„ТЕЛАТА ИЗНЕСЕТЕ…“

0
641

Хорацио:
„И в края, за пропаднали коварства,
застигнали виновните глави,
ще ви разкажа вярно всичко туй.“
„Хамлет“ , трето действие, финал, /превод:Л.Огнянов/
Не ми се ще да оприличавам драмата в радиото с шекспировата трагедия, но след всички коварства, стоварили се върху главата на извършителите, май най-добре е да дойде Фортинбрас.

И да разчисти пораженията след управлението на гендира Радослав Янкулов, наричан гальовно от колегите Радко Фалита/.
Защото е ясно „като слънчев ден“ /цитат Р.Я./, че сторените коварства не прощават.
Коварствата тръгнаха със самото МУ назначаване. Когато предварително с манипулативни хватки бяха отстранени сериозните кандидати за генерален директор. Което пося първите семена на съмненията за нагласен избор . Още повече, като се разбра каква Му е „концепцията“. Няма анализ, няма идеи за приемственост след два успешни предишни мандата, няма визия за развитие. Има банални клиширани лирични отклонения за усмивки и щастливо бъдеще. Като на футболен мач – ще ги разбием, нищо че са шампиони. И макар че, имаше някои прочити и преразкази на отчети на предишното ръководство- както се разбра, услужливо предоставени за акъл от близки приятели, явно незнанието и некомпетентноста на Янкулов относно смъсъла, функционирането и възможностите за развитие на националната обществена медия са в такива размери, че това не доведе до конкретни управленски решения. С две думи, той ги разби, като фатално обърка вратите и наниза куп голове на проспериращата до този момент медия.
„Ой лъжльо,лъжльо..“
Още с първата си крачка настъпи фалстарта. След щедро отстъпените от СЕМ сто дни за събиране на овации, Янкулов реши да отклони вниманието от собствената си некомпетентност чрез нападки към „предишните“. Само дето беше пропуснал да разбере къде е попаднал.
Всъщност, да не злоупотребяваме с Шекспир. И по-семпли аналогии вършат работа. Знаете ли вица, дето един граф от равнините си взел жена от друго графство в планината. Минават през полето, тя възклицава – какво голямо поле. У нас всичко е голямо, отвръща женихът. Какъв голям замък – у нас всичко е голямо, отвръща графът. И т.н. След първата брачна нощ на закуска графинята го гледа закачливо, щипва го по бузката и му казва „Ой, лъжло, лъжльо…“. Май така стана и с хонорарите на колегите от „Хоризонт“, заради които синдикатите бяха накарани да подпишат декларации за поверителност. Малки доходи – големи тайни, с които спортно-административното ръководство разчиташе да спечели на своя страна мнозинството. Елементарен номер, игран вече неведнъж и работещ успешно от древността до наши дни, съчетаван с интриги, слухове, недомлъвки и непрозрачност. Пиесите се играят на спуснати завеси. Висша административна арогантност на хора с малки мисли и малки стъпки. Всъщност, интригата с хонорарите не е описана в концепцията му, тя е приложение № 1.
Психологията също е в стила коварство за любов. Защото когато един човек е несигурен в себе си, става агресивен, злостен и отмъстителен. Като предупредителна мярка бяха погнати хората на предишното ръководство, погнати бяха дори тези, които си позволяваха да общуват с тях. Да. Викани са в кабинета на Главния и други малки директори, за да им се търси сметка. И тъй като гендирът не е на „ти“ с технологиите, услужливи служители му вадят печатни справки кой с кого споделя и какво пише в пощите и Фейсбук.
Защо тогава се чудим на машинациите със списъците и с рейтинга на хонорарите на водещите журналисти? На опитите за обработка на общественото мнение чрез анотнимни публикации срещу колеги, които не се страхуват да протестират? Виждате ли, Ирина Недева е от кръга „Плевнелиев“ и „Америка за България“? Това не е ли стилистиката на „Работническо дело“ от 70-те? А хонорарите на Силвия Великова? Да не би да ги е получавала „на ръка“ от ЦРУ? Не, срещу хонорарна разписка от собствените си шефове: продуцент и генерален директор. Защото си ги е изработила. Ако не им е харесвала ножицата между високо платените и нископлатените журналисти и служители, защо не са предложили финансови механизми? В Радиото имаше успешно функционираща точкова система, която обясняваше защо водещите на актуални живи предавания, репортерите с тежки ресори, вземат повече. Така е и по света. Някои водещи там вземат повече от директорите си. И никой не протестира. Тези директори на програми защо не са си вършели работата ? При предишното управление имаше обучение и отчитане на степен на риска. Ако дисбалансът в заплащането не е риск от висока степен, кое е?
