ПРОЛЕТНИТЕ КОПНЕЖИ НА ЕДИН ВЛАСТЕЛИН

0
429

„Пролет пукна , ние не“, „Баба знае две и двеста“ – с народни умотворения и в неравноделен такт предводителят на БНР, г-н Радослав Янкулов, в поредното издание на персоналното си предаване „Часът на директора“,  даде да се разбере как се е справил с наложените му 10 процентни съкращения на разходите за персонал. На „персонала“, радионачалникът обеща оттук нататък светло бъдеще. В смисъл на възкресение на доброто забравено старо..

Като начало – затягане на редиците чрез възстановяване на спортното мероприятие от годините на социализма, наричано „Обиколка на радиото“. Едно време за обиколката отговаряше цял човек на щат и този иначе ентусиазиран добър човечец, беше известен с прозвището “Ден година храни“. Може би след реанимирането на обиколката на радиото, спортният дух на г-н Янкулов ще роди и парад на отличниците.   Гендирът се похвали, че лично дело му е конкурсът за най-добър в професията. „О минало, незабравимо“ – да запеят всички в хор.
Предаването „Часът на директора“ този път бе посветено обаче, на задните му мисли. Затова и репликите към аудиторията не бяха предназначени за диалог. Гневът на властелина бе насочен към тези, които „скърцат като мишки“ и му подяждат дюшемето. За негово съжаление, някои от слушателските обаждания обаче, пригласяха на мишите под дюшемето. Не, никой не ги е подсторвал. Те от само себе си задаваха неудобни въпроси, подлагащи под съмнение небивалите успехи на радиовластта. Така че, колкото и да му се искаше да запълни времето на предаването с разговори за времето, бележитият спортно-синоптичен коментатор трябваше да се справя и с нелицеприятните закачки.“Хубаво е времето в Русе“ – любезно започна слушателят Мартин Димитров, но безмилостно продължи- „ Вие, обаче, трябва да сте магьосник, щом като успяхте да намалите бюджета с десет процента и нищо да не се промени в радиото. Дали това няма общо със 106 -тото място на страната в класацията по свобода на словото?“ Сам си е направил връзката, човекът. Как хем съкращаваш, хем не променяш, хем тушираш влиянието на силните автори на предавания, на които с едната ръка отнемаш програмно време, а с другата награждаваш като отличници. Магии ще да са това, дар на вълшебник има човекът. Какви хубави приказки разказва. Всички в радиото /без мшките/ са щастливи, макар и с по-ниски доходи.
„Съкратихме празните бройки, които не бяха съвсем малко“, похвали се авторът. Това даже говорело за добро управление, твърди радиовластелинът в едно свое интервю. Малко повече от съвсем малко, колко е – това е математическа и езиковедска енигма, новооткрита степен в граматиката. Доходите падат – съвсем малко, отчаянието се качва съвсем малко, усмивките намяляват малко… Е, това вече е нещо. За компенсация е организиран конкурс Кой е номер 1 в „Хоризонт“ и в БНР. Най-напред палави служители се изгаврили и посочили един вече уволнен директор. Но после, благодарение и на слушателите, на стълбичката качили Петър Волгин. За да си трае, вероятно. Ощетените дами следва да очакват конкурс по красота.
Който ще кореспондира със съветите на слушателя от село Якимово: „Много хубаво работи вашият персонал, но ще има ли и фолк парти? „ Ние не сме по партитата, ние сме по работата“ , вметна директорът, като забрави че се е врекъл да докарва до усмивка персонала. Явно, освен със заплатите, ще ги разсмива и с прозренията в предаването си, излъчвано като съветското информбюро по двете национални програми на обществената медия.
И не за да се хвали, а за да информира, съобщи трудовите си подвизи: Концерт на Биг-бенда с Антони Дончев и Джо Ловано и възкресението на Щафетната обиколка на радиото. На Антони Дончев шапка му свалям, виртуозът си е магнит за виртуози, тук радиото е посредник, но щафетата пак ме поведе към спомените. В моето радиомладенство, обиколката на радиото бе кошмарът на младия радиоперсонал. Имаше един Стоян, както вече ви казах, Стоянчо Спортиста, който получаваше заплата за един единствен работен ден – 7-ми май, когато организираше задължителната обиколка на радиото. И естествено, със заповед да участват в нея, бяха въдворявани новобранците. Това беше нещо, като кръщение в службата. Тичахме или вадехме медицински бележки, но така или иначе,отношението към събитието беше като към задължителните манифестации. Сега щяло да се възкреси спортното мероприятие с дъх на развит   социализъм. Но ако възкресенията са силата на магиите за оцеляване на ръководството, има и още свежи идеи: да се възкреси „България – дела и документи“ , предаванията за селото,“ Гласът на Москва“…
Имаше и още хлъзгави моменти в разговорите на директора с аудиторията. “ Няма предавания за пенсионерите“, се оплака слушател. Като се има предвид аудиторията на БНР, която с магиите на сегашното ръководство отново е предимно 60+, въпросът беше повече от адекватен. Обаче не е съвсем прав, слушателят. Защото и „Часът на директора“, с неговия дух и стилистика е ориентиран именно към третата възраст. Слушайте, бягайте за здраве , включете се в обиколката!
„Кога ще се излъчват на FM честоти предаванията на турска редакция на радио България“ – попита слушател от Шумен. И тук властелинът беше с готов отговор, макар че не успя да разбере въпроса. Скоро БНР щяло да преброява предавателите си, за да види къде липсват, къде са повече… Преброяването ще струва на БНР близо половин милион лева. За такава сума май може и нова мрежа да се построи, зависи от преброителите… То май, освен Комисията за регулиране на съобщенията и НУРТС, което поддържа мрежите, пък  и самото БНР, няма кой друг да може да се произнесе по въпроса. Без да пита никого от регулаторите, сегашното ръководство вече съкрати средните вълни, с което превърна в чужди граждани нашите сънародници, живеещи във високопланинските и крайграничните райони. Уж икономия, но тя струва колкото въпросното „преброяване“. Тук е уместно да кажем, че някои страни, като Норвегия например, вече изключиха и FM, но ние още в мисленето си сме в зорите на аналоговата ера.
Не знам да има друг директор на радио в европейското семейство на обществените радиоператори, който да ползва ефира за себеизява. Той не само излага лични мисли, но излага и институцията, а най-печалното е, че нарушава Закона за радиото и телевизията. Излага и СЕМ, който го избра преди две години, защото става очевидна пълната липса на визия за радиото в сегашно и бъдеще време.
Сещам се за едни други директори на шведското радио, Матс Свегфорс и наследничката му Сила Бенкьо, които използваха не ефир, а територията на интернет, за да водят диалог с колеги от цяла Европа как да се развива радиото и журналистиката в 21 век . Създадоха виртуална книга, дала направление на международни изследвания :„Журналистика 3.0 – медийна екология на бъдещето“. Да, в медийната екология влиза приемствеността. Но не възкресенията на миналото. Тук, обаче, ще прекъсна посоката на мисълта, както казва авторът „За да е слънчев денЯ ми“. За да не потъвам в мрачни разсъждения за изгубеното време на радиото и отдалечаването му от бъдещето. Дали в СЕМ слушат радио, за да чуят какви ги върши протежето им?
Паулиана НОВАКОВА

Коментари

comments