Хрумвало ли ви е, че съставянето на една концертна програма само по себе си представлява нещо като композиция – със свои правила и конструкционни принципи?
Обикновено редът е такъв: кратка встъпителна пиеса като „за разгряване“ на оркестър и публика и за въвеждане, но и за провокиране на интереса. Следва концерт за солов инструмент, който внася виртуозния цвят в програмата и предоставя възможност на някой изявен и любим артист да експонира способностите си за всеобща радост. След паузата – мащабно оркестрово произведение – предизвикателство и пробен камък за оркестър и диригент – тук е техният миг да покажат на какво са способни, да речем „Картини от една изложба“ или „Пролетно тайнство, симфония от Брамс.
Изцяло руската програма на Софийската филхармония за Първа пролет излезе извън този утвърден, обичаен коловоз. Липсваше оркестровият крайъгълен камък. Една въвеждаща пиеса – Въведение към операта „Хованщина“ от Мусоргски иначе казано „Разсъмване над Москва река“. После Мусоргски „Песни и танци на смъртта“ за бас и оркестър и Глазунов концерт за цигулка и оркестър. Сиреч – 2 акомпанимента, както казват музикантите когато оркестърът съпровожда майсторлъците на някой солист, в случая баса Мартин Цонев ( от операта в Бон) и обаятелната цигуларка Лия Петрова.
Тъкмо крехкото момиче беше героят на вечерта, което едва ли някой от публиката разбра с пълната му сила. Още на третия такт от началото спря да свири цигулката – великолепният старинен инструмент Хелиос от ученик на Страдивари: развиха се, повредиха се ключовете за настройване на струните. Цигуларката изчезна зад кулисите, инструментът някак си е бил приведен в ред криво-ляво и изпълнението започна отново. И привърши! При това толкова успешно, че Лия Петрова бе извикана на бис от възхитената публика. Заедно с оркестъра изпълни Медитацията на Масне. При всичките ми десетилетия в концертната зала за първи път чух цигулар да изпълни целия си концерт с паднали ключове и ВЯРНО ИНТОНИРАНЕ! Пред вратата на Лия след концерта – опашка от обожатели с искане за автографи.
Ако попитате защо Лия не взе някоя друга цигулка от многобройните наоколо – защото не е възможно да си се готвил усърдно със собствения си инструмент и в последния момент да го замениш с чужд. То е като автомобилният състезател да замени возилото си току преди старта, например.
Отново чухме сребристия тон на Лия – нейната запазена марка – към който тя беше докомплектовала с изискана сребърна рокля, с която блестеше подобна на фотомодел. И музиката й блестеше с вътрешна, одухотворена лъчистост.
Дейността на Лия Петрова протича основно зад граница, в партньорство с отлични музиканти, оркестри и диригенти от световна класа.
Мартин Цонев живее и твори в операта в Бон, Германия. Спечели си много поклонници със запомнящото се участие в легендарния Вагнеров оперен цикъл „Пръстенът на Нибелунга“, на сцената на софийската опера.
Цикълът на Мусоргски „Песни и танци на Смъртта“ е особено предизвикателство за Мартин Цонев, защото изисква от него в рамките на по няколко такта многократно да се превъплъщава в различни образи: Смъртта, Детето, Девойката, Селянинът, битката. Певецът индивидуализира много успешно тоновете и въздействащо ги обагря по разному – както вокално, така и артистично. Вокалното майсторство на Цонев блестеше с приглушена светлина.
Оркестърът бе добронамерен приятел на всички – рефлективен и реактивен, с много старание и внимание към диригента. И в началото заблестя слънцето над Москва река в кратката, но любима и изградена с много любов и умение встъпителна пиеса. Изгря светлата зора над руската столица. Дали беше случайност?
А за маестро Георги Димитров се говори, че е мъчен човек. Изглежда, че за да си голям диригент една от предпоставките е да си мъчен човек, а Георги Димитров е и двете: един мъчен човек и голям диригент. Годините обаче го правят извисен мъдрец.
И пак в тоя ред на мисли, познавайки добре мъчния и чепат Георги Димитров, възпитаник на титани от академията в Санкт Петербург, бихме могли да кажем, че неговата изцяло руска класическа музикална програма навярно е и неговият начин да се възправи срещу кансъл културата – културата на отхвърляне на всичко руско в случая: не бива да равнопоставяме културата на Достоевски, Толстой, Мусоргски и Глазунов /напр./ на културата на Путин. „Кансъл култура ли?“ – възкликва Димитров – „Що за култура е тая, която отрицава някаква стойностна култура?!?“
За автограф от диригента също беше необходимо изчакване. „На другия ден след концерт обикновено „ме е гушнал“ някой вирус, след толкова много прегръдки и здрависвания. Два пъти ковид след концерт;)))…“ – какво да се прави, рисковете на професията.
Мисля си, че ние българите (извинете за обобщението!) Нямаме в традициите и битността си обичая често и искрено да даваме израз на ощастливяващото чувство на благодарност. Диригентът Георги Димитров е помолил министъра на културата Найден Тодоров (същевременно директор на Софийската филхармония, присъствал на концерта в Русе) да предаде на оркестъра специалните му благодарности. Ние от Обаче също предоставихме на Маестрото възможността да се обърне към колегите си. Ето какви думи сподели той за оркестъра: „Първо през цялата седмица работиха невероятно добре, съсредоточено и целеустремено. И второ – реагираха прекрасно във всеки един момент – на всеки жест, на всяко настроение и всеки нюанс, който им поисках. БЛАГОДАРЯ!“
ДУМАТА ИМА ПУБЛИКАТА
ОТ СОФИЯ
инж. Катя Белопитова, преводачка: За мен концертът беше като магия. Мусоргски оживя. Пренесох се в ранното утро в Москва. Преживях на един дъх пет образа на Смъртта. А цигулковия концерт от Глазунов пуснах да го чуя у дома преди концерта, но в залата ми прозвуча сякаш го чувах за първи път, беше нещо нечувано, по друг начин звучеше.
Димитър Сотиров, журналист: Необикновен концерт – и като произведения, и като солисти, и като гостуващ диригент. Истинска наслада и голямо удоволствие!
ОТ РУСЕ, ФЕСТИВАЛ МАРТЕНСКИ МУЗИКАЛНИ ДНИ ( 25.03.2023 повторение на софийската програма с още по-голям успех)
Виолина Бързакова, концертна цигуларка и оркестрантка, за диригента Георги Димитров: Като си спомня само как целият град Русе го обожаваше, но му пречеха некадърниците. Защо ли? Беше велик! Титан! Уникални и много точни напътствия даваше по време на репетициите. Гениален е! Обаче ще го удавят от завист.
Ралица Бойкинова, музикантка-преподавател,пенсионерка: Прекрасен концерт! Изявени солисти и диригент, от които всички трябва да се учат. Браво на Мартин Цонев – гордост за Русе!
Кийт & Виктория Далримпъл, Хедж Фонд Анализи, Далримпъл Файнанс: Снощи беше чиста магия! Мартин Цонев пее Песните и Танците на смъртта на Мусоргски – вероятно един от най-добрите басове на нашето време! Марти, браво! Мартенските музикални дни трябва да направят пълен концерт на Мартин Цонев. (Певецът и г-н Далримпъл не се познават, бел.авт.)
Автор: Здравка Андреева
снимки: Соифийска филхармония
