АМИ АКО?

0
490

Отиде ли си солидарността в Европа след кървавата нощ на 14 юли, когато в деня на Националния празник на Франция, тунезиец премаза с камион и стреля срещу празнуващите по крайбрежната улица на Ница мъже, жени и деца?
Днес никой „не е Ница“.

А в публичното пространство липсваха и познатите призиви „Не можете да ни уплашите“. Солидарността очевидно не е достатъчна при повтаряща се трагедия от подобен характер. През призмата на трезвата логика, изглeжда някак неуместно да си слагаме на профилите във социалните медии надписи и знамена, ако през два-три месеца се повтаря един и същ сценарий.
И ако солидарността е отишла на заден план, какво е това, което идва да я замени?

В първото си изявление след трагедията в Ница, френският президент Франсоа Оланд подчерта, че се налага подсилване на армията. Това цели да убеди французите, че се вземат мерки за тяхната сигурност. Очевидно на предстоящите догодина президентски избори във Франция, политическият дебат ще се води около необходимостта от нови мерки за сигурност.  Но Оланд не е единствен – неотдавна и германският канцлер Ангела Меркел заговори за увеличаване на бюджета за отбрана. Въпреки това, елементарната логика сочи, че терористичните атентати, не се предотвратяват с армия, а с разузнавателни мероприятия. За тях пък се иска сътрудничество между службите на отделните страни членки, което все още не е на достатъчно високо ниво. Иска се и политическа воля. И тук идват много условности – достатъчно е да споменем, че европейската левица от доста години разчита на избиратели от средите на мюсюлманите и че германската индустрия се надяваше на евтина работна ръка от средите на мигрантите.

Повтарящите се атентати показват, че има пробив в безопасността на гражданите. Когато се случи атентатът в Ница, специалните мерки за сигурност след трагедията в Париж от 13 ноември, още не бяха отменени. Очевидно, предприетото не е било достатъчно, за да гарантира сигурността на гражданите. А тя винаги е за сметка на техните права и свободи, т.е. махалото не европейската демокрация очевидно тръгва в обратната посока. Втората посока за гарантиране на повече безопасност, е ограничаването на миграцията. Поне това се случи в САЩ след 11-ти септември. Все още темата не е на дневен ред, но първата мярка я предполага.  А това означава преразглеждане на квотите за емиграция, глобите за държавите, които не приемат мигранити и т.н. Обединена Европа се изправя пред поредното сериозно изпитание. И тук Брекзитът няма нищо общо.

А запазването на солидарността, дори да изглежда наивно-неуместна, на всяко едно равнище, дори на най-ниското, е от полза.

Има още нещо, което  отличава атентатора от 14 юли, който отне 84 човешки живота и рани 202-ма: той никога не е бил разследван от разузнаването и не му е било изготвяно специално досие от службите, нито са получавани сигнали, че се е радикализирал. Името му е Мохамед Булел, 31-годишен, роден в Тунис и пребиваващ във Франция с разрешително за престой.Водил е обикновен живот, бил е женен, и с нищо не е привлякъл вниманието на полицията и службите за сигурност. Това е най-обезпокоителната част от историята. Как може да бъде предотвратена подобна атака, от съседа до нас?

Ако атентатите от 13 ноември в Париж бяха извършени от хора, за които се е знаело, че симпатизират на идеите на радикалния ислям, то при атентатора от Ница, това не е сигурно.

Два дена след атентата ИДИЛ похвалиха атентатора, който се е вслушал в призивите им за терор и с това формално поеха отговорност за трагедията. Но никак не е сигурно, че атентатът е организиран и координиран от ИД. Към написването на статията, все още френската   полиция не разполага с  доказателства  кога и дали атентаторът  се е радикализирал. Разбира се, с уговорката, че липсата на доказателства, не е доказателство за липса.

Днес  е ясно, че мултикултурният модел е една от временните ценности,  която къде по-бързо, къде по-бавно, ще отстъпи място. Но на какво? Във Франция към днешна дата има около 10 000 млади, предимно мъже, които са обект на наблюдение от службите. За около 40% от тях или около 4000 човека има предположения, че са се радикализирали. Всичко това е въпрос на доста трудоемка проверка. И после? Евентуално ново антитерористично законодателство ще маркира границите на мултикултурализма. Иначе ще има много подобни атентати, колкото и грубо да звучи казаното.

Виргиния СТАМАТОВА

 

 

Коментари

comments