БНР – ненатрапчив спътник и желан събеседник с безспорно бъдеще

0
407

 Валери Тодоров, генерален директор на БНР 2007 – 2013 г. пред Вевести.бг: Некомпетентност, управленска надменност, административна безпомощност са основните причини за състоянието на националното радио
 В близките седмици предстои новият Съвет за електронни медии (СЕМ) да направи два важни избора – на генерални директори на БНР и БНТ. Първи, до 20 май трябва да бъде избран ръководителят на националното радио сред общо 13 подали документи за поста.
По този повод разговаряме с един от кандидатите и колега, ръководил вече два мандата БНР Валери Тодоров

 Валери Тодоров е дългогодишен журналист, завършил „Журналистика” в СУ „Св. Климент Охридски”. В Националното радио работи от 1978 година. От януари 1993 г. до октомври 1997 г. е завеждащ Кореспондентския пункт на БНР  в Москва.  През този период той  е кореспондент и на БТА, като продължава да пише статии и коментари за най-големите наши печатни и електронни медии.

Генерален директор на националното радио от 2007 до 2013 година.

Г-н Тодоров, Вие вече сте били генерален директор на БНР, два мандата, при това оценени като успешни. Какво ви мотивира да кандидатствате отново?

Състоянието на БНР в момента и безпокойството на колегите. Искам отново да докажа, че общественото радио, въпреки конкуренцията на телевизията и социалните медии, има възходяща перспектива. Радиото е силно персонифицирана и изключително гъвкава медия. С малки инвестиции и добър екип то може да постигне много. С екипа, с който работихме в предишните два мандата, успяхме за превърнем националното радио  в програмен, технически и технологичен лидер. През последните няколко години аудиторията на БНР падна повече от два пъти, толкова падна и пазарният й дял, сринаха се рейтингите на програмите. „Хоризонт“ се смъкна до трета позиция в националния ефир. Да смениш за две години  трима програмни директори, трима директори на „Хоризонт“, трима технически директори…В медията влязоха хора без визия за развитието й, без знания за обществените медии.  И с определени икономически интереси, разбира се.

Това ли е причината за лошото финансово състояние в БНР?

Не може две години да празнуваш 80-годишнината на БНР върху резервите от направеното преди теб, да похарчиш толкова средства, да я караш на пури и уиски, когато протестират под прозорците ти, да обявиш война на журналистите в медията и да се чудиш откъде идват проблемите. Може ли по половин месец националното радио да остава без електронни пощенски кутии, защото …хостингът бил свършил. А същевременно да похарчиш по половин милион за три одита – на мобилните връзки, предавателната мрежа и на управлението. Пораженията се виждат с просто око, но  къде са резултатите от тези одити? Говорих си тези дни с приятел – банкер. Знаете ли колко струва одитът на една банка, заедно с филиалите й – 100 хил. лева. Може ли да закупиш звукозаписващ автомобил за 1.3 млн. лева, който е изкарван само за снимки на ръководството няколко пъти, а да оставиш репортерите и кореспондентите да работят с техниката, купена преди 9 години? Впрочем Радио Видин с ремонта, оборудването,  предавателите, струваше по-малко от въпросния автомобил. Искам да докажа, че това не е посоката на БНР, че общественото радио има друго бъдеще, заслужава друга визия и роля в обществото и новите комуникации.

А какви са причините за кризата в БНР, според Вас?

Много. Най-вече липса на подготовка и синхрон в управляващия екип. Ако изобщо може да се говори за екип. Некомпетентност, управленска надменност, административна безпомощност. Не може да се явиш на конкурс за генерален директор с пословици  и поговорки и след това да поискаш 100 дни, за да се запознаеш с медията. Без да запознаеш никого с намеренията си, без да влезеш в диалог. Знаете ли, че още първата Нова година новоизбраното ръководството на БНР изгони от една от почивните бази служителите, за да си организарат няколкодневен директорски купон.  За веселбата беше демонтиран и доставен  пултът /?!/ от мобилния  звукозаписващ автомобил. Такова нещо не се е случвало. Както и още много други неща. Закрити бяха иновационни проекти, като например хибридната аудиовизулната платформа Бин@р, заради която БНР бе призната за една от водещите радиостанции в Европейския съюз за радио и телевизия /EBU/. Защото генералният директор не разбирал какво е това. Сега разбрал, но няма кой да възстанови проекта. Не може да превърнеш „Хоризонт“ във футболно-литературна програма и да очакваш растеж на рейтингите. Не може да спреш преките излъчвания от парламента на лицензирана за това честота, без да го съгласуваш с никого. Не може да изпуснеш бюджета с харчене без контрол и да бръкнеш в джоба на журналистите, защото си закъснял или не си разбрал препоръките на Министерството на финансите към субсидията на обществената медия. Не за първи път се съкращава бюджетът на обществените медии, както и на други структури в държавата. Затова е мениджмънтът – да компенсира.  Две години и половина медията е в състояние на протест, а ръководството се прави че няма криза. Само отговорността към медията и професията не позволява на протестиращите да спрат ефира. След това, което се случи, никой от този управленски екип няма моралното право да участва в следващ мандат. А  те са се строили цял взвод. И сега някои от кандидатите тичат насам-натам за подкрепа и дават обещания, които не са в интерес нито на медията, нито на обществото. Безпокоя се, че ако тези намерения или обещания се сбъднат, няма да са щастливи и хората от частния  бизнес, които бутат тази ситуация.

