ЧАСЪТ НА НЕБЛАГОДАРНИКА УДАРИ

0
721

„Часът на директора“ по БНР спря. Отива ли си експериментът „Янкулов“, обаче? Надали

Любимото предаване на всички радиослушатели, излъчвано като Совинформбюро по двете национални програми на обществената медия, секна. За въведение на понеделнишкия си акорд гендирът Радослав Янкулов бе взел назаем мисълта, че радиото е всичко, а ние – нищо. И да коленичим пред него. Опитът му да коленичи обаче, го просна по очи. Защото злосторни служители бяха украсили празнично студиото с надписи „УСтавка“, „С малки стъпки към големи провали“ и други позивни, отправени към ръководството на БНР.

„Неблагодарна“ реакция на предложените им тези дни нови добрини, описани в мащабна програма за благоденствие в шест спасителни точки.Оттук нататък само развилнелият се СЕМ може да спре пътя към доброто и щедрите банкомати. Както обаче започва да става безпощадно ясно, изветряват опитите да се замаскират с обли думи,  шума и забрава причините, довели до кризата в БНР. Компроматите срещу недоволните „забогатели“ журналисти, приличат на вица за пияницата в трамвая. Като люшнало на завоя, той повърнал върху стоящата до него девойка. На епитета й „пияница“, той отвърнал – „ти ли ще ми кажеш, ма, виж се на какво приличаш“. Прощавайте за сравнението, но някой сега трябва да измие пода.
Гендирът напуснал студиото, лишавайки от свежа забава и коленичилата аудитория, докато журналистите продължават да скандират „Развод ми дай“. Сватовете от СЕМ, които ги уредиха с този брак по сметка обаче, смятат, че съжителствното не е изчерпано. Може и някой да е хвърлил око на имуществото в апартамента. И докато децата буйстват в хола, от кухнята ги залъгват със сладкиши. Спорът, според председателят на СЕМ, бил „синдикален“, макар че синдикати в него няма. Те си траят, след като ги накарали да подпишат декларации за поверителност, срещу които чели „кървавото писмо“ – хонорарите на журналистите. И размирниците незабавно се разделили на две, три, и повече групи по интереси. Но заверата издържала кървавата интрига. Вие разбутайте програмите, пък ние тогава ще му мислим, отново се обадил Председателят. Такива призиви имаше и през 2001-а, когато медийният регулатор, НСРТ /представян тогава с гласната „е“ между главните букви/, най-напред бутна легитимен конкурс за генерален директор на БНР, а после обяви „обществени номинации“. Като видяха „номинирания“, журналистите бутнаха програмите. Дали няма да сработят стари рефлекси? Спомняте ли си как „Хоризонт“ се готвеше да протестира срещу политическия натиск да бъде избрана за генерален директор Поля Станчева, която междувременно без излишен шум бе настанена в кабинета на програмен директор и гледаше отвътре през прозореца стачкуващите срещу нейното идване. След това бе изкаран злощастният Иван Бориславов, който изпрати хора от „Христо Ботев“ на освободените места в „Хоризонт“. След това кукловодите връчиха спасителната програма на онази, заради която започна всичко и я държаха 6 години на власт. Шах с царицата, на която подариха даже трудов стаж в БНР за повече солидност. Трябва да се признае обаче, че Станчева, за разлика от Янкулов, не дърпаше за опашката журналистите, нямаше реваншистки нагласи и умело влезе в ролята на помирител. Омразата бе избутана в ъгъла и затворена в бутилка. Сега някой дръпна тапата и пусна джина от бутилката. Ще чакаме да видим кой ще му изпълни желанията. И как си мислите – след тази криза кое място ще заеме България в рейтинга на страните със свободно слово?
Епилог. След няколко петилетки в медийната регулация с рекордния все първи мандат и шесто поредно/също рекордно/ избиране за председател на СЕМ /поздравления/, г-н доц. Георги Лозанов, вие влязохте с още един рекорд в медийната част на книгата с рекордите на Гинес – с две кризи в БНР, създадени от вас. Честито! Впрочем, може и да е прав един колега, сравнявайки ви с Леонид Брежнев, но не е точен. Знаете, че на Брежнев все пак му отказали шестия орден „Ленин“. А на вас нямаше кой да ви откаже шестия мандат на председател на СЕМ. Нали затова е събран този състав от съветници. Бяхте казали, г-н Лозанов, в едно издание от тези, дето не пропускат да ви правят имидж преди и след всеки избор, че сте уморен. Знайте,че и хората на радиото са уморени от експерименти с тях. Дали да не им се даде почивка от експерименти и задкулисни интереси? Защото в радиото все пак по-важни са не микрофоните, а хората.
Попов&Маркони

Коментари

comments