Жолж Папазов- Осветителят.
„Ръцете ми, водени от страстта към рисуване, изпълняваха слепешката онова, което създавах с мечтите си“ Жорж Папазов
„По стъпките на художника“
Истински коледен подарък ни прави Националната галерия с тази дълго и старателно подготвна изложба-врнисаж на Жорж( Георги) Папазов. Старателно подбраните му произведения от български и чужди галерии и колекционерски колекции, са подредени в забележителна експозиция, която ни потапя във вълшебен взрив от цветове, геометрични форми, сюрреалистични видения, които са организирани така, че да откроят етапите на неговото творчество. И това е преживяване, което дълго ще се помни.
Изложбата е мислена и като послание за размисъл за възможностите на бъгарския дух и талант, за творческите гени на народа ни, но и за орисията да не признавме и лесно да забравяме успелите извън страната таланти, да не умеем да ги превръщаме в символи на национална гордост и посланици на страната ни на културната карта на света.
А самият живот на Жорж Папазов е олицетворение на възможността за разкриване на творческия потенциал на българина, когато не слага спирачка на мечтите си.
На пръв поглед звучи невероятно как едно момче от Ямбол без средно образование в началото на 20-и век, което дори не е виждало рисунка преди да поеме към Европа за да изпълни завета на батко си, да стане“ достоен човек“ се превръща в забележителен модернист, предвестник на сюрреализма, когото писателят Марсел Еме нарича „безподобен създател.“ Епохата е бурна, изкуството руши догми и канони, никнат течения всякакви, но Папазов не подражава, той създава. Затова и не е последовател на определено модно течение, макар че творчеството му се родее и с експресионизма, и с кубизма, с дадаизма и фовизма, както и със сюрреализма.
„Моето изкуство не е ребус или проблем сам по себе си. То е израз на моите вътрешни сили, на моята фантазия-форма на моето вдъхновение и съдба.“
Папазов има самочувствието, по разказа на Марс л Еме, да влезе в артистичното кафене Ла Купол с широкополата си ямболска анархистична шапка и развята пелерина навръх новата 1924 година и да заяви самонадеяно „Кучета на конкретното изкуство ще ви счупя главите с този бастун, ако не признаете превъзходството на моето изкуство.“
Можем да търсим обяснение за това самочувствие както в епохата- началото на 20-век е време на нови, революционни творчески идеи и търсения в областта наизсуството, така и в жадната за обновление среда на следосвобожденска България, която е пращала своите синове да учат за да станат хора в Европа, за да приобщят страната бързо към европейското семейство. България дотам се е грижела за студентите ни в чужбина, че, както пише Папазов в автобиографията си, макар и мобилизиран и привикан от Прага 1914-а, не е изпратен на фронта заедно с другите задгранични студенти. Важно е било да бъдат запазени за развитието на страната.
Има и още нещо важно, което дало тласък на неговите амбиции. Двигателят на стремежа му да постигне нещо в областта, в която е открил своето призвание, е и от морално естество. Това е поетото обещание пред брат му да стане „достоен човек“. Като разбирането за достойнство не е било равнозначно на богатство и притежание. А на намиране на смисъл. И положените усилия за осъщестяването на този смисъл са дали резултат.
„Всяка сутрин-пише Папазов в автобиографията си-„на връщане от пазаруване и разходка, се затварях в третата стая на нашето паянтово обиталище, скришом от всякакви смутители. След като разтоворвах двете торби с провизии, имах навик да обръщам джобовете, за да не остане и една монета, способна да омърси „плътта и костите ми“. Това беше донякъде лудост, но и особеност на моята природа.Така пречистен се заемах отново с обичайната си работа до късна доба.“
Изложбата на НХГ е разказ за творческите етапи, през които е минал художникът. Експозиционният дизайн на архитектите Кирил Асса и Надя Корбут следва в седем зали на втория етаж в Двореца хронологично и тематично прочита на творчеството му в контекста на европейския сюрреализъм. Зрителите могат да видят някои от най-ранните му рисунки, създадени в Прага или провокирани от срещите му с германските експресионисти в Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък от 1920-те. Включени са творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция.
Пише Мария Василева, куратор на изложбата, която е и автор е на прекрасен каталог.
Не са малко усилията, положени от организаторите, за да можем да се насладим на изкуството на Жорж Папазов и да го разберем.
Яра Бубнова:
„Изложбата беше сложна от самото начало, ние нямаме такъв богат опит в правене на експозиции от няколко колекции, трансгранична комуникация с всичките условности и сложности по логистиката и за първи път Националната галерия се опитва да направи специален експозиционен проект в опита си да придадем на експозицията много повече от характеристиките на изкуството, което показваме, отколкото на стандартно прелистване и преброяване на н самите произведения.“
д-р Мария Василева:
„За мен тази изложба е един процес, един дълъг, дълъг път, по който вървим през последните няколко години. Този път започна с едно сериозно проучване на всички източници около Жорж Папазов в различни европейски градове, работа с архивите, с документацията, статиите, писани за него, с произведенията, запазени в различни музейни и частни колекции.Това дълго проучване доведе до написването на този каталог. Каталог не е точната дума, това е по-скоро книга за живота и творчеството на Жорж Папазов, в която, вярвам, са добавени доста неща от досега написаното.
