БЕРЛИНАЛЕ’18

0
295

68-то Берлинале завърши съща така неочаквано, както и започна. За първи път в многогодишната си история той бе открит с анимационен филм – „Островът на кучетата” на  Уес Андерсън. Изненадата не бе толкова шокираща (все пак в основната програма на Берлинале се състезават само игрални филми!), защото в последна сметка това се оказа едно от малкото занимателни и в много отношения остроумни произведения.

Иначе дните между тържествената церемония (не така впечатляваща както в минали години) и закриването преминаха в кулоарни разговори, язвителни критически коментари и настроение, обсебено от скука. Рядко напоследък е имало толкова посредствена конкурсна програма, независимо от присъствието на авторитетни имена в надписите на двете дузини състезаващи се филми. Разбира се, не става дума за откровено слаби филми, а за липсата на концептуални произведения, в които да има откривателство, оригиналност, а и по-дълбоки послания. Професионално добре изпипани, с участието на талантливи актьори, от повечето предварително сочени за фаворити вее хлад. Сред тях все пак се откроиха няколко филма, заложили на злободневни теми – „Утоя, 22 юли” за масовото убийство в Осло, „7 дни в Ентебе” за отвлечения самолет на „Ер Франс”, „Довлатов” – за известния съветски писател дисидент. Други автори залагат на пикантни теми – „3 дни в Киберон” за звездата на немското кино от 60-те години Роми Шнайдер или „Ева” на Бенуа Жакоб, който разследва убийство на писател и неговите срещи с елитна проститутка.

Едва ли има смисъл да се спирам по-подробно на останалите кандидати за Златната мечка, още повече, че журито, председателствувано от немския режисьор Том Тиквер, успя да сътвори най-голямата изненада. Дори си мисля, че неговите решения бяха нещо като елегантно отмъщение за слабата конкурсна селекция, защото наградите дойдоха като неочакван гръм в сивата берлинска вечер. Дебютантката от Румъния Адина Пинтиле взе в ръце златната сатуетка за филма „Не ме докосвай”. Мечки отнесоха по домовете си полякинята Малгожата Шумовска за „Лице”, Уес Андерсън за анимационния си филм.

Но за нас, българите, тазгодишното издание на фестивала ще остане паметно по две причини – с филма на Милко Лазаров „Ага” тържествено бе закрит този голям световен кинофорум, нещо, което няма прецедент в нашата история. „Ага” направи силно впечатление на експертите със своята стилна режисура, брилянтна визия и неочаквания ракурс към вечните теми за семейството, любовта, човещината в отношенията.

Но остана без отговор въпросът защо все пак „Ага” не бе включен в конкурсната програма при очевидните си художествени и професионални достойнства. Обясненията на фестивалния директор не бяха достатъчно убедителни. За сметка на това в конкурса бе „Не ме докосвай” – коопродукция с Румъния и участие на наши актьори. Голямата награда за това дръзко произведение бе и признание на продуцентката Мартичка Божилова с творчески принос за реализацията на филма.

 

Коментари

comments