Една необичайна книга доказва това, книга, в която двама дългогодишни приятели с коренно противоположни възгледи за света и времето в което живеем, водят диалози. Социологът Андрей Райчев, етикетиран като” ляв шаман”, живеещ в България, и журналистът с либерални убеждения от Дойче Веле, Александър Андреев, живеещ в Германия. Те ни вкарват в диалога, явно провеждан помежду им с години-диалог за смисъла на нещата. За тук и сега, за минало и бъдеще, за „Ние” и „Те”. И разкриват как двама умни хора могат да се разбират, без непременно да се съгласяват един с друг. Как провокирайки се един друг, могат да разглобят традиционните представи за всичко и да ни оставят парченцата, като в играта Лего, за да ни накарат сами да си ги подредим.
На представянето на книгата подбрани експерти казаха много умни думи за книгата, препращайки към Хайдегер, Хегел, Сартър, и кой ли не мъдрец. След което едва ли не посягаш към книгата със страх че нищо няма да разбереш, ако не си поне малък доктор по философия. Но книгата не е това.
От времето на Платон, диалозите са философска работа и не са често практикуван жанр или четиво към което да посегнеш непосредствен ентусиазъм. Жан Клод Кариер и Умберто Еко в разговор Жан-Филип дьо Тонак създадоха една такава книга със заглавие „Това не е краят на книгите” за да оборят традиционните предразсъдъци, като показаха възможностите на диалога да провокира умовете, като създава непосредствена връзка с идеите.
Такава е и тази книга.
Тя е човешки разговор между умни хора, и в този разговор не можеш да да не участваш. Провокациите, препратките, асоциациите са толкова много, че запалват без да искаш и собственото ти въображение.
„Това е книга не само за политиката, но и за състоянието на душата.” Казва Андрей. И е така. Книгата стига до душата, човърка там и те кара да се усъмниш безпогрешността на убежденията си, затова и по някакъв начин има пречистваща, катарзисна роля.
Андреев, като дългогодишен радиожурналист, владее силата на най-важния въпрос „защо”, умее да слуша, да насочва, да задава върпоси, в които предизвикателството да дава възможност на събеседника да покаже най-доброто от себе си, Умее и да мисли и за аудиторията, която трябва да разбере замисъла на разговора.
А Андрей е такъв, какъвто можеш да бъдеш само пред приятел- откровен, искрен, личен, боравещ с огромната си ерудиция по един игрови начин, жонглирайки с идеи и образи, прескачайки свободно от високо- интелектуалното в профанното,онагледява нещата с ярки примери-метафори, дори огрубява, като в примера за това как ряпата родила капитализма. Ами, толкова просто- в следствие на откритието на ряпата, която изхранила овцете, селяните мигрирали от глад в градовете и станали пролетариат…. , друг е въпросът, че надценяването на пролетариата е най-голямата грешка на Маркс,пак според Райчев, защо- прочетете и де разберете.
В този разговор емоционалната връзка е много важна. А вероятно и много приятели са зад кадър, като Иван Кръстев, провокирал създаването на книгата, Деян Деянов, и Кънчо Стойчев, Иван Кулеков,който е и художник на корицата… и още..Това са части от диалози водени и водещи се през годините в една мисловна общност от различно мислещи хора…
Това всъщност, са няколко големи тематични разговори, като големият разказ е за света, в който живеем и времената,които са си сложили своя отпечатък върху начина на мислене.
Въпросите, които се повдигат са интригуващи: защо сме такива- нация на провалящите се планове, недокрайни, кои събития са ни формирали, защо тънем в капана на митологемите,какви вреди са ни нанесли идеите за новия човек на социализма и ролята бройлеровата ни интелигенция в това отношение , за разликите между Пинокио и Буратино, за възникването на Бога от човекоядеца за двигателите на историята-ряпата и Бийтълс, за нашенския преход и трикстърите на прехода, (Луканов например ритуалите:„Кой не скача е червен”), за мечтата да я караме все по старому за злото и неговото медикализиране , за живота в мрежата и мрежовия обмен, за насърчаването на хленчещия човек и неговото – Само част от подтемите, на които се разпадат, или с които се съшиват тези големи разкази…
Изобщо, подходът е като в учебника по въображение Джани Родари-„Граматика на фантазията”, както подсказва и Иван Кръстев,показва парадоксалните възможности на човешкия ум да разглобява нещата в случая се разглобяват идеи, убеждения и клишета. И се отварят пространства за нови световъзприятия.
Фрагмент от стилистиката и диалога:
„АР-„Безумно е млади прави мъже да звънят на 112 защото видели змия, да идва спешно пожарната. Това е отпуск от живота.. Ние не бива да живеем като някакви хора, за които животът се случва по телевизора и Интернет.- Да бе хванал една пръчка да я убие, какато са правили дядо му, и прадядо му. Настъпило е някакво разглезване и хленчене..хленченето се поощрява: „добрият гражданин хленчи”.
АА-Ти го описваш фарсово. Му отговаря Александър- Аз не искам да го правя както са правили дядо ми и прадядо ми-това мирише на мухъл…”
Това, на което учи тази книга е, че не може да се живее без светоглед. Без поглед за света, не можеш да видиш и разбереш себе си и другите. И, че всяко нещо може да бъде коренно различно от това, което мислим, че е.
„Затова не се „Не се чете като наука.”, каза Харалан Александров на предсавянето в Гьоте институт:
„ Изключителното изобилие на интерпретатини възможности на света което прелива отвсякъде, носи наслада, Андрей играе, че си си играе на Космос, има трансгресия на границите на нормалното, веднъж е реалист, в следващия момент-конструктивист, а радостта остава.Тази радост е свързана със спосоносттта на неговия идеосинкретичен изумителен ум, удържан от Александър Андреев в някаква рамка, постоянно да се превъзбужда и продуцира по един глобализиращ начин разказ-комикс , в смисъл на постмодерен комикс, апокалипсисът се е състоял, краят на света се е случил, но ние можем да го съзерцаваме и да му се радваме..То е нарисуван по изумителен начин и ние можем, като някакви мутанти надживяли ядрената катастрофа, да продължим да бъдем в този свят…
Книгата освен че ми върна вянадеждата във възможността за дълбок, интелигентен и вълнуващ разговор. за голям разказ- това е мета-мета разказ той е разказ за реалността, разказ за разказите за реалността, разказ за метаразказите за реалността. Като постоянно се прескача от едното в другото.
Върна ми надеждата, че е възможно да възникне в България, възхитителната, за мене поне, фигура на просвещенския аристократ интелектуалец. Това са онези хора, които могат да мислят .
Мислех, че Андрей е Марксист ихегелианец по необходимост, оказа се, че е обратното.
Ако искаме да бъдем докоснати от тази интелектуална щедрост, добре е да намерим място за тази книга в библиотеката си и да посягаме периодично към нея, защото без поглед за света, не можеш да видиш и разбереш себе си и другите. А от време навреме този светоглед трябва да бъде подлаган на проверка. Чрез диалог.