Какво различно ще предложите от направеното досега, от предишните си мандати?

Време е да се внедрят техника и технологии от четвърто поколение – след аналоговите, цифровите и интерет, идва ред на хибридните технологии. В момента взривно възникват нови медии, нови технологии, нови платформи. През тези три години радиото беше объркало посоките.  Задължение на обществените медии, най-малко заради бюджетната субсидия, да екпериментират, да въвеждат нови платформи за приемане, за да отговорят на увеличаващите се обществени очаквания и нагласи. Радиото е много гъвкава, адаптивна медия. С малки инвестиции тя може да дава бързи и ефектни резултати. Ние вече го показахме. В предишните ми мандати ние първи пуснахме цифрови излъчвания в два формата, първи внедрихме в интернет сайта си лайт и блогови технологии, технологично свързахме всяко работно място едновремено с интернет и дигиталните технологии за управление на програмите, оборудвахме кореспондентите и репортерите с техника за предаване от всяко място, което ни даде редица информационни предимства. Това ни позволи да променим информационните линии, бързината и достоверността на информацията,  да разнообразим облика на програмите. Стартирахме хибридна  платформа интернет радиото Бин@ар и отворихме архивите на БНР в подкаста, първи в страната въведохме 6-канален 24-часове музикален радиоплеър, пуснахме видеопрограми. Създадеохме дейтацентър от ново поколение, изградихме високоскоростни връзки между структурите, като всяко работно масто е интегрирано с интернет и софтуерната програма за управление на програмите „Далет плюс“, кирилизирана от френската фирма специално за нас. Сменихме основните комуникации на радиото, преоборудвахме в националните и регионалнните радиостанции ефирните и продуцентските комплекси, ремонтирахме и преоборудвахме концертните студиа, открихме медийни центрове, изложбени зали…За съжаление, през последните три години беше изпуснат уникален шанс за радикална структурна и бюджетна реформа, след като над 300 души от БНР навършиха пенсионна възраст. Реално това трябваше да стане в предишния мандат, но заради няколкократното удължаване на възрастта за пенсиониране, се случи в сегашното управление. И  вместо това да облекчи управлението, то зацикли в криза. Искам да подчертая, че без да увеличаваме числения състав и без допълнителна субсидия ние открихме  три  нови радиостанции. Нови радиостанции в БНР не бяха пускани повече от 40 години.

Това, което трябва да се направи: Най-напред да се върне радиото към темповете на развитие от 2013 г. След това да започне надграждане. Визуализация, цифровизация, нови платформи, ново присъствие в социалните мрежи…

А какво ще правите с възнагражденията на хората от радиото?                           

През 6-те години управление всеки месец, на годишна база,  всеки от хората в БНР – София е получавал по 30 процента ДМС. Плюс други социални бонуси. Два пъти бяха увеличавани основните заплати. Веднъж –  диференцирано между 8 и 10 % и втори път – през 2013 г. – 10 % за всички. Това – в условията на световна криза и рестрикции. Ремонтирани бяха всички почивни и служебни бази, всяко работно място. Колективният диговор бе признат за един от най-добрите в страната от трите синдиката – СБЖ, КНСБ  и КТ Подкрепа. А сега – няма пари за организиране на почивка в някои от базите. Социалните придобивки са орязани, дори зареждането с минерална вода по етажите е спряно. А бюджетът е същият. И безконтролното харчене не е намалено. Това е сравнението дори на битово ниво. Заплатите ще се увеличават в рамките на бюджета, без да нарушават финансовата стабилност на медията с използване и реорганизиране на вътрешни резерви. Колегите, вярвам, разбират, че без развитие на медията, личното им оцеляване е под въпрос.

