ЖОРЖ  ПАПАЗОВ (1894-1972)- „Тук, в Ямбол, се роди“,

0
2402

без всяка професионална основа и израсна в чужбина голям български художник, който навремето не получи нашето признание, но стана достоен член на Международната Парижка школа, чрез нея доби и известно световно признание“. Това пише Кирил Кръстев в студията, посветена на забележителната личност -„еманация“ на българската душевност -(Георги), Жорж Папазов.

Художествена галерия „Жорж Папазов“ – Ямбол гостува в залите на Двореца по покана на Националната галерия през септември (30.08-30.09)- месецът, посветен на Европейските дни на културното наследство.
Но макар днес галерията на родния му град да носи неговото име, малко са платната, които може да покаже, защото картините му са притежание на Франция и частни галерии. Така и този забележителен художник със световно име  все още  в категорията „непризнати в родината“ световноизвестни творци.
И все пак, как така от Ямбол, от едно еснафско бакалско семейство, не видял картина, докато не тръгнал да учи инженерство в Прага, се пръква този забележителен модернист, предвестник на сюрреализма, когото писателят Марсел Еме нарича „безподобен създател.“  Без да къса с българските си корени при това и Както Жан Вал констатира: „неговата живопис напомня български килим или както сам казва „на майчините му народни престилки.“

Как от от шевиците и гайтаните Папазов прокарва път към модерността без да робува докрай на никоя школа?

В Прага попада на опера за пръв път-„Делибор“от Сметана. Разтърсва му се душата и когато вижда и илюстрацията  на самия замък Делибор, светът на изкуството го завладява.  Хваща четка и магията се получава.
„Ръцете ми, водени от страстта към рисуване, изпълняваха слепешката онова, което създавах с мечтите си“, споделя по-късно в автобиографията си той. Дали е издавана на български? Май не. Добре че К.Кръстев, който е общувал с художника през 70-те години, ни разказва.

В Чехия Папазов е подвластен на романтичната школа. Оттогава (1916) са и картините в Ямболската галерия, които можем да видим.

По-късно  немската школа „Бруке“ го завладява и той става част от креативното бунтарство на времето на постекспресионизма, абстрактната живопис, сюрреализма. Част от плеадата имена като Миро, Ернс, Маклин, Масон…


Но Париж, Париж го мами и той го превзема с устрема на характерния ямболски анархистичен дух.
Съществува една история, пише, Кирил Кръстев , разказана от Марсел Еме, за драстичното нахлуване на Папазов в парижкия живот на самата Нова 1824-а в легендарното бистро Ла Купол в Монпарнас. В характерното  облекло за ямболските анархисти – индивидуалисти – пелерина и широкопола черна шапка, влетява той сред парижката бохема, под мишница с платна и рисунки и размахва  заплашително бастуна си срещу “кучетата на конкретното изкуство“, които смята да срази с творчеството си.

Дори да не е точно така, характерът на твореца е безспорен и той му помага да се наложи като с яркото присъствие в творческия и идеен кипеж на в света на изкуството по онова време. Вероятно защото е носил в себе си огънчето от България. Съзнателно или не, Папазов е въплъщение на онези духовни културни течения у нас през 20-те години на 20-ти век, изразяващи се в бунт срещу ограниченията и догмите. Това е  времето, на списание “Везни“, на  Гео Милев, Георги Шейтанов, време, върху което  ямболската анархистична жилка определено  налага специфичен отпечатък.
Папазов има няколко завръщания в България до 1920 г., когато за съжаление Гео Милев дава отрицателен отзив за неговата изложба в Тръпковата галерия в София. Но, така или иначе, тогава, а и по-късно, когато идва през 1935-36-а, общува с художници, писатели, архитекти, журналисти като Никола Танев, Илия Бешков, Иван Пенков, Кирил Цонев, Сирак Скитник, Владимир Полянов, Ангел Каралийчев,  Ламар,  Елисавета Багряна, Светослав Минков и завинаги остава  приятел с  Владимир Полянов. В тези години обикаля страната да я опознае (впрочем, по това време и с тази цел художници и писатели са имали право безплатно да пътуват със железницата).