В тази книга съм се опитала да намеря всички възможни източници, които да ми помогнат да уточня някои неизяснени ситуации. Има отделни глави, които се отнасят до началото на неговия творчески път в Германия, Мюнхен и Берлин, израстването му в Париж, работата му с колекционери по целия свят- Женева, Стокхолм, Ню Йорк- страшно интересни факти, които показват, че Жорж Папазов е една много важна фигура.
За съжаление-винаги тази песимистична нотка ще присъства в нашите слова и текстове, че той не е достатъчно оценен. Така че тази изложба е само началото на пътя. Оттук нататък трябва да положим много усилия на ниво Национална галерия, Министерство на културата и държавата за да бъде това име популяризирано и получи това място, което наистина заслужава.
Изложбата естествено не изчерпва цялото творчество, но го покрива. Няма период, сюжет или важна тема, която да не е покрита. Папазов е представен в огромното му разнообразие.
Експозиционният дизайн на архитектите Кирил Асса и Надя Корбут, с огромен опит в музейно проектиране и дизайн на музейни изложби, следва в седем зали на втория етаж в Двореца хронологично и тематично прочита на творчеството на художника в контекста на европейския сюрреализъм. И сме се опитали заедно да постигнем ефекта всяка зала да бъде един малък свят, в който зрителят да се потопи.
Да започнем със залата, която най-много ще вълнува българската публика, залата „Българска сила“ така са определени от искуствоведи писали преди мене, това са работи инспирирани от България, от наследството на българския фолклор.
Важни работи от живота на Папазов са „Осветителите“ откъдето взимаме заглавието на изложбата –самият Папазов пише в автобиографията си, че се вдъхновява за тази серии от бойното поле, когато в онези времена е имало войници, вървящи с огромни фенери за да осветяват през нощта и проправят пътя на тези, след тях. За нас това е символично заглавие.
Гвоздеят на програмата е неговата версия по Спяща циганка на Анри Русо. Впечатрляваща картина, която може биза пръв път се показва. Стояла е в неговото ателие в къщата във Ванс, където той умира. Не сме намерили следи, да е показвана другаде.
Може би на-ранните работи са от 1916 година, акварели от Прага, когато започва пътя си най късните 1966. Така че, един 50 годишен много интензивен творчестки период е представен в изложбата.
Централно място заема портретът на майката на художника.
Голямо вдъхновение художникът намира в морето и създава редица произведения с морски сюжети, както и пейзажи от областта Дордон във Франция.
На пресконференцията по повод откриването, присъстваше и г-н Георги Василев, колекционер и филантроп, допринесъл в голяма степен за събирането на кортините на автора от други колекции.
Георги Василев:
„За мене тази изложба е уникална като събитие и то в няколко направления.
Уникална е в художествено отношение, защото имаме едно от световните имена в модерната живопис, оставило трайни следи. Три имена имаме, които прославят България: Жул Паскин, роден във Видин, Жорж Папазов, младежът от Ямбол, който покорява сърцата на парижката бохема и създава уникални произведения през 20-те и 30-те години и естествено, Кристо.
Изложбата е уникална и в друго отношение, защото поставя културня жвот на столицата на картата на международния културен обмен. Втори пласт, който виждам и лично ми е много близък, е Завръщането. Завръщането не на Блудния син, а на един кръг от хора, които са тръгнали от България, постигнали са нещо, имат успехи на международната сцена и по някакъв начин пъпната връв, която непрекъснато ги тегли към Родината, ги връща обратно. За да споделят това, което са постигнали и да приобщят, правилната дума е приобщаване, България към останалата част на света. Това е едно духовно завръщане.
Аз започнах колекционирането на Папазов преди повече от 20 години. А проектът се зароди преди повече от 10 години и много ще се радвам да се оцени колко много усилия от колко много хора са положени, за да стане тази изложба реалност. И да се получи тази връзка, межжду българите, духовно свързани с България и българите, живеещи тук. Името на Папазов не е забравено по света. Голама част от картините, които аз съм събрал, са закупени от най-големите световни аукционни къщи. Което показва, че името на Папазов се свързва с едно от големите имена на Втората Парижка школа“
Според издадения през 1982 в Париж „Речник на сюрреализма“ на писателя и историк на изкуството Едуар Жагер, „Папазов безспорно е един от предшествениците на това, което днес наричаме „абстрактен сюрреализъм“ от средата на 20-те години, редом с Миро, Ернст, Малкин и Масон“. Неговото творчество се свързва и с експресионизма, кубизма, фовизма и дадаизма. Безкрайната фантазия му отрежда пътешествия в различни стилови направления и в разнообразни зони на съзнанието. Колкото и да е трудно да се категоризира само в едно течение, със сигурност Жорж Папазов носи откривателския и експериментаторски дух от първата половина на ХХ век.
Използвани са материали на НХГ.
