КАКЪВ ПРОБЛЕМ ЗА МЕДИЙНАТА СВОБОДА В БЪЛГАРИЯ Е СЛУЧАЯТ „ВОЛГИН“, ОТГОВОРА ТЪРСЕТЕ В ПОЛША

0
510

 

„Либерал е, който либи ралото“ – така се  опитвал Васил Радославов да обяснява на неуките българи доктрината на новосъздаващата се партия в следосвобожденска България. И сам не знаел, колко е прав. Че да се създаде база, на която да вирее свободата, свободният човек и свободната мисъл, трябва много труд да се положи.Много да се копа, много да се полива и много пъти трева да израсте.

„Свободата е на върха на копието, Санчо“, с тази фраза на Сервантес коктничат често  политици. Не знам дали схващат обаче, че върхът на копието в една демократична държава са именно медиите, а ако  те не са закачили свободата на него, просто то си остава обикновено средство за унищожение на другия.

След 1989-а, когато изглеждаше лесно да си пришиеш етикет за да се пишеш демократ,  се нароиха куп новопокръстени либерали-рицари на свободата. Но и те предпочетоха голото копие. Затова и  либерализмът така и не прихвана. Социологическите централи нямаха особен интерес да задълбаят в причините, възпрепятствали създаването на  условия  за освобождаване на манталитета на привикналия на несвобода народ  от оковите на догматичността. Нали бяха и те на политическа хранилка. Разсъждения на тема каква му е на българина свободата, присъстваха  единствено в културни предавания, посветени  на 3-и март.

За какво служи свободата и каква й е държавата? „Ние се нуждаем от свободата, за да предотвратим злоупотребата с държавата, но се нуждаем от държавата, за да предотвратим злоупотребата със свободата. Казал го е Карл Попър*. „А демокрациите не са народовластие, а преди всичко институции, насочени срещу диктатурата.“ И медиите са тези, които би трябвало да бдят за това. Защото никой не е притежател на истината, а самата истина би трябвало да е  „под непрекъснато подозрение“. (К.Попър)

Затова упражняването на свободата е именно в правото на съществуване на  критиката. В допускането, че може и да не си ти прав, а  другият да има право. Във възможността да се подлагат на съмнение всички теории и официални истини. Ако хората нямат това право, са лишени от правото на проба и грешка, а ако обществото  е лишено от правото на проба и грешка, е заплашено от загниване и липса на прогрес. Така че, както казва Марио Варгас Льоса  „ ако се откажем от придобитото дърво на познанието, пътят назад е инквизицията, тайната полиция и романтизирания гангсеризъм“.

Да оставим философите и видим какво става у нас и сродните постсоциалистически общества.  Доколко значима новина беше сюжетът със спряното предаване на Петър Волгин по националното радио за другите медии е въпрос, който би дал отговор  на социолозите в каква степен  се развива или деградира отношението към демокрацията и свободата.  Малко бяха коментаторите и колегите, които прогледнаха под повърхността на скандала. По-скоро се очерта разделителна линия на два фронта- „ отдавна трябваше да го махнат“, мърмореха т.н. „десни“ и „герой е той, защото е русофил“.Аз не споделям много от неговите тези, но, както се казва, ако съм либерално мислещ цивилизован човек,  би трябвало всичко да дам,   за да  го  има. Защото без Волгин  моите истини, неподлагани на съмнение, могат да се превърнат в гола диктатура.

Така че  в какъв смисъл БНР е национална медия, когато е лишена  от  „Деконструкция“-та на Волгин?

Свободата обаче,  се оказа непосилна за крехките нови демокрации.
В Полша дори ще прекръстват националните си медии. Ще стават „национални културни институти“. След приемането на закона би трябвало да се нарекат правителствени. Сенатът и Сеймът гласуваха разпоредби, съгласно които обществените медии минават под пряк контрол на правителството. То ще назначава и уволнява директорите, контролните и управляващите им органи. Влизането в сила виси на косъм – зависи от  подписа на президента  Анджей Дуда. Европейските комисари се чудят какви мерки да предприемат.

