АКТЬОРСКИ ПРОЧИТ НА ЧЕХОВ

0
257

сезон: 2016-2017
СТЕФАН МАВРОДИЕВ ПОСТАВЯ „ИВАНОВ”НА СЦЕНАТА НА МЛАДЕЖКИЯ ТЕАТЪР
със силен и умело подбран актьорски състав:
Малин Кръстев-Иванов Лебедев-Ивайло Христов,  Шабелски- Борис Луканов, Станка Калчева, Савишна, Мая Бабурска-Авдотя,  младите попадения Гергана Христова,  -Анна Петровна, Рая Пеева-Саша…
Тази първа  цялостна драма на Антон Павлович, се появява посред  няколко едноактни фарсови комедии и се смята за един от най-трудните за поставяне текстове на автора.  Премиерата й в театър „Корш”през 1887-ма година  е освиркана. Следват критики и редакции. Но и до ден днешен режисьорите и актьорите,  когато съберат кураж, посягат към нея, търсейки своя „Иванов”, своя прочит на ивановщината. Като се мъчат и да отговорят  на въпроса трагедия или комедия е „Иванов”?


ivanov_damianova_56_web_logo„Би била блестяща комедия, ако не бяха толкова жестоки последствията от нея.”Казва режисьорът преди спектакъла и добавя:
„Моят ключ към Чехов е истинност”. Затова и  е избрал камерната сцена. Скъсената дистанция между актьори и зрители не позволява никакво преструване и измама. На излизане развълнувана от силната актьорска игра,  публиката коментираше:”Е, това е театър.”
С какво, освен с предизвикателството към актьорското можене, вълнува съвременната публика Иванов? Има ли ивановци край нас и кога  ние се превръщаме в ивановци?

В клише се е превърнало сравнението на Иванов с Шекспировия „Хамлет”. Драмата на личността, на интелекта който е имал идеали, но ги е загубил или се е отказал от тях, защото не може да ги реализира, не вижда приложение на творческите сили, заложени в него. Заради което  самопогубва.
Искал е да променя света, вдъхновявал се е от възможностите светът да стане по-различен. Но сблъсъкът  с реалността обезсмисля начинанията и  идеалите му. Отвращението към живота, който го заобикаля, го обсебва-повсеместната  грубост,  примитивност, приспособленчество, бездуховност, алчност, блокира сетивата   и жизнената му енергия.И той спира да действа. Защото не иска да се подчини на конюнктурата. На опошляването.
Иванов обаче не е ангел. Отказвайки се от волята си за действие,  вреди не само на себе си, но вреди и на другите. Спира да действа, за да не стане като тях, но бездействайки, намразва и себе си. Омразата му е бич за околните. Спрял е да обича жената, която е изтръгнал от собствената й среда, не иска да се оглежда в приятеля си от младежки години, защото не иска изборът на Лебедев да стане и негов. Изборът на  съществуване в самозабравата и в алкохола. Лебедев, в блестящата интерпретация на Ивайло Христов, разкрива чрез фарса  толкова много нюанси на самоунищожаващата се, но недоунищожена същност на умния човек.
Нима ни е чуждо всичко това?
Когато Чехов пише този текст, интелигенцията е разочарована  от угасването на надеждите за по-свободен и демократичен свят след отмяната на робството.
Не  минахме ли и ние по този път-на гаснещите мечти за обществена промяна?И не се ли превърнахме в бездействащи ивановци?
Така че, както призовава режисьорът-актьор:, „Елате да гледате, за да се разпознаете.” .

ivanov_damianova_44_web_logo-979x0ivanov_damianova_25_web_logo

Превод:Златна Костова
Сценография и костюми: Петя Стойкова
Композитор: Ценко Минкин

Коментари

comments