ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ В ЕПОХАТА НА GOOGLE

0
708

Интернет търсачката почита днес великия поет.
А ние сещаме ли се да го четем?

„Пенчо бре, чети..” в  крилата фраза, особено актуална днес, се е превърнала строфата на Петко Славейков,  с която укорява непослушния си син, че не похваща книга в ръка.
Ако за родения  преди 150 години  „малък Пенчо” баща му Петко се е притеснявал какъв ще стане като порасне ако не чете, то какво да кажат днешните родители на децата, чието познание се изчерпва от  знанията, придобити от GOOGLE.

20160422_120450Парадоксално, но факт, същият „нечетящ” Пенчо обаче, по баща Славейков, става един от най-културните хора, ерудит и писател от световна величина, проводник и предводител на малцината призвани творци, извадили от мрака и показали на Европа цялата мощ на  самобитната ни култура, съизмервайки я с европейската, откроявайки корените на естествената ни естетическа и етическа културна принадлежност.

След Освобождението се случва истинско чудо. В България шепа просветени дейци извършват културен подем, равносилен на революция в съзнанието на българина. И Пенчо Славейков е един от неговите предводители. Славейков като  директор на  Народната библиотека, директор на Народния театър пише, превежда издава, спори и проповядва, тухла по тухла гради новото културно самочувствие на българина..Заедно с  Пейо Яворов, ПеткоТодоров, д-  Кръстьо Кръстев, създателите на кръга „Мисъл”, отваря врати за за цялата европейска  култура, литература и философия … Българинът, довчера познавал само шепа родни творци, от театъра назнайвал  едва ли не само „Многострадалната Геновева”  изведнъж се сблъсква с  Ибсен и Хамсун, Гогол и Достоевски, Гьоте, Шилер, Чехов…И  не само оцелява от този културен шок, но и се самоосъзнава като  принадлежащ на тази култура.
Възможностите  националното да бъде видяно през очите на европейската модерност и до днес би било ключ към сърцата както на младите и невинаги четящи българчета, така и на средния европеец, който можеше и да знае повече за България, ако „Кървава песен” бе спечелила нобеловата награда.   За жалост, преждевременната смърт на поета ни лишава от това признание. Доближаването  обаче до неговия свят, до начина му  на живот, превърнал го от „нечетящ” в един от най-просветените люде на българската култура, може да отвори и очи, и души на младите и днес.

Това са се постарали да направят организаторите на изложбата, разположена в Централното фоайе на Националната библиотека в София, посветена 150 г. от рождението на Пенчо Славейков-Националният литературен музей, неговият филиал къща-музей „Петко и Пенчо Славейкови“ в София и Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. Изложба, извадила на бял свят безценни лични притежания:  издания, ръкописи, вещи, писма, пощенски картички, нещо, което дава възможност за докосване до неговия  интимен  свят, свят, който не би могъл да бъде напълно  осъзнат без магическото присъствие и  на  красавицата  Мара Белчева .

20160422_12103920160422_12094320160422_120859
Личната история винаги е най-верният ключ към осъзнаването и възприемането както на една епоха, така и на всеки творец.На това са заложили преподавателите  по литература на единайсетокласниците от училището, носещо името на поета  Първо СОУ„Пенчо Славейков” в София.

20160422_12073720160422_120740

Случайно попаднах по същото време там и наблюдавах   реакциите на учениците. Първоначално влязоха в мраморното фоайе на Библиотеката с неприкрито отегчение, подмятайки си закачки и вторачени в неизбежните телефони. Хвърляха бегъл поглед на покритите грижливо безценни експонати-писма, чернови, лични принадлежности, но   умело насърчавани от учителката по литература Росица Керенска, започнаха да навлизат в разказа за любовта към творчеството и любовта в творчеството на поета,  в  детайлите на епохата, започнаха да се вглеждат, да снимат и да се впечатляват от видяното.

20160422_12130420160422_12084120160422_121105

Нищо обаче,  не е  случайно, когато има кой да подготви почвата .
В съседна зала бяха изложени рисунки на същите деца. Оказа се, че учителят по рисуване, Иван Сапунджиев,   е събудил интереса и развил уменията им не само към изобразителното изкуство, но и към развиването на чувствителност за възприемане на изкуството въобще. И   ето че  мечтите, копнежите, разочарованията, поривите на младите изобразени от самите тях, потърсиха своята естествена връзка със творчеството на поета.

20160422_121943 20160422_12220120160422_122006
Оказва се, че набеденото нечетящо  поколение, също като „нечетящият” Пенчо, когато имат достоен педагог и учител  край себе си, имат шанс да  срещнат изкуството и без помощта на  Google.
Да отворим и ние стиховете на поета и почетем днес, за да се връщаме отново към него.

„На гроба ми изникна щат цветя-20160422_121134
това са мойте песни недопети.
А между тях изникна ще и тя-
от хубави най-хубавото цвете…
Най-хубавото цвете не възпях
С вълшебен дъх душа ми възхитена
то упои…и в нея с трепет плах
вяхна мойта песен неродена!

 

 

Паулиана Новакова

Коментари

comments