НАЦИОНАЛНАТА ГАЛЕРИЯ НА 70 ГОДИНИ.

0
467

Юбилейната програма ще се превърне разказ за културната ни памет, за любовта към изкуството, за отдадеността на каузата: изкуството да стига до хората.
В този разказ се вплита незнайно как, но определено логично, един неочакван сюжет. Този, за една българка, емигрирала в Австралия в средата на 40-те, която завещава днес близо два милиона на галерията. Тази жена не е човек на изкуството. Екипът на галерията е амбициран да фокусира вниманието върху този забележителен жест, който превръща биографията на тази жена в част от биографията на на Двореца, като олицетворение на най-силната връзка с родината- тази,чрез изкуството.

В юбилейната годишнина  са  предвидени 38 изложби. Ще бъдат показани експозиции  от всички раздели.
Първата – „Европейски диалози“ ще разказва за  историята на институцията.

Най-емблематичните и важни експонати, които имаме, ще бъдат изложени в „Квадрат 500“. Ще открием постоянна изложба  в Двореца, посветена изцяло на историята на Националната галерия. Едно от вълнуващите събития около юбилея ни ще е реконструкцията на Червената зала, където навремето са били посрещани гостите на Двореца“, съобщи  директорът на галерията, Слава Иванова.

Очакват се още изложби на испански и италиански художници и фотографи, съвместна работа с Лувъра, представяне на колекцията на Васил Божков под заглавието „Пътят на агронавта“, научно-изследователски проекти относно българското изкуство, обща работа с Британския съвет и Италианския културен център, както и много образователни програми.

Историята на Маргарита Цанева благодетелката на галерията, достойна за филмов разказ, ще биде представена по подобаващ начин.
Това е колкото необичайна, толкова и типична история за предприемчиви българи, напуснали родината поради променена политическа обстановка, доказали и намерили себе си в друга реалност и среда, но запазили завинаги необходимостта да поддържат връзката с родината.

Рожденното  име на Маргарита Цанева е Върба. Тя е четвъртото и последно дете на семесйтво от село Якимово, . Нейният дядо   е бил дълго време кмет на селото и е бил много уважаван човек с много контакти, включително с царя. Нейният баща е роден 1892г.  Първото му дете е родено през 1910г. – Милица, след това 1915г. – Надежда, 1918 г. – Кирил и на 11 април 1921г. се ражда Върба . И до ден днешен в документите в България тя е Върба Кирова – Цанева.
Върба още от малка не е харесвала името си, макар че това е името на баба й по майчина линия. До ден днешен наследниците на Цанева я наричат леля Грета.

След като завършва прогимназия в селото си, заминава за София за да учи в Софийска гимназия. Мечтата ѝ била – след като завърши гимназията да замине за Мюнхен, да учи фармация. Това така и не се случва, защото среща своята любов – Цанко Цанев ( от известен шуменски род). Вероятно през пролетта на 1941 г. Цанко Цанев се жени за Върба Кирова. На 18 октомври 1942 г. се ражда синът им Антон.
Има сведения че баща й е бил съден от Народния съд. Средата на 40-те годинисемейството  успява  да замине за Виена.  През 1949-та купуват  билети за един презокеански итализнски кораб, който тръгва от Неапол. На 3 февруари 1950г. Пристигат  в Австралия. По данни на австралийските служби в него са се возили 1 265 пасажери – всички европейци, които емигрират в Австралия. Там Върба, или Грета, се вписва като Маргарита Цанева. От 1950 до 2016г. тя живее в Австралия.   Купуват и вила на 100 км. от Сидни. защото съпругът й бил сърдечно болен. Той  умира там през 1981  Цанко Цанев по разкази на Българи, които живеят в Австралия, бил голям родолюбец и говорел непрекъснато за България. На българите в Австралия Маргарита показала тетрадка с ръкописни стихове на Цанко Цанев. Там той се подписвал ,,Горд Балкан“.  Маргарита губи и сина си през 1997г.
През 2000г. се връща в България, за да види част от роднините си. Обикаля манастири и различни места в България.

Защо Маргарита Цанева решава да дари галерията, никой не може да каже. При положение, че тя е била почитател на музиката  като изкуство. Била е абонирана за всички оперни спектакли и концерти в Сидни.
Едно от обясненията,  което дава Весела Радоева, изследователка на биографията на дарителката, твърде логично между впрочем е, че когато през  2000 година  посещва Двореца, вижда в какво окаяно състояние е сградата. (Да се върнем в ония години на немара към културната ни история и си припомним  колко трудно беше на медиите и обществото да ангажират управляващите  с решението на проблема.)

Галерията   има и нов сайт и скоро на него ще бъдат описани всички изложби, колекции и семинари, които ще бъдат провеждани в залите на Двореца.

Там ще бъдат описани вътрешните правила, създаването на стратегия за попълване на колекцията на галерията със средствата от дарението.

По повод юбилея ще заработи и ново мобилно приложение за виртуална разходка из залите на галерията.

Коментари

comments