БЪЛГАРО-РУСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ КОМПЛЕКСИ

0
231

Два национални комплекса преследват българо-руските отношения – претенцията към нас за вечна благодарност, дори в ущърб на националните интереси и очакването от нас за вечна безкористна помощ. Наследеният мит за „братушките“ ни преследва като ирония на съдбата. Русофилите жалят, че вече не сме братушки, а  русофобите твърдят, че никога не сме били. България и Русия не могат са се помирят с миналото си.

Руският патриарх Кирил по време на честванията на 140-годишнината от освобождаването на България от османско иго /даже се чудя кой термин да употребя/ направи неочакван исторически реверанс. Той каза, че Русия е изпълнила морален дълг с освобождаването на България заради писмеността и православието, дошли от нашите земи. Нищо, че президентът Владимир Путин преди време заяви, че славянската азбука е дошла от „македонските земи“. Което също не е лъжа, защото те са били български. А руснаците научиха за това от акад. Дмитрий Лихачов, защото дълги години се чудеха дали Ленин или Сталин са дали съветската писменост. В Москва бе роден и днешният македонски език, на който не е говорел Александър Македонски. Даже в Московския държавен университет имаше катедра по македонски език. Никой не каза  какво мисли руският патриарх Кирил за македонската църква. Защото този важен въпрос потъна в скандала около поучителната реч, която той  държа пред българския президент Румен Радев. Който всъщност допринесе най-много за умерения, признателен и уважителен тон към нашата Освободителка. Е, русофобите припомниха думите и колебанията на българските комити „който ни освободи, той ще ни и пороби“. Руският император Александър Втори също не е искал тази война, особено след изтощителната битка с Турция за Крим. Но отвътре в руската империя се повдига патриотична вълна за братята славяни и християни след кървавата следа от неуспешните въстания. Имала ли е интерес Русия да ни освободи? Това ли ни е въпросът? А защо не го зададем другояче. А имал ли е друг интерес да ни освободи? А ние иммали ли сме интерес да ни освободят?

Помните ли католическия епископ от Чипровци Петър Парчевич, който през периода 1647 – 1657 г. снове между владетелите на Влашко и Молдова, между Богдан Хмелницки, Венеция, Хабсбургската империя, Венеция и Русия, за да ги убеди да станат съюзници за освобождаването на българите.  Във Виена му отговарят, че нямат интерес , въпреки че  са намерени и пари за военната кампания. Знаете и как завършва чипровското въстание през 1688 г. и къде са сега спасилите се тогава българи – в Банат, Румъния. Нас ни освободи армията на руския император Александър Втори, в която е имало войници и доброволци от различни националности – финландци, осетини, арменци, поляци и т.н. Също румънски части. Каквото и да ги е водило насам, те са дали кръвта и живота си за освобождаването на България. Представяте ли си каква е била зимата високо в Балкана дори за видялите студ и сняг финландци и руснаци? И ние им дължим вечна признателност. На всички, без изключения, но преди всичко на Русия, която пое тежестите на онази война. Историята и дипломацията не са били в наша полза. Но да твърдим, че е било по-добре да останем чужди поданици или роби, или пък че не са ни клали, не е нито историческа, нито политическа толерантност, а кощунство. И да отвръщаме на жертвите с неблагодарност е кощунство.

Кой кого е предал?  Тази тема също подклажда непрекъснато националните комплекси. Никой никого не е предавал. Предавали са ни обстоятелства извън нас. Ние сме били и близки, и врагове с Русия. И сме си платили за всички свои съюзи. Затова сега граничим със себе си и все ни тегли да ритнем протегната ръка и да целунем нечий юмрук. Стана ли ви обидно? Няма нужда да мразим едни, за да обичаме други. Това е робска психика. Знаете какво е казал древният философ – човек, който има нужда от господар, е роб или животно.

Знаете ли, че българинът Киприян е обединил руската църква? А знаете ли колко следи в обществения и културния живот на България е оставила Русия? И не само тя. Една гражданка /колега/ беше застанала пред паметника на падналите руски войни и открила колко много неруски имена има там. Знаете ли националността на Екатерина Велика, а знаете ли как са създавани научни направления, култура, военни изкуства в Русия? –  С помощта на Европа. А знаете ли колко турски султани са с нетурски произход? Това е историята. В нея, както в златото, каратите са различни. Затова и ако искаме да ни уважават, трябва и ние да уважаваме. Останалото са медийни скандали, който не стават дори за пух на възглавниците на неблагодарността и арогантността.

Коментари

comments