МЕДИЙНАТА СРЕДА В БЪЛГАРИЯ: НИСКИ СТАНДАРТИ, ВИСОКА ЗАВИСИМОСТ

0
1033

Поредният  негативен доклад от Брюксeл констатира, че медиите в България се отличават „често с ниска степен на независимост и неефективно прилагане на журналистическите стандарти“.  На всичкото отгоре състоянието на медийната среда оказва  „отрицателно влияние върху обществения дебат и оказва пряко въздействие върху способността  за реформи“. Колко ли време е отнело на експертите да съчинят този префинен евфемизъм, който в превод  казва че медиите у нас са силно зависими, далеч от професионалните стандарти, а това оказва съсипващо въздействие върху гражданското общество и се използва за убиване на способността за  реформи“.

В още по-точен превод, че медиите имат даже ретроградно влияние върху обществената среда. Не всички, разбира се, както се разбира от доклада. Който е юбилеен по повод 10-та годишнина от Механизма за  сътрудничество и проверка на Европейската комисия. В  Комисията по правата на човека  са били запознати с  независимо изследване, диагностициращо медийната среда у нас в рискова група. Заедно с Италия, Гърция и Унгария. Изследването е проведено от Центъра за медиен плурализъм  и медийна свобода във Флоренция ( ),  чиито  цели са да разрабова иновативни и практически приложими методи за изследване, с цел предоставяне на възможност за изграждане на европейски и национални политики и управленски практики. Съфинасира се от Европейския съюз. Включени са всички медии, взети са предвид  и различните политики и регулации на национално ниво. Проучването е извършен от национални експерти, но CMPF е супервайзерът и гарантира качеството и верността на данните. Българските специалисти  за 2016 г. са Орлин Спасов, Нели Огнянова и Николета Даскалова.
http://cmpf.eui.eu/media-pluralism-monitor/mpm-2016-results/bulgaria/р

Мониторингът оценява риска за медийния плурализъм  на базата на 20 индикатора, покриващи четири различни области: базисна защита, плурализъм, политическа независимост и социално включване, като индикаторите включват икономически и социално-политически въпроси.
Например базисна защита включва  свободата  на изразяване, правото на информация, защитата на журналистическата професия и журналистическите стандарти, независимостта и ефективността на управлението, универсалният  достъп до традиционните медии, достъпа до Интернет.
Политическа независимост  включва политическия контрол върху продукцията, редакционната независимост, отношението на медиите към демократичния процес, независимостта  на обществените медии…
Пазарния плурализъм включва прозрачността на притежанието, концентрацията на собствеността, крос-медийната концентрация, комерсиалното влияние върху медийния продукт, медийната жизнеспособност  (viability).                                                       Социалното включване, освен достъп на малцинства, включва достъпа на хора в неравностойно положение, медийната  грамотност.
Учудват ли някого констатациите за свръх висок риск  на медийна концентрация – 96%,  за висок риск  на плурализъма  – 71%, за риска за редакционната  независимост – 63%?  Което означава  силен политически контрол, че  държавните институции си осигуряват медиен комфорт с раздаване на публични средства, но също че липсват работещи професионални организации и защитни системи. У нас никой не се интересува от създаването на  законови и регулационни гаранции, което би помогнало медиите да излязат от това състояние. И на никого не му пука , че автоцензурата е обичайна практика в такава среда.
Един от показателите – обществените медии и тяхната медийна жизненост, е много важно да бъде огледан. Защото ако обществените медии са в цветущо здраве, много от степените на риска в констатациите за състоянието на медийната среда биха били извадени от това състояние.
Защото те са имунната система, гръбнакът на обществото. Те са гарант за съществуването на демократичните свободи и ако контролът се разпростира  върху тях, ако няма законова уредба за тяхното независимо съществуване, гаранции за тяхното качествено развитие , те залиняват и престават да вършат обществената си роля т.е. да бъдат стожер на гражданските свободи и свободата на словото.

У нас обществените медии са регулирани от орган, избиран по политически квоти. Още през1996- а година Конституционният съд  се произнася, че това е противоконституционно и въпреки това до ден днешен имаме регулатор, назначаван от политиците на квотен принцип.  Обществената мисия и роля не е формулирана, следователно обществото плаща за съществуването на обществени медии, но гаранции за качествено съдържание на програмите им няма.

Ще припомним материала, който публикувахме за Бялата книга на ВВС,  която пренаписва договора Royal Charter или правилата, с които обществото гарантира жизнеността на обществената медия. След едногодишни обществени дискусии, изследвания и експертни оценки, се гарантира нов тип управление, нов тип регулация, която да не спъва развитието в дигиталната ера и защитата на качеството на съдържанието, което трябва да е достъпно  в новата медийна среда за всички.
https://obache.bg/5558/vvs-s-nova-misiya-i-viziya/
Обаче… демокрацията англичаните си я градят повече от 500 г., а ние от 30 години се чудим откъде да започнем. Изследванията и докладите са само крехко начало. Дано юбилейните констатации не спрат само до извода, че механизмът е счупен и вместо да поправят машината, в някои държави  само ремонтират пътя.

 

Коментари

comments