На 7 юни Софийска филхармония ще направи своя дебют в голямата зала на
Моцартеум – Залцбург — една от най-символичните концертни сцени в Европа, където
музиката е ежедневен висок стандарт.
„Да си на сцената на Моцартеума е отговорност и привилегия, защото това е място с
изградена музикална памет и вековна история. Не можеш да си позволиш да си
нестабилен, защото публиката на Моцартеум е сред най-подготвените. И няма, как да
не е така. Това е градът на Моцарт.” – споделя маестро Тодоров.
Под диригентството на Найден Тодоров, оркестърът ще изнесе програма, изградена
около ядрото на виенския класицизъм и неговите наследства: Концерт за флейта от
Карл Филип Еманюел Бах, Концерт за цигулка №1 и емблематичната Симфония №40
сол минор от Волфганг Амадеус Моцарт.
За първи път Националният оркестър стъпва на сцена, която е неразривно свързана със
самата идея за европейския музикален канон. Основан през 1841 г., залата е
институция, изградена около съхраняването и развитието на наследството на Моцарт.
Голямата зала на Моцартеума е известна със своята акустика, архитектурна строгост и
историческо присъствие. Музикантите често говорят за нея като за „безмилостна“ зала,
защото тя не прикрива неточностите, но възнаграждава детайла, камерното мислене и
ясната фраза. През десетилетията там са дирижирали и музицирали едни от най-
големите имена в класическата музика — от Караян и Мути до Телеман и сър Андраш
Шиф.
За Найден Тодоров това не е първа среща с тази сцена. Той няколко пъти е дирижирал
в Моцартеума в предишни свои международни участия, довели до поканата към
Софийската филахрмония.
Изборът на Симфония №40 носи ясен знак. Това е една от най-драматичните и
психологически наситени партитури на Моцарт — произведение, в което класическата
форма започва да пропуква собственото си съвършенство и да допуска напрежение и
уязвимост. Поставена редом до експресивния език на Бах и ранния цигулков Моцарт,
програмата очертава линия между рационалността на XVIII век и зараждащата се
емоционална модерност на Европа.
Дебютът на Софийска филхармония в Моцартеум идва в момент, в който оркестърът
все по-ясно заявява международното си присъствие — без ефектни жестове, с
последователна политика на присъствие в пространства с висока културна памет и
високи критерии.
