GREEN DREAM на Мая Йоцова бе отличен като най-добър филм на шестия Международен фестивал на екологичните филми в Букурещ ECO FEST 2016.
Екологичното кино има много ярки постижения, а и конкуренцията в тази област е силна.“Но това, с което спечелва българската продукция на фона на силните състезатели от САЩ, и Европа”-казва председателят на журито, проф. Александр Грозев, „ от една страна е, че е много личен филм, създаден е под формата на дневник. От друга страна- предлага решение на проблема, който изследва.”
Паралелите между зелените пространства в града у нас и в Монреал са се превърнали в отправна точка за размисъл и себепознание. Филмът документира доколко отношението ни към на пръв поглед незабележимото което ни заобикаля, е характеристика и на потенциала ни да мечтаем и да реализираме мечтите си.
Диви градски места. У нас толкова сме им свикнали, че не ги забелязваме. Така наречените ни междублокови пространства. Безразборно обрасли, занемарени, едва прикриващи трупаните с години боклуци.Тук- таме унили изпочупени катерушки.
Оттатък океана-спретнати, подредени, очовечени. Превърнати в поляни, в декоративни цветни и зеленчукови градинки. Живеещите там грижливо ги обработват. Това, със зеленчуковите градинки направо си е мода. Съседи се състезават да произвеждат и обработват качествени еко домати, чушки моркови, цвекло между жилищните сгради и в задните дворове.
Това е човекът. Той е призван да култивира и създава. Да цивилизова дивото около себе си.
За нас обаче, околното пространство е чуждо и пусто. Нямаме отношение към него. Или чакаме друг да ни го оправи. Докато дойдат багерите и излеят поредните бетонни сгради. Тогава протестираме, че нещо ни се отнема.
Ей такива мисли събужда филмът на младата режисьорка Мая Йоцова, за която по някакъв начин обаче, паралелите между дивото и цивилизованото сякаш са и своеобразно връщане към собствената природа, там, където живеят неосъществените но дремещи мечти от собственото минало. Сегашната мечта на Мая Йоцова,споделена в интервю за Spisanie.to е:
„Аз бих сложила тук- таме пейки, бих поканила street artists да направят нещо, бих почиствала редовно от боклук, бих насърчила гражданите да се грижат за тях. Част от тях може да се превърнат в обществена градина хората да отглеждат зеленчуци, друга част може да се остави естествена, жива, но допълнително да се засадят растения, които допълнително да обогатят биоразнообразието на мястото..”…да помечтаем заедно с нея. И да осъществим мечтите.
„Силата на документалното кино е в това”-подължава проф.Александър Грозев, да засилва и изостря отношението ни към проблемите , Като търси и намира пътища за решение.”
