ДРАМАТУРГЪТ ПЬОТР ГЛАДИЛИН- лични истории

0
440
снимка: Анна Толстикова

Телефонно обаждане преди десетина години ми върна към драматургията на Гладилин. Вече бях гледала «Нощна пеперуда» в московския театър на Фоменко, бях силно впечатлена как Каменкович и актьорите са осмислили всяка дума,  обрат, нюанс, как живее хуморът в тази трагична история, но… обаждането бе от Театър «199» за превод на пиесата на Пьотр Гладилин «Другият човек». Прочетох я на един дъх, моментално ме привлече играта в нея, стихийна, без регламенти и граници, доколкото това е възможно в абсурдна среща на мъж и жена. Преведох пиесата и по стечение на обстоятелства се озовах в София на премиерата, за да се сприятеля с режисьора на представлението Стилиян Петров и да преоткрия актьорите Койна Русева и Малин Кръстев.

Години след това се запознах с Пьотр Гладилин, преведох още един негов текст, «Фотоапарати», който Стилиян постави с чудесна актьорска група в театър «Възраждане». Междувременно се срещах с Гладилин, и това винаги бе повод за разговори за «неговите» български режисьори, за Явор Гърдев. Явор реализира «Нощна пеперуда» в Народния театър в превод на Иван Тотоманов мощен спектакъл, който над сто пъти вече е представен на камерната сцена на театъра и надали ще излезе от репертоара не само заради вдъхновената и прецизна работа на екипа, а заради сблъсъка между човека и изкуството, който днес придобива все поголеми размери.

Друг режисьор в България, тръгнал кьм текстовете на Гладилин, бе Михаил Събев, който преведе «Излезе ангел от мъглата» и я постави във Велико Търново оттам насетне пиесата се появи и в Шуменския театър. Гладилин се изненада като разбра за Шуменската постановка, не бяха му писали от театъра.

Гладилин е от авторите, които не се с занимават активно лансиране на текстовете си   «те сами намират сцените си», което не изключва интереса му към всяка нова сценична версия. Към България драматургът има особено пристрастие, убеден е, че българската сцена чете текстовете му по различен начин, който въздейства не само на съзнателно ниво. Възхитен е от българската актьорска и режисьорски школи  предпоставка един текст да се преведе в друга сценична култура така, сякаш е писан на съответния език.

Последната ни среща с Гладилин бе в края на януари на Вечерта в Българския културен институт в Москва, която бе за превода на чуждоезична драматургия на сцена. Гладилин справедливо коментира думата превод във всичките й компоненти превод на текст, образ, знаци, видими и невидими.


снимки: Анна Толстикова

Срещата започна без встъпителни думи, с трейлъри от българските спектакли и с конкретни паралели, как даден текст на писателя е интерпретиран в България и в Русия. Към разговора се включи актрисата Василена Винчецо, пристигнала специално от България. Тя разказа своята лична история с пиесите на Гладилин: за нея всичко е започнало с репетициите» на «Другият човек», на които е поканена от Малин Кръстев. Тези репетиции донякъде са причината тя да се пренасочи от балета към театъра. След емоционалия си разказ Василена прочете на български език фрагмент от пиесата. Друга страна от драматургичния профил на Гладилин разкри телевизонният и театрален режисьор Татяна Архипцова, която тепърва ще поставя нова пиеса на драматурга в Москва.

Сред аудиторията в Българския културен институт бяха студенти, които учат драматургично писане, колеги от гилдията и приятели на автора, свързани с него по един или друг начин. Оказа се, че много от текстовете на Гладилин, особено писани в началото на кариерата му, са били спонтанен израз. Често са се раждали за броени дни, даже часове, под сила на въздействието на мощни предизвикателства. Има, разбира се, и текстове, създавани десетилетия… Това са различни импулси, според Гладилин, който винаги е играещ човек, независимо какво прави пише или рисува.

автор: Майя Праматарова

Коментари

comments