ЩЕ ОЦЕЛЕЕ ЛИ ТЕЛЕВИЗИЯТА?- Станислава Айви търси отговора във „Въображаема реалност“

0
749

Една много лична книга, споделя авторката Станислава Айви, закърмена с кино и надарен журналист, която непрекъснато трансформира своите интереси и дейности, за да потърси най-верния контакт с днешния ден.
Светът на старите медии е на път да се срути, новите дигитални средства за комуникация променят езика и културата на общувнане. Ще се променят ли старите медии? Ще се откажат ли от любимите си воайорски формати, превърнали ни съучастници в създаването на един бездуховен консуматорски свят?
Книгата подсказва отговорите. Ние ги търсим лично от авторката, след представянето на книгата в дома на четящите хора-CasaLibri.

Станислава Айви (Стаси Кара) е киножурналист, режисьор и писател, автор и водещ на предаването “Като на кино”, както и рубрика в „Преди обед”. Гледали сме я да ни представя звездите на „Оскарите“. Срещала ни е  със  Сър Антъни Хопкинс, Колин Фърт, Бенедикт Къмбарбач, Кейт Уинслет, Клайв Оуен, Том Круз, Том Хидълстън, Никол Кидман, Чарлийз Терон и много други. Най-новият ѝ проект е пътуващ филмов влог с името Cinema Confidential   („Поверително от света на киното”)в което ни среща с имена от света на киното, като Стелан Скарсгард, Жулиет Бинош, Настася Кински, Жули Делпи и много други, както и любими европейски градове, оживели на кинолента.
С книгите си: „Като на кино“ , „Фалшът е начин на мислене“ и „Повикът на щастливата случайност“ досега ни е потапяла в света на сегашното битие на кино индустрията и медийната реалност. Сега търси отговора на въпроса-обречен ли е този свят и какво бъдеще  му предстои?

На кого се падна наградата да вечеря с Вас, обещана на представянето на    новата Ви книга „Въображаема реалност“ в CasaLibri?  

-На една дама, с която ще можем да си говорим за книги.

Как съдбата Ви свърза с киното? Кога, как срещнахте киното?Какъв е първият ви  помен за кино-преживяване?  

-Съдбата ме свърза с киното от много малка, на 6 години бях за първи път на кино. След това с навлизането на видео касетите, за мен това беше празник, тъй като можех да гледам много повече неща. Имам огромна колекция от касети и в последствие DVD – та, докато учех журналистика в Лондон дори работех в една видеотека. Започнах да записвам на касети филми и сериали, които исках да гледам отново и отново. Така започнах да записвам и вечерните шоута на Джей Лено и Конън О’Брайън, които си говореха толкова свободно с най-големите звезди. И в крайна сметка комбинирах всички тези неща в едно, не вярвах, че някога ще се случи, но когато имаш мечти и работиш за тях, рано или късно се сбъдва поне частичка от тях. А New York Film Academy дойде преди три години, когато прекарах близо два месеца във филиала им във Флоренция, Италия. Там имах възможност практически да създавам филмчета, да се уча на процеса и да разбера как всичко, за което бях слушала от големите звезди, всъщност се случва. И сега ми предстои да снимам втория си късометражен филм през септември, както и работя усилено по развитието на първия пълнометражен, сценарият му е готов.

Самоопределяте се: „Любопитна, амбициозна, енергична, смела..“ кое Ви е направило такава, кои герои бяха любими в детството?

-Основните герои зад това за родителите ми. Те никога не са слагали граници на мечтите ми и на света, в който да живеем с брат ми. Никога не е имало невъзможни неща и пътуваме заедно в чужбина от както съм на 9 години. Те ми предадоха и собствената си страст към литературата и киното. Любими герои от детството ми са със сигурност Том Сойер, Граф Монте Кристо и Винету. Приключенските истории винаги са ми били любими и никога няма да забравя колко впечатлена бях, когато за първи път прочетох “Граф Монте Кристо”, невероятно преживяване си беше.

Обичате пътешествията-Украйна, Египет, Индия, Колумбия, Индонезия- променяха ли те и как вижданията Ви за света? Какво научаваш за себе си пътувайки, какви качества развиваш, как се променя въображението?

-Всяко едно пътешествие ти носи нещо ново и прави така, че все по-малко да можеш да се задържиш на едно място. Поне за мен. Когато завърших журналистика в Лондон, започнах работа по света, която включваше именно тези държави. Прекарвах поне по месец-два в тях, което ти дава възможност да научиш доста за живота там. Винаги спазвай правилата на местните, абсолютен закон е, особено за места, които имат репутация на по-опасни. Латинска Америка е моя страст по много причини – говоря испански и вярвам, че това е един от най-красивите езици на света; енергията на хората там е изключително близка до моята собствена, знам че и до днес имам приятели в Колумбия, независимо че не съм била там повече от 10 години; страстта, музиката, храната, забавленията – всичко ми допада толкова много. Пътешествията бяха и сред причините да започна да пиша романи – не исках да забравя нито един момент от тях, от местата, от усещанията, от хората. Те са художествени истории, но много от тях са истини, облечени в други дрехи. За мен да пътуваш и да разказваш истории вървят плътно ръка за ръка.

Как Станислава Кара стана Станислава Айви, преминаването от традиционния медиен формат в нов тип медия в интернет какво изпитание е?От какво се отказваш, какво трябва да усвоиш?

-Преди почти три години вече ми се случиха много големи промени и в личен, и в професионален план. Станислава Айви се роди, за да започне отначало и в двете сфери.
За мен онлайн платформите дават повече свобода, което в крайна сметка ми дава повече креативност в работата. Различно преживяване е – и двата формата носят своя адреналин и удоволствие, но се отказваш от сигурността, за да се разгърнеш по-широко във всяко едно отношение.

