1968-а, 50 ГОДИНИ ПО-КЪСНО. ПОМНИМ ЛИ?

0
316

Фотофабрика, Гарнизонното стрелбище.
Изложба фотографии от Пражката пролет

Май месец 1968-а. Целият свят се тресе. Мартин Лутър Кинг е убит. В Америка улиците са залети с гневни протести срещу авантюрата Виетнам и в защита на човешките права. Расизмът е заклеймен. Децата на цветята-хипитата, зоват: несправедливият свят на войни и омрази да спре, искат да слязат. Песните на Бийтълс са знаме. В Париж по рю Гей-Люсак младежи изтръгват павета, строят барикади, конфронтацията е срещу  статуквото на властта, срещу правилата на света, сътворен от противопоставяния.  Лозунгът е  „Да забраним забраната“.  Everything is Love. Това е годината, която ни направи това, което сме. Доколкото не сме забравили.

Зад Желязната завеса също не е спокойно. В Чехословакия Дубчек е започнал така наречения „обновителен“ процес, опит за умерени реформи и псевдо-демократизация,  която има за цел да омекоти режима, установен чрез насилие. Дори у нас на Младежкия международен фестивал се усеща полъх на надежда за нещо ново, за промяна.
Но този плах опит в Чехословакия е брутално потъпкан от военната мощ на съюзниците на комунистическия блок.В нощта на 20-и срещу 21 август пет страни от Организацията на Варшавския договор нахлуват в Чехословакия. Танковете са над 5 хиляди, 33 от които са български. По време на това нашествие живота си губят над 100 души. България първа вдига ръка сред желаещите да се включат в “братската помощ срещу контрареволюцията” и последна се извинява за това, че сме взели участие в този абсолютно срамен момент от европейската история.
Помним, или предпочитаме да забравим?

„Военната окупация на Чехословакия позволява на консервативните сили в комунистическата партия да спрат демократизацията на обществото, да овладеят ситуацията и да сключат договор за временното пребиваване на съветските войски. Това „временно пребиваване“ продължава през следващите две десетилетия. На чехословашка територия се настанява т. нар. Централна група войски на Съветската армия, която наброява приблизително седемдесет и пет хиляди войници, разполагащи с тежко оборудване и самолети.“

Най-драматична е ситуацията пред Радиото.Там изгарят няколко автомобила и танка, опожарени са къщи.

Както винаги, екипът на Фотофабрика  са избрали точното място,  да събудят нашата памет, която удобно умеем да приспиваме, за да не ни боли. Гарнизонното стрелбище не е обичайно място за посещения, защото и него сме скрили от себе си.Там някъде, в Южния парк, зад дърветата, където историята е спряла. Когато влезеш, изтръпваш. Гредите, прозорците, зида, мазилката-пазят спомена за стоновете и болката.

Колко убийства на светли личности са извършени тук?
Владимир Заимов, Никола Вапцаров,Антон Попов, Петър Богданов…

„Пречистващ акт на прошка“, нарича Еми Барух, директор на Фотофабрика, подредената втази среда експозиция.

Изложбата представя селекция от 40 документални фотографии, част от които са направени лично от майката на кураторката  Дана  Киндрова, Либуше Киндрова, на която бащата казал :„Гледай, защото трябва да помниш“ .

„Кадрите са  запечатали  онзи августовски ден, когато Чешката пролет  свършва, за да започне нов политически сезон. Снимките са репортажни, но изглеждат като режисирани кадри от игрален филм. А изложбата идва като част от нашето закъсняло извинение. Днес, 50 години по-късно, 1968-а не изглежда толкова далече.“ Казва екипа на Фотофабрика.

Не пропускайте да видите!

Коментари

comments