БЪЛГАРСКОТО ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО НА СВЕТОВНАТА  СЦЕНА

0
1894
Иван Милев 1924 Гъдулар

ЕВРОПЕЙСКИ ДИАЛОЗИ е изложбата, с която Националната галерия отбелязва своята 70-а годишнина. За да покаже себе си, като най-голям културен институт, център за събиране, проучване и представяне на изобразителното изкуство. Едновременно с това изложбата дава и една безценна възможност да погледнем на нашето изкуство през очите на европейския зрител, да съизмерим личности, стилове и епохи и да видим общото, което ни свързва.

Историята на галерията е минала през различни етапи. Новосъздадената галерия обединява съществувалите като самостоятелни институции до края на 2014 година –Национален музей на българското изобразително изкуство и Национална галерия за чуждестранно изкуство. Нейният фонд съдържа над 42 000 произведения на изкуството от България, Европа, Азия, Америка и Африка.

За сегашната експозиция  са избрани 77   икони и платна от златното ни културно наследство, показващи най-доброто от старателно събираното и съхранявано  богатство, с което България  се е представяла в най-големите музеи и галерии по света през годините.

 

Първите експонати се събират от Народния музей, когато почват и първите откупки. Така например младият княз Фердиданд, запленен  от германския представител на мюнхенския сецесион  Франц Фон Щук, наричан Принцът на художниците, закупува през 1891 година   от ателието на живописеца една картина,  която през 1930 година предоставя на Музея. И  до ден днешен „Луцифер“ е  „най-пътуващата“ картина на галерията. Последно тя е  била е във Виена и в Милано.

 

 

Изложбата илюстрира „географията“ и интензитета на участието на галерията в широкия спектър на европейските културни връзки през изминалите 70 години. От над 200 представяния извън страната на колекции и произведения , собственост на галерията, подбрани са творби от 40 изложби, които онагледяват конатктите с различни европейски институции.

Първите изложби  в чужбина са организирани 50-те в страните от Източна Европа. В тях наред с образци на социалистически реализъм от 40-те и 50-те, за първи път се показват и творби на възрожденски майстори.

 

60-те  са преломни по отношение на изобразителното изкуство. Организират се големи изложби като „2500 години изкуство по българските земи“,  „Съкровищата на българските музеи“ с гастроли в Париж, Германия, Австрия.

70-те и 80-те са най-активни в това отношение „1000 години българска икона“ пътува от Москва до Единбург.

Изложбата на Владимир Димитров – Майстора през 1973 е първо представяне на български художник в Музея на модерното изкуство в Париж.  През тези две десетилетия Националната галерия гостува със свои колекции на галериите в Прага и Белград, в Атина, Анкара, Виена, Бон, Братислава, Варшава, Лисабон …


Магда Абазова                  Бенчо Обрешков               Светлин Русев  

Различни по характер, те представят богатството на българското изкуство – възрожденската щампа и високия професионализъм  на нашите съвременни графици, майсторството на българските художници от 1930-те и 1940-те и утвърждаването на нов модерен пластичен език и естетика от младото поколение.


Тома Трифоновски                                  Георги Божилов- Слона

Българското присъствие в културния календар на Европа е белязан и с мащабни изложби на декоративното изкуство, в които се подчертава връзката между традиция и съвременност.


Владимир Рилски                                               Златю Бояджиев

През всички тези години Галерията е представяла най-доброто икони, възрожденско изкуство, реализъм, авангард.

  

Иван Петров                 Дечко Узувов                 Георги Божилов- Слона

Интензивността на международната дейност на Националната галерия намалява след 1990, но продължава да респектира европейската публика с високото качество на показваните произведения – икони, живопис, графика, плакат, инсталация, видео арт, дигитален колаж..
Всяко десетилетие има свои предпочитания по отношение на подбора на показваните творби в чужбина. За „Европейски диалози” са  подбрани изложби и произведения, които не само бележат присъствието ни на европейската художествена сцена, но разкриват и промените в нашето отношение към отминалите и съвременни (за етапа) художествени процеси у нас. Те са още една възможност за ново, съвременно осмисляне на художествените връзки на българското изкуство и европейската практика.


Давид Перец                                  Генко Генков

Иван Мърквичка и неговото време.

„За подбора на картините и качеството на представянето им,  е отделен много труд    от специалистите и експертите на галерията, за този труд свидетелствуват  т.н.малки  „бележки“ под картините. В тях сбито се представя историята на картината, епохата, и демонстрират уменията на галерията да представя българското изкуство.“
Разказва Бистра Рангелова, зам. Директор на Националната галерия и уредник на изложбата.
Макар, както казва тя, „Музейното време да е друго“, защото иска своето  осмисляне, Галерията чертае и своето дигитално бъдеще. Работи се усиленовърху платформа, която  виртуално  ще представя съкровищата и модерните художници на България.

Коментари

comments