Жорж Папазов се опитва да подари и предостави на българската държава част от своите произведения, но бранителите на социалистическия реализъм от упадъчни влияния в Народната република тогава отказват. Затова и България разполага с около 40 негови произведения. Като 11 от тях са в Ямбол, откупени  на символична цена от Кирил Кръстев. За жалост все още нямаме достатъчно представа и от неговото писателско творчество:
Автор е на книгите:
Pascin !… Pascin !… C’est moi !…, écrits (. 1932
Paris – l’oeuvre et le destin des grands peintres („Париж. Творчество и съдба на великите художници“). Paris, 1936
„Повест за братя Папазови“ 1951
Derain, mon copain („Дерен, моят приятел“). Paris, 1960[1]
Lettres a Derain („Писма за Дерен“). Paris, 1966[2]
„Повест за дядото на Папазов“ 1968
„По стъпките на художника“ автобиография“-1971

За съжаление, нито една, ако не бъркам, не е преведена на български, може да съществуват преводи в периодични издания.
Издателство Колибри  прави пробив в това отношение с книгата на проф. Румяна Л. Станчева: „Жорж Папазов като писател. Вербализация на сюрреалното“
(С любезното уточнение на експертите Стойка Цингова, и Кольо Костов „Паскин! Паскин! Това съм аз“ е издавана от  Галерията в Ямбол, а „По стъпките на художника“ е излизала в броеве на сп. „Изкуство. art in Bulgaria“ 1993-а, превод Димитър Грозданов) Това не означава обаче, че тези текстове са достъпни, освен в Народната библиотека.

Жорж Папазов умира 23 април 1972 година във Ванс, романтично кътче от Лазурния бряг.

За онзи, които може да вижда и усеща, то(неговото творчество) обаче резюмира някои от най-хубавите традиции, но в един самобитен и силен Папазовски синтез естетиката на византийската, романската и готическата миниатюри, стъклопис, мозайка и иконопис-особено едрите изчистени форми на Созополската иконопис“. Кирил Кръстев

Гостуването на ямболската художествена галерия на територията на Националната галерия Двореца, е добър повод не само да си опресним паметта за този  забележителен художник, но и да разпознаем белезите на една предразполагаща с духовните си нагласи градска среда,  дала тласък може би на възникването на такъв природен талант.
Картините, на Папазов, показани тук, са малко, но предлагайки  най-доброто от своите притежания, ямболската галерия разкрива пиетета си към най-добрите образци на съвременното българско изкуство. Акцент в изложбата са художниците от Ямбол и ямболския регион: Жорж Папазов, Георги Попов-Джон, Елза Гоева, Иван Димов, Иван Славов, Невена Трънкова, Павел Бакалов, Панайот Панайотов, Паруш Гогов и Стефан Бъчваров.
Всичко  51 творби на 34 майстори на четката, сред които: Александър Мутафов, Александър Петров, Атанас Яранов, Бенчо Обрешков, Борис Денев, Владимир Димитров-Майстора, Георги Баев, Дечко Узунов, Екатерина Савова-Ненова, Емил Стойчев, Енчо Пиронков, Златю Бояджиев, Илия Петров, Йордан Кацамунски, Калина Тасева, Найден Петков, Николай Русчуклиев, Петко Абаджиев, Петър Славов-Кера, Светлин Русев, Стоян Венев, Цанко Панов, Янаки Кавръков, Янаки Манасиев.

Специално създадената изложба има за цел да представи високите постижения на художници, творили през XX в. и оставили трайна следа в българското изобразително изкуство и в културната традиция на Европа.


Георги Попов-Джон                               Георги Баев


Иван Димов                                           Александър Мутафов

Подборът на автори и произведения е опит за представяне на богатството на живописния отдел на Художествена галерия „Жорж Папазов“ – Ямбол, наброяващ повече от 1100 творби.


Майстора,Иван Славов, Елза Гоева,  Калина Тасева,   Емил Стойчев

 

(Използвани са снимки на картини На Жорж Папазов и от Интернет)

Коментари

comments