сезон: 2016-2017
СТЕФАН МАВРОДИЕВ ПОСТАВЯ „ИВАНОВ”НА СЦЕНАТА НА МЛАДЕЖКИЯ ТЕАТЪР
със силен и умело подбран актьорски състав:
Малин Кръстев-Иванов Лебедев-Ивайло Христов, Шабелски- Борис Луканов, Станка Калчева, Савишна, Мая Бабурска-Авдотя, младите попадения Гергана Христова, -Анна Петровна, Рая Пеева-Саша…
Тази първа цялостна драма на Антон Павлович, се появява посред няколко едноактни фарсови комедии и се смята за един от най-трудните за поставяне текстове на автора. Премиерата й в театър „Корш”през 1887-ма година е освиркана. Следват критики и редакции. Но и до ден днешен режисьорите и актьорите, когато съберат кураж, посягат към нея, търсейки своя „Иванов”, своя прочит на ивановщината. Като се мъчат и да отговорят на въпроса трагедия или комедия е „Иванов”?
„Би била блестяща комедия, ако не бяха толкова жестоки последствията от нея.”Казва режисьорът преди спектакъла и добавя:
„Моят ключ към Чехов е истинност”. Затова и е избрал камерната сцена. Скъсената дистанция между актьори и зрители не позволява никакво преструване и измама. На излизане развълнувана от силната актьорска игра, публиката коментираше:”Е, това е театър.”
С какво, освен с предизвикателството към актьорското можене, вълнува съвременната публика Иванов? Има ли ивановци край нас и кога ние се превръщаме в ивановци?
В клише се е превърнало сравнението на Иванов с Шекспировия „Хамлет”. Драмата на личността, на интелекта който е имал идеали, но ги е загубил или се е отказал от тях, защото не може да ги реализира, не вижда приложение на творческите сили, заложени в него. Заради което самопогубва.
Искал е да променя света, вдъхновявал се е от възможностите светът да стане по-различен. Но сблъсъкът с реалността обезсмисля начинанията и идеалите му. Отвращението към живота, който го заобикаля, го обсебва-повсеместната грубост, примитивност, приспособленчество, бездуховност, алчност, блокира сетивата и жизнената му енергия.И той спира да действа. Защото не иска да се подчини на конюнктурата. На опошляването.
Иванов обаче не е ангел. Отказвайки се от волята си за действие, вреди не само на себе си, но вреди и на другите. Спира да действа, за да не стане като тях, но бездействайки, намразва и себе си. Омразата му е бич за околните. Спрял е да обича жената, която е изтръгнал от собствената й среда, не иска да се оглежда в приятеля си от младежки години, защото не иска изборът на Лебедев да стане и негов. Изборът на съществуване в самозабравата и в алкохола. Лебедев, в блестящата интерпретация на Ивайло Христов, разкрива чрез фарса толкова много нюанси на самоунищожаващата се, но недоунищожена същност на умния човек.
Нима ни е чуждо всичко това?
Когато Чехов пише този текст, интелигенцията е разочарована от угасването на надеждите за по-свободен и демократичен свят след отмяната на робството.
Не минахме ли и ние по този път-на гаснещите мечти за обществена промяна?И не се ли превърнахме в бездействащи ивановци?
Така че, както призовава режисьорът-актьор:, „Елате да гледате, за да се разпознаете.” .
Превод:Златна Костова
Сценография и костюми: Петя Стойкова
Композитор: Ценко Минкин