За коварствата да продължим. След като се вдигна параванът „Всенародни празненства по случай 80 г. БНР – „Властелинът на ефира“, изведнъж лъсна цялата управленска немощ. Купонът свърши, дойдоха сметките. Близо две години програмите работеха по инерция, без мотивация и перспективи. В силно конкурентна и революционно променяща се среда. Две години изоставане от динамичното развитие на европейските медии, две години пренебрегване на натрупания потенциал. И никой не търси сметка?
Сега, в навечерието на последната година на мандата, се предлагат 6 точки за справяне с кризата:
Ето как е замислил Управителният съвет на БНР да оцелее до април 2016 година:
1. Независим външен одит от специализирана компания за анализ на трудовия процес в отделните звена на БНР по отношение необходимост, заетост, натовареност.
Ами това си е пълна капитулация. Като да викаш неволята, като ти се е преобърнала колата. Ако това ръководство не е в състояние да анализира трудовия процес в отделните звена, дейност, за която си получава заплатата, да си подаде оставката. А не да търси външна помощ. Те за какво са назначени и каква им е длъжностната характеристика, ако не точно това да правят: да осигуряват заетост и натовареност, да предлагат решения на кризисни проблеми и ситуации. Те нямат тактика, а им искат стратегия. Трябва да решават кризи, а те ги образуват, под ласкавия поглед на регулатора, наречен Съвет за електронни медии. Защо съветниците не посъветват най –сетне ръководство та на БНР да се признае за негодно да управлява медията и вместо да изкарзват журналистите негодници, да викнат Неволята. Така де, неволно да си попадат оставките.
А, впрочем, как си го представят този независим външен одит? Европейски експерти ли, що ли. Или, нашенци, приятелчета, дето бяха извикани тържествено при поемането на мандата. Добре де, те какво ще им кажат – тази новина или репортаж са добри, онези лоши, този е гений, а другият – глупак. Или ще съпоставят новинарството с продукцията на радиотеатъра? И ако се окаже, че 24 часа новини искат нонстоп присъствие и ангажимент, а в радиотеатъра творческият процес тече в други измерения – махаме радиотеатъра,ли? Как ще се измери по аудитория едно предаване за малцинствата с фолклорно предаване? Никак. Защото в БНР единственото мерило е общественият интерес. Изпълнението на мисията на медията. Която, г-н Янкулов, поради спецификата на мисленето си, разбира като повече спорт и музика. Всичко при него е „на финала“.
Тук има и Срок за сключване на договор: юни 2015 г.„
Би било редно, да се обяви обществена поръчка, щом ще е договор. Представям си наддаване за одит на радиосъдържание. Ами, ако някой после оспори? Ех, и още един мандат ще е нужен тази работа да се доизкара докрай. Защото после следва точка:
2. На базата на резултатите от външния одит – оптимизиране на структурите на БНР.
Хитро. След като друг им свърши работата, да си измият ръцете: не сме ние лошите – Пилат го направи.
Идва следваща точка:
3. Въвеждане на система за оценка на труда и атестиране на служителите в БНР.
Този срок също няма как да е изпълним, атестирането е дълъг и сложен процес . А пък явно трябва да се случи, след като системата се оптимизира, според замисъла. Дайте още един мандат на творците. Така че,
Срок: не юни 2015 г., по-добре 2018 г.
4. Частично възстановяване (при възможност пълно) на възнагражденията по ДМС.
Тук, по тая точка ще трябва обществена поръчка за факири или пък – по-тежкото – рекламният отдел, пълен с „наши“, да се лиши от някой и друг процент. Даже може и от цели 25 %, каквито вземат някои. Срок: юли 2015 г. Този срок да е окончателен и за действие на мерките, които ще се вземат.
5. Продължаване на процеса на пенсиониране на служителите на БНР до края на 2016 г.
Е, тука вече има намеса в божиите работи и в синдикалната реформа на министър Калфин. Затова и срокът е: постоянен.
6. Промяна в системата за заплащане, свързана с трудовите договори и извънтрудовите възнаграждения. Срокът тук е неочаквано дълъг-януари 2016 г. Защо ли?
Ами тогава идва новият бюджет и спасява давещите се. А не е ли по-добре да го направят други – и бюджета, и Спасението? ЗАРАДИ РАДИОТО. Срок – незабавен.
Затова май най-добре е да дойде все пак Фортинбрас .
Попов-Маркони

Коментари

comments