РАЗДЕЛНОТО МИСЛЕНЕ И РАЗДЕЛНОТО ХРАНЕНЕ

0
474

Разделното мислене се опитва да раздели радиожурналистите с -43%
Слушам и не вярвам на ушите си. Дали националното радио не е болно от биполярно разстройство? Или само хората, които определят програмната му политика? 9 май е разделен . Отделно предаване за Победата на Москва и отделно предаване за деня на Европа.!?!? За русофили и за русофоби. Сякаш войната и победата не са част от общата колективна памет на Европа и плод на общо травматично минало.

Програмната мисъл е проста и ясна. Тя угажда на някаква по-скоро въображаема конюнктура в момента, а нищо чудно и да я подклажда. Защото, ако човек се замисли откъде избуяха тези нови филии и фобии, ще се сети, че надали са възникнали в главите на компютърното поколение, родено след падането на берлинската стена. То, обаче, не слуша радио. И не е много надежден електорат. Бабите и дядовците му слушат. И гласуват. Но, за кого? Така че, по-скоро причината е в излинелите идеологии, които не дават много шанс на нововъзникващите и съществуващите партии и току някоя от тях посегне към килера с архивните хоругви и знамена.
И ако журналистиката, вместо да поставя предупредителни знаци за опасност от реанимиране на погребаните страхове и времена , вместо да лекува с умни анализи и коментари бъде нагърбена с плоската роля да обслужва едни или други интереси, разделното мислене бързо ще роди удобна конфронтационна среда. На това не му ли викаха пропаганда? Или, плоските умове мислят, че на това му се вика политическа коректност? А публиката да слуша по график: първо „Вставай страна огромная“, после химна на Европа?!? Без връзка помежду им.
Истина е, че Датата 9-и май раздели света тази година по особен начин. В нея рефлектираха всички събития , наелектризирали международните отношения в последно време.
Много европейски политици не отидоха на парада. Нашите, също. Но канцлерът на Германия Ангела Меркел беше там. С което демонстрира, че Победата е Европа. Защото днешна Европа е стъпила и на признанието, и на отрицанието , и на греха, и на катарзиса, и на възмездието, и на надеждата, но най вече на прошката. Както и на споделената ценност- солидарността, която, независимо от политиците, трябва да съхраняваме, за да побеждаваме миналото и проглеждаме в настоящето. Затова и трябва мъдра журналистика, да анализира всички гледни точки. Да осветлява премълчаните истини. Да премисли историята през днешните събития.Да ни учи да приемаме истините без да се конфронтираме. Не е ли това част от мисията на една национална медия?
Слава Богу , колегите не се поддадоха на предписаните им роли и опровергаха замисъла на схемата. Не бих подценила професионализма на Петър Волгин, но предаването на Силвия Великова на 9 май т.г. е достойно за специален анализ, както и да влезе в образователната програма на Факултета по журналистика и масови комуникации. Като пример как се правят празнични предавания с болезнена проблематика, как се води сложен разговор с множество гледни точки, как се следят всички необходими рефлекси на днешния ден… Доколко, обаче, професионализмът ще издържи на рестрикционната финансова политика, която намалява почти двойно: -43%, трудовото възнаграждение на журналистите? И няма ли ли именно тя да доведе до същинското разделяне на радиото с качествената журналистика?
На 9 май в ефира на БНР победи професионалната журналистика. На 10 май около радиото победи спортно-фанфарното управление. Явно тичането е по-важно от мисленето за ръководството на БНР, възродило идеята за лекоатлетическата обиколка на медията. Вместо повече реформи и по-малко футболни мачове в ефир, то предлага по-ниско заплащане и по-висока степен на арогантност. Правото на добро управление е записано в базовите изисквания на Съвета на Европа за гражданското общество и медиите. Къде отидоха обещаните усмивки на запътилите се на работа към медията, щедрите банкомати? Десетомайският опит за заглушаване на проблемите в управлението със спортни фанфари и надбягвания подсказва, че за генералния директор на БНР Радослав Янкулов, кръстен сполучливо Радко Фалита, талантлив е тичащият, а не мислещият служител. Затова и може би един от неблагодарните служащи е записал на оградата на радиото: „Хоризонт“ не е ВИФ“ /Висш институт за физкултура/.

Попов-Маркони

Коментари

comments