ОТИДЕТЕ СИ САМИ!

0
569

Може би така ще е най-добре, защото никой очевидно не е в състояние да махне най-некомпетентното ръководство на БНР през последните няколко десетилетия. Те и на себе си успяха да докажат, че не могат, че не знаят, а най-вече не им пука. Арогантността, с която държат в страх колегите си, надмина всички допустими граници. Както се изрази преди време председателят на СЕМ, достопочтеният г-н Лозанов, в България има риск, ако ви изгонят от една медия, като почукате на вратата на друга, да ви посрещнат същите стопани. Дали в България вече не е така?


Когато преди година и половина СЕМ направи този избор на генерален директор на БНР, станаха ясни две неща. Първо, че с този избор СЕМ запази себе си, защото беше ясно, че кандидатурите бяха слаби. Изборът на „концепция“  на човек, който пише с правописни грешки, без визия и знания за състоянието на БНР, не беше просто безотговорно. То беше направено въпреки логиката и определено срещу медията. Това беше тихото отмъщение на председателя на СЕМ, когото радиото дълго време държеше отговорен за кризата в медията през 2000 – 2001 г. Това, което се случва сега, не ви ли е познато? Изборът на генерален директор преди две години бе направен на всяка цена, с две единствени водещи тези в него – новоизбраният ще увеличи заплатите и хората ще ходят с усмивка на работа. С цената на програмни лишения заплатите наистина бяха увеличени, под натиска на СЕМ, с 5 %, без икономическа обосновка без да бъдат предприети задължителните структурни, технически и технологични реформи. Всъщност, беше имитирана една реформа, дори отчетена в СЕМ, а след това, година по-късно, хората се подписваха под длъжностните си характеристики. Никой от СЕМ не си даде труда да обърне внимание, че в годината на избора, през януари, заплатите в БНР вече бяха увеличени с 10 %. След структурни, организационни и технологични промени обаче. И след натрупване от близо две години. Как поемаш ангажимента да увеличиш възнагражденията, без да познаваш състоянието на медията, финансовите разчети и без да имаш оценка и прогноза за икономическото състояние на държавата за тези и следващата година? След онзи избор стана ясно, че онзи орган с трите букви върви против логиката на своето съществуване. Защото през последните години той пази себе си, а не медийната среда. И това не е за учудване, след като една част в него не са виждали медия, а други, освен себе си, не са ръководили нищо и никого. При това СЕМ е единственият регулатор в страната, който не бе подложен на преоценка, въпреки падащите рейтинги за медийните свободи у нас. Председателят на СЕМ непрекъснато обяснява, че за това нямат пълномощия, другото не е тяхна работа, а третото е пряко силите им. Тогава на кого и за какво е необходимо такъв орган?
Още с влизането си в радиото новият генерален директор поиска 100 дни, за да се ориентира в ситуацията. Такъв лукс не бе виждал никой досега. И веднага попита къде са парите, като  натовари с обвинения предишното ръководство. Преди да е разбрал къде попаднал. Даже извика външен одит от близка частна фирма. После почнаха едни замазвания на конфуза. Хем законно, ама дали е целесъобразно. После дойде и одитът на Сметната палата, признал за безупречно управлението на предишния екип. Затова пък в БНР започна реваншистка вълна, подсилвана от комплексарството на хора, освободени заради несправяне от предишния екип. Назначенията на ръководния екип бяха смайващи…
Какво прави човек, който няма собствени идеи? Да, опитва се да се докаже, като отхвърля или разрушава идеите на другите. Това стана практика на това ръководство, което чистело, по неговите думи, „авгиеви обори“. Рейтингът и обхватът на аудиторията на програмите падна катастрофално. Социологическите проучвания изчезнаха. И без тях стана ясно какво се случва. Преди дни гендиректорът даже храбро излъга как „Хоридонт“ си е върнал водещата позиция в ефира, което не бе потвърдено от пийпълметричните данни.
Отнемането на програмно време за изказването на този или онзи директор не е просто липса на такт и етика, а пряко нарушение на закона, защото става дума за обществена медия. В коя друга обществена медия сте чули за “Час на директора“ или директори да водят предавания? Както обяснил един невръстен директор, той водел, за да покаже на другите как трябва да се прави това. Самият е завършил училище по изкуствата, специалност народни танци, а опитът му се изчерпва с две години в малко частно радио и две години стаж в регионалната програма на БНР, на която вече е директор. Той е директор по-дълго отколкото е бил журналист. А момъкът вече иска да е генерален директор на БНР и изобщо не го смущават големите имена. Той иска. Иска в радиото да назначат приятелката му, отива примерно в министерството на отбраната и иска да назначат сестра му. Връща се в радиото и иска да има трима съветници. И т.н.
