно от основните неща, които музиката може да прави. Аз обичам един  пример, известен на Запад, заради което много страни в Европа дори увеличават бюджетите си за култура и музика: това, което ни кара всъщност да съпреживяваме, не е само по себе си събитието, а звуковият фон, който е зад събитието. Както като гледаме някой филм – ако изчезне звукът, музиката, нито филмът на ужасите е ужасен, нито романтичния филм е романтичен, нито комедията – толкова смешна. Искам да кажа, че това, което събужда усещанията на хората, е звукът. Чувствителността се събужда от звука. В днешно време хората възприемат света основно със очите си но не забелязват, че това, което ги кара да чувстват било любов, било страх или ентусиазъм – това е музиката…

-Не е ли това ролята на изкуството?
– Именно. Затова винаги съм твърдял, че  ролята на образователните институти е да повдигат нашето интелектуално ниво, а ролята на културните институти е да повдигат нашето ниво на емпатия, да развиват нашата чувствителност, съчувствието към света, към другия човек, към всичко около нас. Защото, колкото и да сме образовани, не че напоследък хората са много образовани за съжаление, но ако нямаме съчувствие към човека до нас, ако сме лишени от чувствителност, единствено образоваността  няма да ни помогне, даже може да ни навреди.

– Вие сте човек с изострена  гражданска чувствителност и участие в обществените дебати. Кое ви тревожи най- много? Откъде идват тези нравствени дефицити напоследък?

– Това беше и една от причините основно да се върна в България, възприел за основна мисия да работя срещу това, да работя срещу всичко, до което води изчезващата чувствителност у хората. Мисля, че това, което забелязваме, или може би не забелязваме, което е още по-страшно, е тази нарастваща агресия във обществото, тази тотална изчезваща толерантност. И като цяло, и особено много в България, това нежелание човек по някакъв начин да почувства себе си като част от цялото, от нацията от държавата, от този народ. Много ми е било странно, когато чета наши сънародници в чужбина да пишат за България – „Вие..това,  вие онова.“ Не можем да се делим на нас и вас. Всички сме заедно. Хората обвиняват за каквото и да е държавата. Не, че държавата не допуска грешки. Допуска хиляди. Но, държавата сме ние – всеки един е едно малко болтче, част от това, което е държавата.
Да забележим поведението по улиците. Поведението  на децата в училищата,
което понякога достига драстични крайности. Всичко това е резултат от изчезващата емпатия. И това е, за което трябва да работим. Да, заплатите са важни. Да, бъдещето ни е важно. Но няма ли емпатията, човешката чувствителност към другите, ще се разруши нацията като такава, ще се разруши обществото, като такова.
Колеги ми казват: „Добре де. Германия след Втората световна война, Япония – бяха тотално разрушени, но се взеха в ръце, изправиха се и са водещи в света“. Моят отговор е: да, това е така, но те са били разрушени от външна сила и са могли да се обединят, за да се изправят. Коя е външната сила разрушила България? Ние сме разрушени отвътре. И това е най-страшното. Затова е толкова трудно да се изправим на крака. Защото ние сме разделени вътре в нас самите..
Първото нещо, за окоето стана дума, когато започнах работа във Филхармонията, беше именно това-разделението на лагери. Лагерите продължават да стоят, но се надявам, че отношенията между тях са малко туширани.  Всеки е прав за себе си в много от случаите, но всеки обяснява с какво другияте лош, с какво другият е различен, какви  са разликите между тях. А отговорът  винаги е обратен. Не търсете кое е различното, то винаги ще съществува и това ни прави интересни – това е многообразието. Но това, което трябва да търсим е, кое е общото между нас.   Но това, с което трябва да се захванем, особено в един такъв момент, в който се намира България в момента, е да търсим общото между нас.
Виждам го в политиците, преди години, в началото на демокрацията  в различните политически партии когато спореха по време на дебати по телевизията, по радиото, всяка една политическа партия обясняваше с какво е по-добра от другата. Какво се случва днес всяка една политическа партия обяснява с какво другата е по-лоша. Това е разликата – ние вече не търсим кое е доброто, а търсим кое е лошото.
Забравете за лошото. Човек не може да победи лошото с лошо, агресията с агресия.  Трябва да започнем оттам – да видим кое е това, което ни обединява.