-Влогът Сinema-confidential всъщност е междинна форма между кино и журналистика. Вкючва и страстта към пътешествията..Представя актьори но и разказва истински истории за киното, там, където са се случвали..Разкажете  малко за опита си от общуването с тях. С кои от тях сте имали  усещането за непосредсвен човешки контакт, кои бяха най-недостъпни?

-Cinema Confidential стартира точно с идеята да скъси тази дистанция, тъй като до този момент интервютата бяха много по-кратки и все с повод – излизане на филм, награди, фестивали. Този път обаче ми се искаше да достигна до човешката страна на историята и ако ми се е случвало няколко пъти с големи имена като Гийермо Дел Торо, Чарлийз Терон или Кейт Уинслет, дори за тези 5 минути, с които съм разполагала, този път именно различният формат ги предразполага. Ние сме само двете с фотографа Диляна Флорентин и това вече скъсява дистанцията, не е огромен екип от хора. Никой от героите на поредицата не е бил недостъпен, щом веднъж са ни допуснали в домовете си, няма вече прегради. Разказвали са ни много лични неща, дори понякога ей така между другото, тъй като не ни усещат като заплаха.

Как градите стратегията си, как подхождате в интервюто, как подбирате  най-точните въпроси,  с които да ги накарате да излязат от клишето на образа си? Кои са ви изненадвали с непосредственост и остроумие? Изобщо, как се пробива целулоидната обвивка на Холивуд?

-Никога не съм целяла провокация с интервютата си, за мен това е самоцелно и веднага губиш контакта, защото човекът минава в отбранителна позиция. Моите интервюта целят да чуят историята на героя пред камера, ако той или тя се чувства добре да ми ги сподели, го прави без да се замисли. Актрисата Мейв Куинлан ми разказа как бившият й мъж Том Сайзмор я е биел и колко й е коствало да излезе от този брак. Актьорът Игнасио Серичио ми разказа как самоубийството на брат му е променило целия му живот и е имал дни, в които не е могъл да излезе от леглото. Това не се случва ако аз се опитам да поставя акцента върху себе си на журналист, който търси сензация, напротив точно обратното, те ми го разказват, защото си говорим като хора, чисто приятелски. Важно е по какъв начин разказваш една история и как се грижиш за героя си след това. Разбира се, това зависи и от монтажа, умение, което и аз придобих в последните години. Всички тези хора знаят как да се държат пред камера и когато усетиш, че не е заученото поведение вече, а е истински разговор, за мен е най-важното.

Какво всъщност е безвъзвратно отмряло от старата медия и кое е предизвикателството на новия тип общуване с публика?

-Това да можеш да изненадаш някого със съдържание или формат си остава за мен най-трудното. Смятам, че този елемент си е отишъл – на изненада, именно това е основна част от романа “Въображаема реалност”. Предизвикателството днес е не да си една крачка пред публиката, а по-скоро да се движиш с нея. Технологиите позволяват всеки да знае всичко по всяко време! Трябва да можеш да си в крак с това.

Отмира ли наистина стария тип телевизионна култура на сътворяване на изкуствен манипулативен свят, който превръща публиката във воайори, в зависима от чужди сценарии, създава фалшиви нереални кумири и пластмасови модели за подражание? Ще отмине ли и времето на холивудските величия?

-Много неща се променят в днешно време. Холивуд винаги е бил пример за подражание и именно заради това, звездите, които харесваме дават тон за тези промени, свързани със сексуален тормоз, расизъм, всякакви други различия. В крайна сметка, интелигентността е едно от най-сериозните качества някой да стигне върха и да се задържи след това там. Не мисля, че Ким Кардашиян някога може да бъде в една и съща вселена с Брад Пит, например. Да, те ходят на едни и същи места, но има такава огромна разлика между техните качества и заслуги. Едно време холивудските величия всъщност са били доста повече продукт, от колкото сега. В днешно време при най-малката грешка отпадаш от играта завинаги. Златната ера на Холивуд сама по себе си е била като огромна продукция, пълна с красиви и изискани хора, където всеки е пазел тайните си дълбоко скрити. Днес когато голяма звезда разкрие и говори открито за проблемите си, не го сваля от пиедестал, а напротив прави го истински човек. И публиката цени тази искреност.

Във „Въображаема реалност“ боравите най-общо казано, с досегашните  изчерпани клишета на консумативната повърхностна култура, която телевизията създава, като задавате темата за новото начало. Какви са шансовете за оцеляване и на телевизията, и на киното  в  от този нов свят, в който  започваме да живеем, какви сюжети ще доминират?
според Вас
и доколко тази книга е лична, засяга лично Вас?

-Смятам, че в днешно време трябва да има баланс между традиционната телевизия и онлайн платформите. Поколението на родителите ми все още харесва това да пуска телевизора и да очаква неща с нетърпение, поколението след нас е абсолютно обратното – всичко за тях е онлайн, а ние сме по средата и правим и двете неща. Платформи като Нетфликс и HBO GO създават изключително високо качество съдържание, което учи публиката на нови навици. За мен е важно това, което се гледа да има високо качество, тъжно ми е когато се прибягва само до най-лесно смилаемия продукт и се задоволява именно воайорството. Мен лично всичко това ме засяга като човек, който създава съдържание. Винаги търся този баланс – да разкажеш една история, по начин, който да е интересен на много хора и по различни причини. А филмовите сюжети, които според мен ще доминират са именно човешките истории. Това никога няма да омръзне, защото животът е най-пъстрата палитра за вдъхновение.


 

 

 

Коментари

comments