А как гледате на това, че програмният директор на БНР, който през живота се не е надскачал мащаба на предаване в частни медии, се афишира като гражданин на Великобритания, какъвто е вероятно и кучето му, ползващо се с отделен, изграден от него профил във Фейсбук? Или когато същият използва радиото, за да чете собствени стихове в измислени платформи, като например „стрийт-лит- шоу“. А как гледате на това, навръх 80-та си годишнина БНР, по почина на генералния си директор, да се окичи със слогана „Властелинът на ефира? Не беше ли по-добре, вместо безкрайната двугодишна фиеста с концерти за 30 – 40 /и по малко/ зрители, БНР да бе извадило и издало някои уникални записи от архивите си?
А как гледа законът и СЕМ на факта, че директори записват реклами със своя глас? Или получават хонорари за водене и програмно време, което управляват?
За свободата на словото, прозрачността, професионалната етика даже не си струва да говорим. Когато изведнъж решаваш, че дневната оперативка на „Хоризонт“, на която всеки можеше да си каже мнението, е закрита за простосмъртните, а записът от нея е „ненужен“. Или когато гласът на колегията в същата програма може да бъде заменена от Програмен и Продуцентски съвет с посочени хора? Това едва ли може да бъде наречено само  цензура. Това е повече – погазване на утвърдени общоприети правила и традиции на една свободна медия. Или когато избираш с конкурс директор на „Хоризонт“, като каниш да го изберат генералните директори на БНТ и БТА. И когато той се оказва най-непригодното нещо, заемало този пост, да накараш Лили Маринкова, член на същата изборна комисия, да стане директор вместо него? Не беше ли по-просто да я изберете нея, вместо него? Тогава нямаше за две години да се сменят двама директори на водещата програма на БНР, което е прецедент в историята на медията. Впрочем, а защо не организирахте конкурс за директори на другите програми? А как гледате на това, когато председателят на СЕМ чете лекции в т.н. „Училище за радио“. Надяваме се, че не са високо платени, а са вид образователна благотворителност. За лекциите да не говорим – от радиото г-н Председателят познава само микрофона.
Мой приятел обича да казва за самозабравили се хора- „повярвал на визитната си картичка“. Някои перат през сегашните си постове спорни биографии. 120-те минути на директора /генералния/в „Часът на директора“, освен грандоманията и лошия вкус, /да не говорим за стила и езика/, излъчвани по програмите „Хоризонт“ и „Христо Ботев“ едновремено, не са само конфликт на интереси. Той е брутално административно погазване на изискванията за независимост на програмната политика и свободата на словото. Това е административна тояга, самозабравяне и откровено самохвалство. Ако не вярвате, послушайте. А превръщането на Програма „Хоризонт“ от информационно-музикална във футболно-информационна е пряко нарушение на програмния й лиценз. Защо СЕМ не извърши мониторинг за спазването на лиценза й, вместо да се занимава с мониторинги, обслужващи цели на фондацията „Медийна демокрация“? Колко струва на БНР предаването на второразрядни и треторазрядни футболни мачове по две програми едновременно – национална и регионална? А цената на правата, платени за тях? А скъпите командировки в чужбина на един-двама спортни коментатори в далечни страни, гарнирани с прогнозирани загуби на нашите отбори? В същото време, когато на редакторите и кореспондентите от страната се казва да пестят от командировки и теми?Какво е това, ако не възпрепятстване на обществената медия да изпхълнява обществената си функция? Досега „Хоризонт“ не беше пестил от информация…
А какво да кажем за обругаването на нещастната програма „БИНАР“, призната за техническо, технологично и програмно постижение в рамките на Европейския съюз за радио и телевизия? Под девиза „не я разбирам“, тя бе сведена до нещо като страница във Фейсбук. Ако сравните остатъците от БИНАР със сайтчето бг-татко, може да не откриете 10 разлики. /Имаше такива главоблъсканици едно време/.
Подмяната на професионализма с ерзац среда за наши хора е най-неприятното постижение на този управленски екип. Доминиращи в управленския екип са хора без име в професията, без административен опит и авторитет. А когато именити и опитни, доказани журналисти са сменени с хора, чиито имена не сме забелязали? Как се нарича това? И защо се случва? Откъде се дирижира? А когато пенсионираш можещи хора, а назначаваш нови в безсмислени структури в рекламата, за да вземат премии за несвършена от тях работа? А как ви изглежда това служител на БНР да получи 150 хиляди лева комисионни от договори по комуникационни програми? Или когато за съпругата на член на Управителния съвет се създава специална рекламна структура? Защо мълчите, когато това ръководство спря излъчванията от парламента по Радио София, разби тази уникална регионална и младежка програма и сега се сети отново да я преправя? А когато в нарушение на закона бяха спрени излъчванията на средни и дълги вълни, без санкция от двата регулатора – СЕМ и КРС, когато наши граждани в крайграничните и високопланински райони останаха без сигнал от БНР? В случаи на извънредни ситуации, кой ще изпълни мисията на БНР, финансирана от държавата? А какво диктува националният интерес? Защо мълчите като на опело? Кой чакате да прочете молитвата на свободното слово?
ПОПОВ-МАРКОНИ

Коментари

comments