ЗА НОВИТЕ МЕДИИ И СТАРИТЕ РЕФЛЕКСИ

0
374

Неотдавна, по повод троловете в интернет, в една от телевизите припламна дебат за нерегулираното интернет пространство. Уважаваният от мен Иво Драганов заговори за паразитен шум от сайтове и блогове и за мен светна червената лампичка: противоборството между старите и новите медии излиза не тепиха. Кой ли има интерес от това?

До скоро старите, или традиционните медии поне у нас, се правеха че не забелязват как в мрежата разцъфват и стават все по-популярни нови и нови сайтове и блогове, с все по-качествено и професионално съдържание. Сутрин, средностатистическият активен гражданин престана да отскача до будката за вестник защото вече предпочита да отваря лаптопа и с наслада да рови в нета. А там избор голям. В групата ти препоръчват нещо, ти самият сърфираш из сайтовете и намираш какво да споделиш и изкоментираш докато си пиеш кафето. Дали с „web Café“, на „ Площад Славейков“ , или „На петте кюшета“, в „Клуб Z”и на други атрактивни места… На нашата спирка продавачката задържа вече само няколко броя от най-четените вестници, за да е сигурна, че ще ги продаде. Аз, като изкушен човек, от време на време купувам. И, се възхищавам на колегите, че се опитват да борят с качествени материали да поддържат интерес у читателите. Истината е, обаче, че културата на потребление се променя безвъзвратно.
Неслучайно от няколко години по света тема номер 1 за медиите е как да се превъплатят така, че доброто съдържание на традиционните носители- да стигне до новите аудитории, които потребяват интернет и създават тази нова култура на потребление. Newsweek се раздели с читателите си и се пресели изцяло в нета. Други, запазвайки хартията за бутикова употреба, развиха нови мултимедийни платформи. У нас интернет пространството също започна да се пълни с блогове и сайтове, отговарящи на новите потребителски интереси и вкусове . Новинарски, културни, специализирани. Имената на някои блогъри започнаха да стават популярни. Традиционните медии взеха да се съобразяват и отвреме на време да канят някой блогър и препечатват качени текстове от мрежата. Започна да се създава впечатление, като че има два вида журналистика. Официална и неофициална. И, на дневен ред започна да става очевиден въпросът коя е легитимната?
В телевизията, за която говоря, разговорът намери продължение, като бяха поканени млади хора, създатели на нова платформа, наречена “ Клин клин“- в която автори ще са потребителите. Те ще качват новини, коментари и истории. В студиото дежурният Георги Лозанов трябваше да даде отговор това медия ли е, или не. И тези млади хора, които едва смогнаха да обясят какво точно правят , защото не бяха добре питани и чувани, бе, че те сменят модела! „Има ли нужда от нова журналистика?- с известна тревога питаха водещите ? Подтекстът бе- дали този клин няма да избие традиционните представи, да разруши удобното статукво. Снизходителният тон и окуражителното потупване по рамото в стил “ех, и ние като млади, правехме експерименти…“не звучеше много успокоително. Всъщност, нормално е традиционните медии и техните регулатори да се чувстват заплашени и да им се иска сегашният модел да пребъде със задкулисията си и сферите на влияние. С политическите си покровителства, довели ни до срамно ниската позиция в класацията по свобода на словото.
Боян Юруков в сборника, „Нови медии нови мобилизации“ още през 2011 г. споделя, че концепцията за свободното слово е остаряла, защото е сътворена във времена, когато обикновеният човек не е можел да достигне до толкова широка аудитория:“блогърите и социалните мрежи дават отговор на нуждите, които журналистите не са успели да попълнят“.
От пет шест години, качествената журналистика по света се опитва да се измъкне от остарялата си ризница 1.0 и да разгърне силата си благодарение на новите технологии в 3.0 формат. Което, преведено на прост език означава, че е минало времето на еднопосочната комуникация. Няма такова нещо като „радиото каза“ , „пише го във вестника“ Информацията досега, създавана и от медията, вече не е единствената. Традиционните медии не са единствените носители и притежатели на истината. Няма една истина, валидна за всички. Има много аудитории с техните истини. И разпространението й не е еднопосочно: от медията към безгласната аудитория. Заличават се границите между продуциращия и консумиращия. „Тук идва всеки“, казва Дан Гилмор/ директор на Knight center of digital media, Аризона/ изследовател на възможностите за независимо битие на журналистиката в интернет. Моделът е коренно променен .
