СРАМЪТ КАТО ГОРИВО

0
891

 «Срам» на Петър Крумов е в селекцията на 40-ия Московски международен кинофестивал, един от 12 късометражни филма, които се борят за награда в конкурсната програма. Филмът се прожектира наред с други филми от подборката, сред които филми от Швеция, Русия…

При първата прожекция, авторът още не беше пристигнал в Москва, но киното му говореше достатъчно за себе си. Черно-бяло изображение, което от гледна точка на Москва препраща към руския авангард от началото на миналия век, към Родченко, или, от друга перспектива – към Бресон, но това не е същественото а – как камерата работи с лицата на тези хора, изнамерени кой знае в кои краища на страната ни (оператор Георги Георгиев). Впрочем, те са около нас, но са от «невидимите хора».

Героите, момче и момиче,  са ученици, но като че да не са прочели нито една книга в живота си и това е сложило вече своя отпечатък. За миг стават красиви чрез целувката, или опита за целувка, опита за любов, която преди да се е случила вече си е отишла и момчето стоварва гнева върху майка си, тя е под ръка. Момчето губи момичето, ако въобще го е имало, банално – заради момче с мотоциклет, което е «по-яко». И потича историята, подхваната от киното ни още през 90-те, когато постепенно неудачниците стават «лузери», сами виновни за неуспеха си. Според анотациите проблемът на момчето бил, че се срамува от професията на майка си, чистачка в условното училище, в което не се чете…. Училище, което прилича на зона, от която няма измъкване. Гневът в тази зона кънти тежко, както крачките на момчето – крачки на човек, понесъл години и тегоби.

Социология на образа се прочита чрез детайли от дома, или подобието на дом – момчето живее само с майка си, с която спи на едно легло, бащата, или някакво подобие на баща се появява пиян, за да изпроси някакви пари и заспива пред вратата преди да разбере дали ще ги получи. Камерата превръща живота в кадър, а момчето – в субект, който, ако видиш за кратко в метрото, забравяш тутакси, но момчето от «Срам» не се забравя лесно, не защото любовта му е толкова неочаквана, или събата така трагична, а защото носи някаква сила, която го катапултира в друго време и пространство, в прекия смисъл на думата, и това е следствие на някаква вътрешна мощ, наследена, некултивирана, която му позволява, когато вече всичко е загубено да вдигне нагоре глава, да се промуши във вътрешността на голям промишлен комин, и да… полети. Тук вече моите асоциации са с по-късния авангард, с Иля Кабаков и с катастрофичността на  работата му «Човекът, който излита в космоса от стаята си».

Полетът в «Срам» е истински, в него няма ирония, няма намигване, има някакво моментално съединение и зрителят е готов да повярва, че на това момче нещо му предстои, което ще обърне живота му, както този филм, надявам се, ще промени нещо във филмовия живот на Петър Крумов.

Срам“
Сценарий: Петър Крумов
Режисьор: Петър Крумов
Оператор: Георги Георгиев
С участието на: Здравко Москов, Моника Аспарухова, Емилия Панова
Продукция: КЛАС филм – Росица Вълканова
Копродукция: Александър Кенанов

  • Петър Крумов е роден през 1988 г. в София. Следва културология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, а след това завършва кинорежисура в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”. Повлиян е от творчеството на Луи Селин, Пиер Паоло Пазолини и Роберто Боланьо. “Катафалка, два носорога” е неговият дебютен роман.

Автор: Майя Праматарова

Коментари

comments