„ГЕРМАНИЯТА СИ Е ГЕРМАНИЯ. КУЛТУРАТА Е СЪЩНОСТТА НА НЕЩАТА”

0
326

– възкликна с бяла завист Мариана Тончева, след като прелетя от далечните мичигански краища на Америка, със спирка в  България и кацна в Аугсбург при и останалата част от своето семейство.
Тази натрапчива видимост на културата там обаче, ни подсеща за онази скрита генетична връзка, която обединява всичките ни светове. Затова е хубаво да си я припомняме. А и Мариана  умее да наднича и там, където и германците не надничат.
Прескачаме с нея в Аугсбург, Мюнхен и Улм

 Aугсбург 

Света Ана и лутерантството

Църквата „Света Ана” е най-ранният пример за ренесансова архитектура в Германия.  Към манастира има гимназия, с хуманитарен профил.

Тук преди 500 години Лутер е отседнал. В Аугсбург той е трябвало да защити пред папския представител Кайетан  своите 95 тезиса, които заковал на вратата на църквата във Витенберг. Разстоянието от 550 км. изминал за 12 дни заедно със своя помощник. На стената зад въженце е окачен портрета му, нарисуван от Лукас Кранах  Старши.

Martin Luther) е немски духовник и теолог, който поставя началото на протестантската реформация и протестантството- (Да си знаят днешните протестъри, че първи протестър е Лутер, оттам и идва името- протестантство , от протеста му срещу Вормския едикт на Карл Пети от 1521г., който забранява лутерантството. Лутер е бил опонент на възгледа, че освобождаването от божието наказание за греховете може да бъде откупено с пари, той се противопоставя на продавача на индулгенции Йохан Тецел със своите „95 тезиса” от 1517 година. Отказът му да се отрече от тях по искане на папа Лъв Х през 1520 година и на император Карл Пети  по време на Вормската диета през 1521 година, довежда до неговото отлъчване от папата и до обявяването му извън закона от императора. Кладата му се разминава, поради голямата популярност вече на неговите възгледи.
Лутер   оспорва авторитета на папата и на Римокатолическата църква,  Той се противопоставя и на изключителното посредничество на духовенството между миряните и Бог, и смятавсички кръстени християни за свещеници.

Мартин Лутер превежда Библията на говоримия немски език и заменя   традиционната латинска версия, което я прави по-широко достъпна и оказва огромно влияние върху църквата и цялата германска култура. А бракът му с Катарина фон Бора монахиня, между впрочем, става образец за практиката протестантските свещеници да се женят, противно на католическите правила.

(И тук не можем и да не припомним, че Съединените американски щати са в голяма степен създадени от потомци на протестанти,  гонени от католиците в Европа.Не случайно лутерантството е силно разпространено там.)

 Лукас Кранах е съмишленик на Реформацията, приятел на Лутер, кум на сватбата му с Катарина фон Бора – и е нарисувал толкова много портрети на големия реформатор, че и днес те определят популярната представа за Лутер. Което не му е пречело да създаде  успоредно с това и безброй олтарни панели и изображения на Мадоната – съвсем според вкуса на консервативния католицизъм и този, на най-добрия му клиент, кардинал Албрехт Бранденбургски.

 Създал е успоредно с това и безброй олтарни панели и изображения на Мадоната – съвсем според вкуса на консервативния католицизъм и този на най-добрия му клиент, кардинал Албрехт Бранденбургски.

 

 

А това е  Якоб Фюгер „Богатият“ от Дюрер. Фамилията Фюгер съществува от 600 години, като през първите 300 е сред най-могъщите индустриалци, политици и финансисти в Европа.

 

 

 

Изглед от върха на кулата до градския съвет, Perlachturm, висока 76 м. В кръга е кубето на градската управа. Тук всичко е било разрушено през войната, а работливите немци са възстановили града си тухла по тухла.

 

 

На две спирки от съвета е родната къща на Б. Брехт. За незнаещ човек е интересно, но има много бели петна в информацията. Ако пък не е чел нищо от Брехт, може и да се престраши.Червената порта. Зад нея в парка има летен театър, където вечер сме гледали „Набуко“. Сега там върви рок шоу на ужасите.Фонтанът на Меркурий на фона на къщите на патрициите.Фонтанът на Меркурий на фона на къщите на патрициите.

Spargel Zeit . Аспержите трябва добре да се обелят. Вкусни са с вино за две евро и  двайсет евро.

 

Поздрав от метоха на кармелитките, където на стената зад разпятието висят два портрета на Лукас Кранах старши. Единият е на приятеля му Лутер и е във всеки учебник по история на живописта. Няма видима охрана, но и никой не ги забелязва, щото малцина четат ситните букви с пояснения. Аз също не очаквах тази изненада. В катедралата пък има платна на Ханс Холбайн. Също никой не им обръща внимание. А витражите там са от най-старите в Европа.

Тук съм в старата пинакотека

Това е картина на Jusepe de Ribera. Не е много популярен дори сред запалените ценители на Караваджо и неговите последователи. На Западния бряг има само една негова картина, в LACMA Museum , та като разбрах, че в старата Пинакотека имат негово платно, можеш да си представиш какво „откритие“ и удоволствие е да срещнеш отново стар приятел.

 

 

 

 

Сега съм в новата пинакотека, където са изложени работи на художници от 19 и 20

век. Техниката на четката, както и нюансите на палитрата се виждат най-добре, ако си близо до оригинала.