До Комисията   подадоха апели  Асоциацията на европейските журналисти, Международната федерация на журналистите ,Европейската федерация на журналистите и Комитета за защита на журналистите и, разбира се, Европейският  съюз за радио и телевизия, EBU.

„Да съхраним почтеността и независимостта на обществените медии като символ на свободната и демократична държава,  категорично ви призоваваме да не подписвате тези мерки“  – пише в отворено писмо до полския президент Анджей Дуда, Ингрид  Делтонр, Генерален директор на EBU.

А Гюнтер Йотингер, еврокомисарят отговарящ за цифровото общество на Съюза, на 3-ти януари обяви за възможността да бъде открита процедура за нарушаване на основни ценности на ЕС , която може да доведе до задействане на член 7 от договора на ЕС и суспендиране на правото на Полша да гласува общи решения. Нещо като процедура за поетапно изключване.
Полският въпрос е включен в дневния ред на заседанието на комисията на 13-и януари.Но виктор Орбан отсега заяви, че няма да гласува санкции срещу полските си колеги.

Паралелите със случващото се в Полша и  у нас са преки.
В Полша управлението на националните медии е поставено под контрола на министъра на финансите. У нас попълзновенията за превземане на обществените медии вървят по-незабележимо, но в тази посока: с орязване на бюджетите, засилване на регулацията и безцеремонност в управлението. Тогава част от журналистите пуснаха песента – предупреждение:„Лет ит би“. И понеже най -натрапчиво звучеше протестът в предаването на Петър Волгин, ето, че направиха глупостта да го спрат. И така  лъсна наяве неособено скритата  истина, че   ръката на властта все повече скъсява  каишката, на  която е вързала  националните медии. „Независимият“ орган СЕМ, който  би трябвало да бди за правото на свободното слово,  всъщност е олицетворение на илюзията за медийна  свобода у нас.  Как да е иначе, след като този орган, съставен неслучайно от минимален бой – 5 души, се избира не от независими организации, а от същата тази власт? Да не говорим, че в момента е със съмнителна легитимност, тъй като 2- ма от неговите членове са с отдавна изтекли мандати. Пред закона те са легитимни, но пред професионалния морал и етика? Могат ли зависими хора да вземат независими решения?  Как да не си помислиш,  че  умишлено се бави топката и запазва статуквото, за да се прокара по-драстично решение за контрол ? И надали са само слухове циркулиращите приказки за подготвящ се нов медиен закон и у нас, подаден  в министерството на финансите.

Че имат нужда от нова уредба националните медии, е очевидно.  Защото и сегашните  назначени удобни ръководства ги правят безсилни и безлични и смъкват нивото на качествената журналистика. Но тези нови законови уредби трябва да са публично дискутирани и да имат за цел развитието, а не унищожаването на обществения характер на обществените медии.

Вероятно естествен инстинкт е на управляващата власт да експроприира свободата на медиите. Тук обаче, трябва да се намеси обществото и да отвоюва естествените си свободи. Правото всеки да  изразява своето мнение. Защото другото е поетапно връщане назад. А както е казал Попър: „..ако смелостта ни напусне и се изплашим от бремето на цивилизацията,..ние можем да се върнем към животните…но искаме ли да останем хора, пред нас има само един път – пътят на отвореното общество. Ние трябва да навлезем в зоната на непознатото, на несигурността и риска, използвайки собствения си разум, за да можем да съхраним колкото се може по-добре собствената си сигурност и свобода“.

Напред или назад, по пътя на обществата,  които избират риска на развитието, или назад, към познатото минало, което  реално ни маха с ръка откъм Северна Корея. От избора ни зависи съществуването на свободата.

Паулиана Новакова

  • Карл Попър, роден в Австрия английски либерален философ.Създател на принципа на   фалсифицируемостта, според който всяка идея или теория трябва да допуска възможността да бъде опровергана.   Най-известен труд „Отвореното общество и неговите врагове“.

Коментари

comments