– Ако музиката може да има едно послание?
– То е точно това – посланието на музиката е: ние сме заедно.
Какво  означава думата фил-хармония? „обичащи хармонията“.
Да изкараме думата от музиката и да я сложим в обществото. Нашата мисия, нашата цел е  да работим за хармония в обществото. Дори си мисля, понеже догодина е 90- годишнината на Филхармонията, че ние ще наблегнем основно на това.

-Какво не бива да изпускаме от предстоящите Софийски музикални седмици?– Ами в Софийски седмици има едно произведение,например, което е изпълнявано изключително рядко в България и никой не знае кога ще се изпълни отново  Това е Осма симфония от Малер. Причинате е, че изпълнителите са страшно много и е много трудно да бъдат събрани  на едно място,  Концертът ще бъде на 27 юни в Националния дворец на културата с диригент Емил Табаков и ще бъде общ концерт на оркестрите, хоровете и детския хор на Филхармонията и Националното радио.
Един друг концерт на 7-ми юни е много важен, не само защото солист е Мила Георгиева – един изключително обичан от мен цигулар, но заради едно от произведенията в програмата, което олицетворява точно това, за което аз говоря през цялото време – че ние трябва да се борим за доброто,  не трябва да се борим с лошо, а само За доброто. Това е една меса, меса е подвеждащо имее, тъй като музиката звучи като филмова музика Меса за мир от  от Карл Дженкинс и името й е „Въоръженият човек“ – това е протестно произведение  писано срещу войната във Косово. В него се разказва за воините, разказва се за атомната бомба в Япония, дори част от текста е от един поет, който е оцелял, но е починал от радиацията. Текстовете са много силни, музиката е много силна  и може да бъде възприета от всеки човек, не само от любителите на класическата музика. Хора, които за пръв път влизат в концертната зала и чуят тази музика, няма да искат да излязат повече от нея.
Съвършено различен стил музика, която има свое послание- „Спрете войните“.
Разбира се, не пропускайте откриването на Фестивала! Което е една друга закачка – през тази седмица имаме една вътрешна закачка между филхармонията  и  радиото , а именно аз като директор на Филхаармонията, имам концерт във петък, 25-и май, с радиооркестъра, а радиодиригентът  отива на Софийски седмици със Софийска филхармония.

– Това е очевидно форма на  подкрепа на Радиооркестъра? Във времена, в които политиците сяхаш оспорват неговата съдба и принадлежност към институцията БНР?
-Разбира се.
Освен това има един концерт на най-добрите тенори, защото тенорите са сякаш на изчезване най-добрите тенори от артистите, които са се обучавали през годините при Райна Кабаиванска Единият от тях-Андреа Каре, в момента пее по най-големите световни сцени и е от онези звезди, които след няколко години няма да можем вече да видим азащото тръгна по пътя на Хосе Каререс и Пласидо Доминго. Заради Райна  Кабаиванска  той се съгласи да пее на 3-и юни със Софийската филхармония.
Стараем се да има за всеки по нещо. Стараем се всеки да намира онова, което да го направи щастлив, защото в крайна сметка ролята на изкуството е да ни накара да се развиваме и да ни накара да бъдем добре.

Билети за събитията на Софийски музикални седмици можете да закупите на:https://www.epay.bg/v3main/epaygo

(Тази година фестивалът е с мото „Европейски столици гостуват на София“, за първи път е под патронажа на Президента на Република България Румен Радев и включва 37 концерта на представители от 13 държави.
Ще се отбележат годишнините на Джоакино Росини, Енрике Гранадос, Александър Райчев, Петър Христосков, Георги Арнаудов, Дуо „Славчеви“, Влади Симеонов).
Инструмент във фокус е виолончелото, композитор във фокус – Георги Арнаудов).

 

 

Коментари

comments