Съветът за електронни медии – т. нар. обществен медиен регулатор, продължава да не е на себе си. Внезапната оставка на Георги Лозанов, само месец преди края на мандата му като член и шесткратен председател, върза нелепа юридическа фльонга на органа и хвърли в смут съветниците. Двама от членовете на регулатора са с отдавна изтекъл мандат, а сега се появи трети. Даже юристите спорят дали „волеизявлението“ на председателя Лозанов е фактическата му оставка или все пак тя трябва да бъде гласувана от регулатора. Обаче.
Ако обаче председателят Гого е в оставка, как така се оказва в отпуск? Как така служител в оставка, според учудените му колеги, продължава да ползва кола, шофьор, телефон и всички останали екстри на освободения пост? „Моралният“ акт на Лозанов поставя СЕМ в конфузна ситуация.Той твърди, че е „прогонен“, защото бил едва ли не принуден да гласува лиценза на телевизия, която ще насили с враждебна реч непорочния български ефир. Подобна предпоставеност и предубеденост по нероден Петко обаче поставя под въпрос морала на „ самия обществен“ регулатор, който е длъжен да следи за спазването на закона, но не е нравствена полиция. Как така, преди да е лицензирана една телевизия, вече й е залепен етикет? През последната година СЕМ се представяше като супернезависима и свръхморална институция, отчитаща се само пред някаква висша сила, въпреки че парламентът така и не прие последния му отчет. Това закрепи към органа поредния прецедент в най-новата история на родината, която благодарение на този тип регулация зае почетното 106-то място по свобода на словото и независимост на медиите.
Няколко пъти вече несменяемият председател на СЕМ окуражаваше публиката, че ще си подаде оставката. Огромното разочарование идва от печалната дистанция от броени дни до края на мандата на този Крали Марко на балканската медийната регулация. И той отново превърна личните си колебания в събитие на деня, като обясняваше едно и също в различните медии.
Вече две десетилетия г-н Лозанов или прибира пари за медийни закони, които не виждат бял свят, или представя папийонката си като символ на медийната демокрация. Но навсякъде, където е минал, е успял да загаси лампите. Ще успее ли и сега да загаси лампата на поредното си работно място? Да напомним, че и реформата в СЕМ бе извършена от външна фирма, тъй като дори за ръководения от него орган председателят нямаше собствена визия. Докато непрекъснато издигаше противоречиви тези за реформите в обществените медии, представяни като „социалистически предприятия“. Което не му пречеше да да участва в проекти, финансирани от тях. Но като демократично изкушен човек той бе неизменно избиран, без разлика КОЙ е на власт, единодушно от управляващи и опозиция. Феноменално е как за един от учредителите на Синята коалиция, изповядващ се като „десен“ наследник на щастливи леви интелектуалци, са гласували солидарно и леви, и десни, тесни и широки демократи, тесногръди хардлайнери и широкоплещести реформатори? Едно авторитетно списание го представи едва ли не като Айнщайн на медийната регулация. Само дето падналата ябълка /по Нютон/ се оказа червива…
Най-лоши, според намиращия се в отпуска председател на СЕМ, се оказаха изданията, които най-интензивно му правеха пиар досега. Един известен професор в пространна статия се опита да обясни, че някакви едноклетъчни ограничени хора не разбират различния, че пролетарии не възприемат буржоазния МУ вид, либерализма МУ. Иронията е, че в Георги Лозанов нищо не е по-различно от онова, което виждаме всеки ден в смирената ни държава – личният конформизъм, представен като героичен порив, висша обществена и морална кауза.
Да, ама не, както казваше един колега, когото с почести изпратихме тези дни в може би по-добрия свят.