И това, което се случва е, че новите технологични възможности за комуникация започнаха да променят, да влияят на журналистиката и да и задават нови правила.
Жерар Вормсер, професор по философия, основател и директор на електронното издание Sens Public, което изследва промените на глобалния свят в светлината на новите технологии, в интервю за в.“Култура“ 2011 г. говори за смяна на авторитетите : „ Важно е да имаш блог, да влияеш върху обществото, да имаш кауза. Да си част от геосоциалната мрежа. .. Най-трудно е днес на медиите, казва още той, които оформят общественото мнение“. Освен пресата, тук бих включил радиото и телевизията. Те трябва да са много по-социално видими – нещо, което променя отношенията с аудиторията“.
Радиото наистина е пред голямо изпитание. Слушането в реално време- линейната схема, усети заплахата от възможностите на нелинейте формати. Качването на съдържание в интернет създава възможност за слушане по всяко време и е изпитание за традиционните модели на програмиране, защото повторното и многократно слушане по избор в интернет показва какво харесват днешните потребители. Те престават да бъдат подчинени на избора на вкусовете на журналистическите екипи. BBC като пионер в експерименталните формати, започна да качва най-добрите новини и развлекателни предавания през съответния ден и седмица, лансира нови идеи и нови предавания за установяване на контакт с младежката ауидитория,започна да изгражда нови платформи и хибридни формати.
Матс Свегфордс и Сила Бенкьо, шефове на шведското радио, във виртуалната си книга „Журналистика 3.0-медийна екология на бъдещето“,бяха пионери във въвеждането на термина , обозначаващ новата ера за журналистиката. В нея става дума за журналистика на бъдещето, за бъдещето на медиите и за функционирането на демокрацията“. Както казва Аните Ниберг, директор на радиодепартамента в Европейския съюз за радио и телевизия, „трябва да сме отворени и смели, защото или ще управляваме развитието на медията, или ще управляваме нейния упадък“.
(http://sverigesradio.se/sida/artikel.aspx?programid=4042&artikel=5026331
http://sverigesradio.se/sida/gruppsida.aspx?programid=4042&grupp=17135
А у нас се надигат страхове и подозрителност. И Типично за скептичния български манталитет, реакцията едва ли не е,„такова животно няма“. Опитите са да се оспори онлайн журналистиката като уж нелегитимна, са изградени върху логиката, че щом законови мерки не я обхващат, нея я няма. Но тъй като тя става все по-видима и набира авторитет, скоро ще се опитат и да я вкарат в управление. Въпросът е, хората, които сега я отричат и се правят че я няма, да не вземат да коват законите за нея. Ще се получи нещо срамно и смешно, подобно на реакциите по случая с уволнения хорист от“ Йоан Кукузе“ за написано в личен статус .
Да, социалните мрежи са по-свободни в изказа, солен и пиперлив е езикът им понякога. Там са хората с личния си профил, кураж, емоции, манталитет. И този белег се превръща в характерен за новите медии – те са персонализирани и насочени към активиране на определена социална енергия в защита на кауза. Не случайно сайтовете са предимно коментарни . Защото носят заряда на критиката срещу статуквото и позициите на властта. С което разширяват полето на демокрацията.
Новите и старите медии обаче, не са на двата бряга на реката. И не бива да се поддават на опити да се разпали война помежду им, защото пътищата им могат и трябва да се срещат в името на качественото съдържание. Качественото съдържание на старите медии може да намери път към новите аудитории на нови платформи чрез нова комуникация. Новите и старите медии могат да си сътрудничат, като отговорността и ролята на обществените медии трябва да бъде водеща.
Затова и Европейският съюз за радио и телевизия включи в ценностната си система изискването за създаване на нови формати на базата на нови технологии за да бъдат обществените оператори движеща сила в тази посока, модел в прилагането на на иновациите и креативността в преноса на съдържание.
Сайът Обаче предлага дискусионен форум за бъдещето на журналистиката, за партньорството на старите и новите медии, в които да участват с опита си и колеги от други сайтове и блогове.

Коментари

comments