ИМА ТАКИВА ХОРА

0
1595

ЕВГЕНИ КЛИНЧАРОВ: „ПРЕОТКРИВАНЕ” Национална галерия ДВОРЕЦА
27-и октомври- 4-и декември

В навечерието на 1-ви ноември, Деня на българските будители, Националната галерия ни прави подарък. Запознава ни с разностранното творчество на изкуствоведа-художник Евгени Клинчаров /1926-2013/, като по този начин ни надгражда национално самочувствие. Защото изложбата е нещо като  откровение, че когато една нация има в генния си фонд такива скрити съкровища, такива хора,  има надежда за оцеляване и просперитет.

Изложбата е и разказ за   живота на Евгени Клинчаров – поет, писател,  художник , ерудит. Син на завършилия право в Женева Иван Клинчаров, будител, интелектуалец  от възрожденски мащаб, изследовател на Ботев, Левски, поп Богомил,  политически деец,  неудобен по идеологически  причини  на  социалистическия режим. Съпруг на пианистката  Вера Панова. Баща на професор Сузана Клинчарова,   преподавател по арфа  в Парижката консерватория.Това е семейната му биография.

img_6276 Инициатор и организатор на изложбата, както и на издадения биографичен албум е именно Сузана Клинчарова. Която сама признава, че това, което най-много  я е мотивирало   в осъществяването на този проект, било повтарящото  се възклицание  на запознаващите се с творчеството на баща й : „Защо няма вече такива хора?”
Евгени Клинчаров не е познат на широката публика. Не е шумно венцехвален, и не е търсел такава слава.  Прекарал  е живота си като художник-оформител на издателство „Български художник.” Художественото оформление на многобройни стихосбирки и книги са негово дело. Помнен е още с грандиозния си труд „Пантеон. Бележити дейци на българската култура ” и монографията „Разговори с Иван Ненов.” Но не и със собствените си авторски творби и собствената си поезия. Вероятно защото  е живял в несъгласие с „една сложна духовна среда,”  както казва акад.Светлин Русев. И, вероятно благодарение на това, се е съхранил. Оставайки  встрани от политиката и суетата на деня, е запазил духовния си аристократизъм . Затова тази изложба е повече откриване, отколкото „преоткриване” на Евгени Клинчаров. Както и откриване  на  дълбоко  интимния свят на едно съхранено духовно пространство, извисяващо се и съществуващо извън  наложените официална художествени норми на социалистическата власт. Показателно е, че заради политическата конюнктура  единствената публична изява на художника- мозаичното платно „Климент Охридски” е чакало и 50 години в за да види бял свят.

img_6241 img_6245 img_6255img_6254

Чара на Париж и Сена, белите скали край Балчик и морето, интимността на софийските улици -платна, които  напомнят Моне и мпресионистите, изкушенията на конструктивизма и кубизма  в  портрети и родопски покриви, ни дават възможност да се  любуваме на една ненатрапчива елегантна и тиха проникновеност и вещина в опознаването на човешката   същина и истински стойностните неща.  Не случайно  Евгени Клинчаров е бил и почитател на духовния свят на Петър Дънов.

img_6263img_6269

„Не знаех дали не прекрачвам допустимата граница- изваждайки на показ скровенния свят на моя баща”- каза Сузана при откриването на изложбата. Можем да сме й благодарни за това, че ни допуска в този свят, благодарение на  което ни приобщава към  наследство, което и нас прави по-богати.

 

img_6261Скулптурата прониква в пейзажа-
земята и небето я прегръщат:
-равновесието е абсолютно.
Природата е съвършена галерия.
Душата е преситена
от ритми,
от мелодии.

В луксозното издание „Евгени Клинчаров: Преоткриване” можете да се запознаете с и неговата дълбоко рефлективна поезия, както  и с личните спомени на  Светлин Русев, Бисера Прахова, Кирил Гогов, Албена Спасова  Румяна Пашалийска.
img_6250

Коментари

comments