„ВСИЧКО Е ДОБРЕ, АКО СВЪРШИ ДОБРЕ”

0
484

Да  се позовем на заглавие на  Шекспир в разсъжденията си с какво се провалиха британските медии, най-вече ВВС, по отношение на Brexit-а и може ли да се извлекат поуки от този провал.
„Ако разногласието  е новата норма в Британия, казва Дес Фрийман, ние се нуждаем от нови медии.”
„ВВС трябва да се противопостави на тоталната загуба на доверие” -добавя
лорд Патнъм, филмовият продуцент, който е и председател на кампанията,провеждаща  проучване   за бъдещето развитие на обществената медия.


Obache.bg ви е информирал за причините, предизвикали дискусията за съдбата на ВВС. Става дума за процес  на  преосмисляне на ролята на обществените медии, провокиран от  трансформациите в медийната среда, появата на нови медии и средства за комуникация и разпада на традиционните  аудитории.
Изследването, публикувано на 1-и юли  т.г.* дава сведения за причините и резултатите от Brexit-a от гледна точка на медиите, но и подсказва какви са пътищата за преодоляване на настъпилия срив в обществения консенсус
В интервю във връзка с публикацията,  лорд Патнъм призовава обществената медия да  върне доверието в Британия. И добавя още:

„ Медиите се сблъскаха с грандиозен   провал,  породен от факта, че не успяха да образовати информират правилно английската публика преди референдума, сега  ВВС има специална задача да се поучи от грешките си”.
Защото констатацията на изследователите е, че разпространяването на антиевропейска риторика и митове, редом с подхранването на  некомпетентността на публиката, логично  е довела до резултатите от този референдум.

Сега нагледно, след резултатите от Brexit-а, излиза наяве, че обществените институции не отговарят на възложената им  мисия същностно и по съдържание.Как в условията на тотална поляризация „телевизионната екология” се постара да задържи доверието и и да запази баланс и лоялност  в условията на нестабилна обстановка и фрагментирана аудитория?

Какво се случи с прословутата,почти еталонна,британска безпристрастност? Възможно ли е било  да се балансират мненията в медиите на фона на крайно поляризираните theSun, thе Daily Mail, the Daily Telegraph, Daily Express, от една страна и the Gardian, the Financial Times от друга.
Изследванията сочат огромно преимущество на статии и публикации, подкрепящи напускането. Reuters institute  изследва  928 статии, от които за напускане са 45%, а само   27% против. С предимство са се ползвали консерваторите, а не лейбъристите. Не са пропуснати и упреците, че дори в ВВС атрактивният с тезите си  Найджъл Фараж е бил порядъчно експлоатиран във водещите шоу програми на обществената телевизия, за разлика от представителите на лейбъристката партия, обявени за скучни ученици от последния чин. / Да не забравяме, че по  презумпция мисията на ВВС е да информира, образова и забавлява. /
Но дори ВВС аритметично да е съхранило правилото за баланс,  въпросът е какво се случва с безпристрастността, когато процентите в цялата  медийна среда сочат огромно преимущество на говорещите в полза на антиевропейския вот? Къде е златната среда? Каква би трябвало да е ролята на обществената медии в такава ситуация?
Тук Дес  Фрийдман два следния пример,позовавайки се на архитект Марк Уигли:
Ролята на архитекта /разбирай добрата журналистика/  е не да дава на клиента точно каквото клиентът иска, а да промени идеята на клиента за това, което иска.
„ Ние това искаме от най-добрите си медии- да продуцират съдържание с високо качество, като ни предизвикват и показват по интригуващ  начин неща, които смятаме, че не са  интересни. Тоест, искаме креативни, вдъхновени и независими обществени медии, които да дават смисъл на нещата, интригувайки и забавлявайки.”
И тук идва вторият критичен момент,откроен в изследването, който оспорва сегашното състояние и функция на обществената медия- липсата на достатъчна експертност, отсъствие на достатъчно компетентно говорене,   което да  пребори недоверието, насадените страхове  и езика на омразата .

Защото констатацията на изследователите е, че именно разпространяването на антиевропейска митология   и некомпетентността на публиката са довели до резултатите от този референдум.

Англичаните, прословути с особеното си чувство за хумор, оказва се не от вчера, а години наред силно са се забавлявали и надсмивали над писанията   не само за прословутия формат на краставицата.  Забавлението е вървяло ръка за ръка с разпространяването на по-сериозни страхове- как еврото води до импотентност, а Европа не само ще въведе квота за цигани в Парламента, но и ще ни надзирава дори с каква скорост люлеем децата си на люлките. Разбира се, като добавим ”Турците идат”, сякаш Ламаншът  е Босфора , ясно е какво се получава.И на фона на тези митове и легенди, всяка позитивна държавна информационна кампания „За какво ни е Европа”, е осъдена на провал.
Гласът на разума не е така атрактивен, както отрицанието, особено когато се поднася по задължение и с чиновнически маниер. Затова и лорд Патнъм говори за необходимостта от нови вдъхновения, нови присъствия, нов начин за гарантиране на независимостта на медията, която да бъде държана далеч от партийни влияния и чиновнически повели. Иначе казано, за формулиране на мисия на журналистиката.
Затова и цитираният доклад предлага ново обществено споразумение. Защото английското общество само ще се облагодетелства от силна и процъфтяваща обществена медия, осигуряваща нова обществена екология .  Изразена е надеждата, че полисимейкърите ще събудят апетита си и креативността си за това как най-добре да се поддържа  тази среда.
„ Ние имаме нужда от осигурим гарантирано бъдеще на ВВС, демократизиране на ВВС, което означава нов подход  спрямо принципа на безпристрастност, произтичащ от потребността за постигане на минимален, ограничен консенсус.Необходимо е също така по-активно присъствие в дигиталния свят, ново качество на съдържанието за дигиталната ера.Както и нов, прозрачен режим на финансиране, ново конституционно уреждане на статута на ВВС и смислена целесъобразна система за независими назначения и управление.

Като цитираме тази критичност, но и  загриженост за съдбата на обществените медии, в което прозира ясното съзнание, че те са гръбнакът и мозъкът на всяко общество, се чудим дали и у нас ще настъпи миг на прозрение за необходимостта от гарантиране на нова медийна среда, на силни обществени медии с ясно формулирани обществена мисия и ангажимент?Дали  изобщо е налице обществен потенциал и воля за промяна, разбиране,  че обществените задачи не се спускат от партиите и държавните ръководства, а се раждат от осмислянето на  обществените потребности.
Или си мислим, че проблемите на Великобритания не ни засягат? Нима нашето общество  не върви също към пълна загуба на консенсус? За какво още не сме се разделили на две? А обществените ни медии си я карат, както си знаят. Без формулиран обществен ангажимент.Без регламентиран ангажимент за адаптиране към дигиталната среда, с финансиране без целево предназначение.

Така че, ако благодарение на Шекспир, поуките в Англия бързо могат да дадат положителни резултати, ходенето по мъките за нас не е започнало. Добро е онова, което свършва добре. Ами ако не свършва добре, какво е…

Паулиана Новакова

*http://futureoftv.org.uk/wp-content/uploads/2016/06/FOTV-Executive-Summary-Online-SP.pdf

Коментари

comments