„ХЪШОВЕ“ В ТРЕТЯКОВСКАТА

0
954

«Хъшове», телевизонната адаптация на представлението на Александър Морфов от Народния театър, срещна «своята» публика в киното на Третяковската галерия. Това е особено място, което прожектира често филми свързани по един или друг начин с изложбената програма на галерията. Този път връзката на българската историческа кинопанорама (9 март – 6 април) е изложбата  «Василий Верешчагин», наречен в официалния трейлър на галерията: баталист, пацифист, реалист, сюрреалист, репортьор, сценограф, човек на света.

Друга особеност на киното на Третяковката  е особената аудитория, както я нарече кураторът на филмовите програми Максим Павлов – “тук идва да гледа московската интелигенция”, в традиционното разбиране на понятието. Убедих се в това по въпросите, които зрителите задаваха след прожекциите на “Хъшове”, протекли в две вечери. Впрочем, това не бяха въпроси, а теми за разсъждение за Вазов, за умението на Александър Морфов и неговия чудесен екип да пренесе духа на автора по толкова съвременен начин, че в дузината хъшове се разпознават днешни типажи по земите ни.

Особено любопитство породиха историите около снимането на филма – чудесата, свързани с него. Едното е било на самия финал на снимачния период, когато рано сутринта на 15 март започва да вали сняг. По думите на режисьора, това е толкова неочаквано, че за два часа екипът се събира и до вечерта са заснети последните зимни кадри във филма. Не по-малко изненадващо е, когато през зимата на снимките става толкова студено, че река Дунав, която отдавна не замръзва, се покрива с лед и Петър Попйорданов, Македонски, може да мине по реката, както на времето са минавали.

Руси Чанев (Странджата), Валери Йорданов (Бръчков), Валентин Ганев (Владиков) са все актьори, които руската публика познава по един или друг начин. Покрай Валери някой си спомни, че е гледал на Московския кинофестивал «Кецове», името на Валентин Ганев в Русия се свързва с негови партньорства с Василий Ливанов, Богдан Ступка и учителя му Бондарчук, а покрай Руси Чанев асоциативно се стигна до традициите на актьорите от «старата Таганка», които не само играят на сцена, а и пишат.

«Някои от зрителите» бяха чели «Немили-недраги” и си дадоха тутакси сметка, колко различен е ключът към Вазовия текст, как там е съхранен мащабът на делото и порива, но киноезикът прави картината по друг начин обемна и значима. Тези хъшове са размирници и разбойници, но са запазили човешкото в себе си в нечовешки условия и са готови на саможертва с усмивка на уста. И тук някъде се крие невероятното попадение на режисьора, който прави и филма (продукция на БНТ), и представлението на Народняи театър така привлекателни за зрителите в България, Русия, Македония, Румъния.

Дни след представянето на филма  “Българският културен институт ще представи книгата на Вазов “И моите песни все ще се четат” (билингва). Преди да стигнат до книжарницата на Библиотеката за чуждестранна литература, зрителите на филма  които ще дойдат, ще минат през двора и ще видят бюста на Вазов – времето ще се свърже по начин, който е по силите само на изкуството.

 

Коментари

comments