За дупките в паркета на Овалния кабинет, в които стъпи президентът Зеленски
Президентът Володимир Зеленски най-първо, явно е избегнал да се консултира със съветниците си преди срещата в Белия дом, като се е доверил на интуицията си. Вторият глас обаче може да е и подвеждащ. Особено когато имаш непредсказуем събеседник. Затова и украинската посланичка се държеше за главата – нямаше за какво да се хване.
Явно европейските аплодисменти са разглезили артистичната натура на украинския лидер, а отсреща бяха твърди играчи, които не винаги спазват правилата, както пък той не спази протокола.
Домакините имат право да ви наложат протокол, особено ако не сте Чърчил и отсреща е Тръмп. В края на краищата подписване на споразумение без вратовръзка би приличало на спортно събитие. Когато отивате да молите не е необходимо да заемете поза на молещ се, но все пак се облечете подходящо. При крал Чарлз III може без сако, но в Овалния кабинет явно не, особено ако домакините са те предупредили. Нали президентът Зеленски не очаква президентът Тръмп да се появи в Киев по анцуг. Така де – който дава, не може да се съобразява с онзи, който взема. Не е етично и коректно, но затова пък е вярно. В бизнеса е така. Първо вратовръзката, после сделката.
Тръмп и Ванс едва се е очаквало да се забравят визитата на Зеленски във военния завод в Пенсилвания, родното място на Джо Байдън, в разгара на битката за президентския пост. А също и отказа на Зеленски да даде компроматите за Хънтър Байдън.
Дали емоционално е казал на езика на врага, на чист руски „блять, сука“, е под въпрос, но можеше да бъде по-въздържан и отчивчив на фона на подготвената атака на очевидно недоброжелателните домакини. Особено когато те се потят за мира, а той плюе по добрия, отзивчив и миролюбиво настроен руски лидер. Тръмп има доверие на Путин, но според генерал Кийт Келог президентът Зеленски не изглежда благонадежден към мира. Значи…трябва друг лидер.
Темата в Белия дом беше мирът, а не войната, а гаранциите – полезните изкопаеми на Украйна. Америка не воюва, тя се бори за мир, ако перифразираме бащата на политическия пиар Едуард Бернайс. Събеседниците на Зеленски знаеха, че той не е готов и не е съгласен да стане политически труп, като се подпише на бърза ръка под колониален текст и така капанът щракна. Но така е, когато първо говориш, а после преговаряш. На сцената е едно, а в кулоарите – друго.
Не се знае дали ходатайството на Макрон за среща сега и на всяка цена на Зеленски с Тръмп е било полезно или по-скоро обратното. Но, ето и на срещата в Лондон, където след плясканията във Вашингтон Зеленски получи отново ръкопляскания, все пак посоката е обърната към мира, а не към войната. Вярно е, че Стармър и Макрон виждат мира през победа във войната, но предвидливо все пак британският премиер се е чул и то два пъти с Тръмп преди „срещата на желаещите“ миротворци. Да не си помисли владетелят на Белия дом, че му слагат прът в колелата.
Зеленски не можеше да не знае, че във Вашингтон вече търсят за сделката и мира по-сговорчив събеседник, щом искат избори и го наричат уж по грешка диктатор. Затова с актьорските си заложби и на препатила глава украинският лидер можеше да покаже повече гъвкавост и изобретателност в надмогването на ветровития натиск. В края на краищата политиците са слуги на народа ( по знаменития едноименен сериал, донесъл му популярност и висок пост).
Освен това, когато домакините говорят на техния език, говори и ти на своя, за да се разберете, а то върху едни и същи йероглифи и в Китай има два езика.
Получи се навяхване, но с разтривки от Европа президентът Володимир Зеленски може да се опита да прескочи дупките. Защото с Америка лошо, но без нея – съвсем лошо. Даже генералният секретар на НАТО Марк Рюте е на мнение, че с Тръмп трябва по-кротко. Иначе, на кого ни оставяш, чичо Тръмп? Все пак сме роднини по западна линия.
Важното е, че диалогът за Мира и Войната не е счупен. Само навяхване с единия крак.
Впрочем, българи, Честит празник!
Да напомним – когато се ритат атовете, нали знаем кой страда. Както мъдро учеше другарят Тодор Живков, не бива да вирим нос, но и много да не се навеждаме. Защото…(допълнете вие).