 

 

 

 

МЮНХЕН

За мен  Мюнхен е винаги задължителен, когато съм в Аугсбург. Едно време, при всяко ходене в Холандия или Германия, правех дълги обиколки, за да спра в Кьолн. Бях чела в едно есе на Гьоте / още като студентка/ историята на Кьолнската катедрала и години наред съм била толкова впечатлена, че сънувах как  я строя – 500 години! Та сега ми е периодът на München. От апартамента до централната гара пътят ми е точно един час, ако улуча  Мариенплац.

От Щрахус до Мариенплац

От тук се тръгва за централния площад с часовниковата кула, където всеки ден, в 11 преди обяд и в 5 следобяд фигурите от двата балкона на часовника оживяват и в продължение на пет минути забавляват стотиците туристи, препълнили кафенетата и паветата на Мариенплац. Закопчейте си циповете и чантите и внимавайте да не ви пребъркат, докато се радвате на играчките горе.

Тези три статуи  са оцелели след войната и сега украсяват арката към площада

 

 

 

Това е кметството с прочутия часовник.

В мазето на градския съвет има кръчма, където обикновено ходят туристи.

Улм 
Много им обичам катедралата, а каква библиотека имат! Стъклена и светеща отвсякъде, а кварталът на рибарите ми е любима разходка.

Тази църква е започната през средновековието, а строежът продължил 400 години. До върха водят 760 стъпала, което я слага в топ-класациите за най- високата сграда в света до ХХ век. За катеренето билетът струва 5€.Тимпанът / орнаментите на входа/ С библейски мотиви са посрещали поклонниците, повечето от които не са умеели да четат, затова внушенията на църквата са във формата на статуи и картини.

 

Градският съвет, строен през 14 век, фреските са възстановени след 1900 , а след големите бомбардировки в края на войната, центърът на града е бил  почти унищожен. Загинали са 707 души, а 25,000 остават без покрив. След малко ще видиш какъв рококо шедьовър се превръща в казарми и сметище.

Стъклената пирамида на градската библиотека. Заобиколена от кафенета и ресторантчета, гостоприемна за всеки, който търси справочник, интернет, прохлада и приятна обстановка.

 

Изкривената къща е в рекордите на Гинес за най- странен хотел. Няколко пъти са правени радикални ремонти да спасят къщата от катурване. За сега е безопасно да се спи там. Таванските стайчета струват около 160€ на вечер. Тези, с по-големите прозорци стигат до 240€. Спиш на твой риск.

 

 

 

На пет километра от центъра с автобус номер 3 се отива до бенедиктинския манастир „Св. Мартин”. И тук историята е дълга. Основан е от графовете Хартман и Ото фон Кирхберг. По време на първия кръстоносен поход от Йерусалим е донесено парче дърво, за което се твърди, че е от кръста на Христос. Започват войни за реликвата, която е скрита на много тайно място. По време на чумата и 30-годишната война, умира и последният свидетел на тайното скривалище. Случайно обаче, с Божията помощ, реликвата се появява и започва небивал строеж, за чийто проект не се щадят никакви средства. Църковният интериор е в стил късен барок а сградата е в романеск стил. Добавя се и крило за библиотеката на манастира

Църквата е дълга 72 м. и широка 27 м. Образец на най-изящния барок в района на Вюртемберг. След Наполеоновите войни, както и по време на Вермахта, манастирът се използва за казарма, склад за боеприпаси, сметище, военна болница. В момента там се намира медицинският факултет и института по здравеопазване. Най- интересното и безкрайно любопитно за посетителите място е библиотеката, съкровището на мъдростта и науката .
През  ранния 18 век към северното крило на манастира бива добавена и библиотеката в стил рококо, с безбройните украшения и завъртулки, както и с интригите, като че ли излезли от „Името на розата“.


Например, това не е врата, а имитация, поставена за баланс на композицията на интериора. Истинската врата е вляво, обаче, за да се отвори, трябва да знаеш тайното копче или кука, някъде на скришно място в статуите, с които да се задейства механизма й.

То не е мрамор, а дърво, покрито с имитация на мрамор. Този материал е струвал по-скъпо от истинския мрамор и понеже по това време манастирът е бил много, ама много богат, са купували най-скъпото на пазара. Добре, ама в един момент парите свършили. Тогава теглят заем от богатия съсед, от Аугсбург. Фюгер /виж му портрета по-горе/ в замяна иска земите, принадлежащи на манастира като залог за заема. Познай дали си е получил парите обратно. Обаче за да влезеш в залата, трябва да платиш обичайните за Баден-Вюртемберг 5€ такса.

Да се има предвид, че снимах тайно, тъй като не си бях взела портмонето за допълнителните 3€ за разрешение за снимане. А бе, накрая едната зала ти излиза колкото билет за Лувъра. Ама така ще е, наследниците на Фюгер сигурно все още чакат да си получат парите.

И накрая, за раздяла….

Тук не съм виждала тънки кори, но аз намерих нещо, което прилича на многолисто тесто, та го нарязах и напълних със сирене, яйца и магданоз, и се получи нещо доста прилично като го изпекох. Чушките не успях да ги снимам, изядоха се веднагически. Ах, как ще страдам по немските хлебчета….

М.Т.

Коментари

comments