Защо се получиха скандалите около проекта за Радио Кърджали?

След серията скандали около опитите да се уцели програма за лицензиране, да откриеш Радио Кърджали  20 дни преди края на мандата на това управление, много меко казано, е некоректно.  Знаете ли защо е тази спешност? Първо, без да е налице лиценз, бяха проведени обществени поръчки, бяха направени инвестиции, назначени хора и похарчени средства. Те трябва да бъдат оправдани. Второ, след като бяха закрити средните вълни, спря приемането на програмите  на майчин език за хората от смесените райони. Неистина е, че излъчванията от един предавател с малка мощност, който излъчва на средни вълни от Видин, покрива тези райони, както впрочем и райони в съседни страни, където тези предавания се слушаха. Компенсацията е несръчно замислена. Колкото до този недоправен и необмислен проект за Радио Кърджали, впрочем, заложен в друг вид от предишното ръководство за изпълнение през 2016 г. Той трябва да стане „чеиз“ за предстоящия конкурс за генерален директор на серията кандидати от сегашното управление на БНР. Това е имитация и гореща каша от смесени неубедително мотивирани излъчвания на местна програма, предавания на турски език и Програма „Хоризонт“ на една честота. Частни идеи, присадени върху здрав обществен корен. Тази програма трябва да се прелицензира и проектът да се преразгледа, да се направят проучвания за  аудиторията, на нагласите и очакванията и да се заложи на качеството на програмите, а не върху ефекта.

Как виждате бъдещето на радиото? Каква е визията ви за развитие на обществените медии?

Днес всеки може да си направи медия. Даже да я издържа сам. Технологиите напредват изумително. Борбата е за съдържание. Не всеки може да ви произведе качествено и разнообразно съдържание, да ви предложи новини с гаранции за автентичност, обективност, плурализъм. Обществените медии имат тези задължения по закон. Те притежават и уникални архиви, имат потенциал да произвеждат и да дават културен дивидент, тяхното задължение е да осигурят достъпност, многообразие на всички възможни платформи и при всички възможни начини на приемане – от ефира до глобалната мрежа. Това е общественият интерес. И това е бъдещето на обществените медии. БНР, въпреки пораженията през последните три години, е сред лидерите в радиоефира, което е едно много силно постижение на радиото в България. То трябва да бъде признато, възстановено и продължено. Ние имаме постижения, които бяха неразумно отхвърлени и трябва да възстановим репутацията на БНР като програмен, технически и технологичен лидер. Най-малкото заради очакванията на обществото и субсидията, които получава. Радиото има голямо бъдеще. То ще се приближава технологично до телевизията, но ще запази предимствата си – да бъде ненатрапчив спътник и желан събеседник.

Какво мислите за идеите за „сливане“ на БНР и БНТ?

Първо, аз бих употребил термина обединяване. Факт е, че технологиите се развиват и приближават. Но радиото започва от звука и върви към картината, а телевизията все още открива силата на звука, въздействието на гласа и влиянието „зад кадър“. Вижте че повечето телевизии у нас се обзаведоха с радиостанции. Радиото е по-бързо и стига по-далече. Телевизията е притисната от социалните медии, докато радиото не чувства така остро новите комуникационни трансформации. То е съпътстващ събеседник, не изисква големи инвестиции и бързо може да сменя скоростите. Обединяването на технологиите не означава механично обединяване на медиите. Традицията у нас е на отделно съществуване на двете медии. Не отхвърлям изцяло идеите за обединяване на ресурсите на двете обществени медии. Но това е процес, не може да бъде акт. При това може да се прилага и без механични сливания или обединения. Стига да има воля. Зщото наблюдавам какво се случи в страните, където набързо беше предприета подобна мярка. Нито телевизиите се оправиха, нито радиото видя бял ден. Такъв ход, ако е наложителен, изисква сериозен анализ и солиден финансов ресурс. Иначе ще берем само негативите.

Каква трябва да бъде продължителността на мандатите на генералните директори на обществените медии?

Мисля, че те трябва да се изравнят с тези в останалите сфери на културата. Три години, колкото са сега, са много, ако не знаеш какво правиш, но са твърде малко за да развиеш идеи в средносрочен план. Освен това, у нас се получи дисбаланс между регулацията и управлението на обществените мидии. Регулаторите са с шестгодишни мандати, а управленските органи на обществените медии – с два пъти по-малко. Тъй като регулаторите избират генералните директори и управителните съвети на обществените медии, се получава преекспониране на регулацията или свръхрегулация.

Коментари

comments