СЕРИОЗНО ЗА ХУМОРА И ЗА ТЕАТЪРА

0
849

 „Колко е важно да бъдеш сериозен“- блестящата комедия на Оскар Уайлд има своето продължение- „години по-късно“ от американския драматург Том Томас. Спектакълът може да бъде гледан от 15-и май на Камерната сцена на Народния. Можем да кажем, това е спектакъл за истинските любители на Мелпомена. За тези, които освен че познават оригиналния текст и ще изпитат насладата да последват въображението на автора, приел предизвикателството да доразкаже историята на уайлдовите герои 30 години по-късно, но и ще зарадват от присъствието на любимите си артисти от, да го нарече м- добрата стара  школа:  ДОБРИНКА СТАНКОВА, АНТОН РАДИЧЕВ, МИЛЕНА АТАНАСОВА, КИРИЛ КАВАДАРКОВ. Както и на СЛАВЕНА ЗАЙКОВА и ЦВЕТАН ПЕЙЧЕВ. Като цяло посланието, което Народният театър отправя сякаш с този спектакъл е, че добър театър е този, който уважава не само качествената драматургия, но и добрите си актьори.

Защото приемствеността в репертоарната политика е важен фактор както за поддържане на марката на националната ни сцена, така и за неоспоримото качество на резултатите. Повечето репертоарни театри от конюнктурни интереси лишават от памет своите аудитории,  като изключват от репертоарите си довчерашните звезди, заради моментната слава. Но на театър не се ходи като на стадион-само за днешния мач. Театърът  е храм, в който витае духът на общата памет. А и  гледайте този спектакъл и си отговорете, могат ли да участват в него актьори без богати жизнени биографии?

 

Оригиналната пиеса на Оскар Уайлд “Колко е важно да бъдеш сериозен” е поставена за пръв път през  1895 г. В нея става дума за стремежа на две аристократични двойки Ърнест- (  англ. еаrnest сериозен) Гуен, Алджи, Сесили, Ърни, да постигнат истинската любов, но попадат в капана на заблудите, преживяват нелепи обрати и перипетии  в стремежа си да постигнат истинска взаимност. Дали и доколко са  успели, можем да научим от продължението, което преобръща историята, за да ни докаже, че да гледаш сериозно на нещата, е най-несериозното нещо на света. Абсурдността във версията на Том Томас се подсилва и от обществената обстановка, в която се доразказва историята. Хитлер е дошъл  на власт. Лондон е бомбардиран, ефимерността на живота е осезаема. И типично по английски, душевните преживявания на героите са толкова истински и толкова абсурдни, колкото и светът навън.

 

За Бойко Илиев си е било предизвикателство  да доразвие английския абсурден хумор на историята на четиримата, изпаднали на стари години в ситуация отново да се оплитат в собствените си противоречия и грешки. Както и да ни разсмиват, стъписват, замислят, и успокояват, че каквото и да става, на сериозността на живота може да се отговори само със хумор.  Понеже знаем, че сатирата и абсурдността на всекидневния живот са в основата за разбирането за чувството за хумор на англичанина, може би  хуморът на сцената има нужда да бъде малко по-парадоксален, за да надвие напълно привидната битовост. Или, както го определя самият Оскар Уайлд:„ Ясно е, че хуморът превъзхожда хумора“,  в него трябва да има нещо не дотам очебийно, за да те накара да се замислиш, не само да се смееш. Но не можем да не признаем, че актьорите които добре познаваме, ни изненадват и показват различни  и нови умения да интерпретират сложните многопластови образи с „двойна“ биография, на своите герои.

Бойко Илиев го знае и така е фокусирал представлението върху нелепата абсурдност, родена от  необходимостта да решиш кое е важното и сериозното, при положение че животът ти погажда толкова абсурдни номера.
„Светът се срива, заприличал е на спукан балон, Мусолини напада френската Ривиера и принуждава хората да бягат, наметнали кожените си палта и наниза от перли…  “

„Щастливи сме, че Народният театър подкрепи идеята за поставянето на тази интелигентна и забавна пиеса, в която Томас изключително добре подражава на парадоксалния хумор на Уайлд, напомняйки ни отново великата му мисъл, че животът е твърде важно нещо, за да говорим сериозно за него. И да ни покаже, че въпреки всичко, ако желае, човек успява да надмогне бита, за да намери изход и от най-безизходната ситуация“, споделя Бойко Илиев.

Така че, ако сте любители на качествена драматургия и качествен театър, не пропускайте спектакъла.

Композитор на музиката в „Колко е важно да бъдеш сериозен“ (без извинение)“ е Сашо Младенов, преводът е на Татяна Иванова, а сценограф и художник на костюмите е Милена Пантелеева.

 

Коментари

comments