САЩ: КРЕМЪЛСКИЯТ ДОКЛАД И СПИСЪКЪТ НА ПУТИН

0
278

На 29 януари американското Министерство на финансите ще представи пред Конгреса нов списък с индивидуални санкции, наречен „кремълският доклад“. В черния списък са лица от близкото обкръжение на руския президент Владимир Путин, срещу които се препоръчва да бъдат въведени мерки в съответствие с параграф 241 от закона за противодействие срещу противниците на САЩ чрез санкции (CAATSA). Списъкът се пази в тайна, но се предполага, че в него могат да влязат около  50 души, с членовете на семействата – около 300. Експертът на Атлантическия  съвет на САЩ, професорът по икономика Андрес Ослънд, който е разработил препоръките за разкриване на „управляващия елит на Кремъл и неговит агенти“ потвърди, че това ще е най-вероятният брой засегнати. Според руския политик Олег Митвол, списъкът включва 568 имена. „Срамният списък“ трябва да посочи кои са „лошите“  хора в Русия. В помощ на разработчиците в САЩ се включиха и имена, посочени в Общия граждански проект „Списъкът на Путин“, подготвен от Форума Свободна Русия и публикуван на 4 декември 2017 г. във Вилнюс. В него са 12 категории лица, които са се смятат за елита, които съдейства за  политиката на президента Владимир Путин. Това са министри и лица от изпълнителната власт, депутати, олигарси, управители на големи държавни  активи, доверени лица и партньори на Кремъл, техни роднини, симпатизанти в чужбина, бизнесмени, заподозряни в корупция. Във вилнюския списък се оказаха  и  фигури като бившият американски държавен секретар Хенри Кисинджър, американският  режисьор Оливър Стоун, бившият германски канцлер  Герхард Шрьодер, току-що избраният чешки президент Милош Земан, световноизвестният диригент Валерий Гергиев и цяла поредица руски журналисти и ръководители на руски медии, обвинявани за участие в информационни войни и дезинформация, гимнастичката Алина Кабаева, смятана за особено близка на руския президент, музикантът Сергей Ролдугин, смятан за личен банкер на Владимир Путин. В списъка са и вече включените в американския режим на санкции  олигарси  Константин Малофеев, Аркадий, Борис и Игор Ротенберг, Генадий Тимченко, Кирил и Юрий Ковалчук, председателят на Роснефт Игор Сечин.

Досегашните санкции вече създават проблеми на руския елит, смятан за прокремълски. Те  влияят дори върху преговорите за Украйна, защото  помощникът на руския президент Владислав Сурков е под режим на санкции. Затова се налага срещи с него да се организират  в страни като Беларус, Сърбия, Дубай…Твърди се, че някои фигури от елита вече избягват близък контакт с президента Владимир Путин под страх да попаднат в списъка с новите санкции. По този начин Вашингтон ще се опита да влияе и върху политическата картина в навечерието на насрочените за 18 март т.г. президентски избори в Русия, където победата на сегашния президент не буди съмнение.

Новите санкции може да се отразят негативно върху финансовата система на Русия. Ще бъдат засегнати  кореспондентските отношения на руските банки с чуждестранните им партньори. Дъщерните филиали на западните банки също няма да могат да извършват операции в пълен обем. Те трябва да предприети мерки за „доброволно“ прекратяване на финансови операции на хора от списъка. Вероятно сметките на засегнатите лица в чуждестранни банки ще бъдат закрити или замразени.  Дори санкциите да имат само демонстрационен характер, се появява т.нар. репутационен риск, както за клиентите,  така и за самите финансови институции, а това  може да има по-дълговременно въздействие. Според данни на американското национално бюро за икономически изследвания, руски олигарси и държавни чиновници държат в офшорни зони суми равни на над 60 % от брутния вътрешен продукт. Данните са от 2016 г.

За да избегне влиянието на санкциите върху икономиката, руското правителство реши да се откаже от прозрачността на финансовия пазар и прекрати откритите търгове с активи на големите руски компании, както и засекрети търговете по държавните закупки.  Ограниченията в информацията засягат  близо 200 т.нар. „системообразуващи“ предприятия, които дават 70 % от брутния вътрешен продукт. Списъкът им се появи през 2015 г.  Сред тях са Газпром, Роснефт, Алроса, Аерофлот…

Прес-секретарят на руския президент Дмитрй Песков заяви, че Кремъл ще предприеме действия на принципа на взаимност, като решението ще вземе лично президентът Владимир Путин. Според Песков, появата на „кремълския доклад“ е пряк и очевиден опит да се предизвикат действия, които биха могли да повлият на президентските избори в Русия. Външният министър Сергей Лавров заяви, че подобен род действия са безперспективни и не могат да изменят външната политика на Русия.

Според подписания от американския президент Доналд Тръмп закон, такива доклади трябва да се подготвят и представят в конгреса всяка година. Още през 2003 г. американският президент Джордж Буш-младши предложи провеждането на световна геополитическа демократична революция. Тогава в списъка за демократизиране попаднаха около 50 държави.

Коментари

comments