На сцена „Апостол Карамитев“ в Народен театър „Иван Вазов“ се състоя премиерата на спектакъла „НЕЧОВЕК“ от Стефан Иванов с режисьор Любомир Колаксъзов. Постановката е третият проект, реализиран по Програма „Апостол Карамитев“, която цели да изследва нови художествени територии и да провокира театралната общност с иновативни идеи. Програма „Апостол Карамитев“, по която се реализира спектакълът „НЕЧОВЕК“, стартира през 2023 г. по случай 100-годишнината от рождението на големия български актьор Апостол Карамитев. Основната ѝ цел е да предложи нови перспективи за правене на театър, да представя иновативни идеи и да провокира творческо обновление чрез интердисциплинарни подходи.
Инициативата е похвална и е добре, че именно Народният театър отваря пространство за творчески експерименти, чрез които се търси интелектуален диалог със съвременната публика, като се предлагат за дискусия актуални теми и проблеми. Спектакли, посветени и изследващи състоянието на човешкото ни битие, на духовното и нравственото ни съществуване. Търсенията в тази посока не вървят по гладки пътища и не винаги резултатът е еднозначен. Най-вече адмирации заслужава доблестта, с която смело се посяга на трудно изкореними предразсъдъци и исторически фалшификати, дезавуират се вкоренени идеологеми и съвременни политически манипулативни подходи, генериращи ксенофобиски настроения, омрази и агресия. Но според мен изборът на подход, в случая твърде публицистичен, остава в голяма степен в сферата на декларативността. Ентусиазмът и разпалеността на младите е добро начало, но театърът е интимно преживяване и дори когато заглавено е „нечовешко“ съдържанието трябва да стигне до човека. А декларативността на идеите често пречи на съпреживяването. Подборът на илюстративния материал: побой над учителка в детска градина, убийството на Тодор Паница ( тази нееднозначна тема не може просто за се извади от контекста на историята), Русенската кървава сватба и пр. събития, които са част от аргументите, илюстриращи проявите на нечовечност, не се спояват в цялостен разказ и като цяло не конструират ясен отговор – защо сме такива, обречени ли сме да се мразим и самонараняваме. Но разбирам и съм съгласна с напористото желание на младите да разчоплят всички незараснали рани, за да се изчисти болното и заздравеят белезите от натрупаните травми във времето. Малко повече органичност и ошлайфани ръбове в интерпретациите, по-малко патос в класическите цитати, чрез които търсим ключа към доброто в себе си, иначе резултатът е: добър радиотеатър. Но и това е актуален подход в областта на съвременните театрални изследвания, така че посоката е вярна.
А е възможно младите аудитории да предпочитат този едновременно директен и компилативен изказ, нещо като скролване във времето и историята, знае ли човек?
Да се доверим на създателите и най-вече на искреността на техните убеждения:
„„НЕЧОВЕК“ е спектакъл, който ни отправя на дълбоко емоционално пътешествие навътре към нас самите – към съвременния човек, разкъсан между хаоса на противоположностите и търсенето на общи нишки, които ни свързват. Съчетавайки фрагменти от българската поезия и история и цитати от известни личности, постановката изследва въпросите за разделението и обединението, за болката и надеждата, както и за възможността да се сближим като хора въпреки всички различия.“
„Необходимо е театралната сцена да бъде актуална, не само да отразява и коментира съвременни и отминали събития и проблеми, а да се опитва да увеличи, да потърси, да вникне в микро и макро космоса на днешния човек, да бъде негово пространство за памет, място за съвест и критично въображение“, коментира режисьорът Любомир Колаксъзов
В спектакъла участват актьорите Славена Керезова, Елена Иванова, Мартин Димитров, Елена Дечева, Ангела Канева и Илиян Нонов. Сценографията и костюмите са дело на Елена Цонкова и Деница Николова, композитор е Христо Намлиев, а хореографията – Калина Георгиева.
Постановката „НЕЧОВЕК“ е художествен отговор на съвременните социални и културни предизвикателства и покана за разговор, който да ни приближи един към друг чрез споделената болка, гняв и надежда.“
