АКО РАДИОТО БЕШЕ ХОТЕЛ НА МОРЕТО, ДА Е РУХНАЛО ДОСЕГА

0
556

Задават се съкращения за БНР и Светлите празници са отровени от слухове. Кой ще го отнесе заради некомпетентното ръководство, още не се знае. Едни предлагат да паднат музикалните състави, други – регионалните програми, на трети им пречат кореспондентите. Твърде се, че директорът на „Хоризонт“, който май вече бил в оставка, предложил да падне Радио София. Раболепният директор на тази младежка някога програма с регионална насоченост, предложил ново териториално радиоделене, като той, известен с пълководческия си талант, пренесен от военното министерство, да оглави цяла радио територия от страната, чрез съкращаване и обединение на няколко регионални радиостанции на БНР. Авангардно.

Междувременно в забавното предаване „Часът на директора“, излъчвано по съветски образец по двете национални програми на БНР, неукият директор обеща на генералния директор, водещ на предаването, да върне софийското радио в предишния му проспериращ вид. Кой му позволи обаче да го докара до сегашното състояние, никой не запита. Затова пък слушатели обясниха на генералния директор, че младият неук доктор на науките, колекциониращ дипломи, не знае разликата между градоначалник и кмет и надяна униформа на г-жа Фандъкова. Така де, момчето нали идва от Военното министерство, все униформи са му в главата. Гендирът обеща, като се върне доказаната стара схема на предаванията, да го направи най-слушаното в София. Колкото до езика, използван във въпросното предаване, най-точен бе един от слушателите, който каза „Вместо вие да ни учите, ние ви учим“… Следваха тежки уроци в ефир по правоговор, говорна и езикова култура, изнесени за ръководството от неблагодарните слушатели.Що се отнася до съкращенията, които се задават, както винаги, най-вероятно накрая ще го отнесат само пенсионерите. Така общественото радио съвсем ще оголее откъм качествени кадри, което качествата на ръководството едва ли ще успеят да компенсират. А оцелелите не особено мотивирани радиоработници, лишени от хонорари и с ниски заплати, ще възпроизвеждат остарелия скоростно продукт на националната медия, наблягайки на футбола и спортните вести.

Истина е, че радиото се нуждае от реформи. Има излишни структури и души в него. Истина е, че посягането на която и да било негова част, може да наруши цялото. Защото има ценни специалисти, профилирани редактори и качествени радиоработници. Истина е и обаче, че уж реформираната от сегашните управленци структура дари радиото с повече и по-некачествени кадри. А програмните открития върнаха радиото с 30 години назад, както печално констатира 90-годишният баща на една наша колега от телевизията, чийто съпруг е бивш директор на една от програмите в БНР. Вместо по-качествена продукция с по-малко хора, по-малко качествена с повече хора. Затова пък свои.

Няма как обаче, сегашният началник да знае откъде да подхване редуцирането на раздутия състав на БНР. Тук „малките стъпки“, обявени в концепцията му, го доведоха само до големите проблеми. 100-те дни, които поиска в началото на мандата си, не му стигнаха, за да придобие визия за развитието на медията. Не стигнаха и близо две години.

Когато човек не знае какво иска, не знае и какво да прави. Така идват непоправимите бели. Някои вече непоправими, други няма смисъл вече да се поправят. Унищожаването на БИНАР –мултимедийната интернет програма, на Радио София, надградена върху излъчванията в парламента с уникалния й младежки, музикален и регионален профил, са доказателство за пагубно незнание и неграмотна програмна арогантност. Всъщност, интернет радио Бинар и радио София бяха тестови модели за възможностите за развитие, за интеграцията с „новите“ и социалните медии,за настройване към вкусовете на младото поколение. Бинар прокарваше пътя на новите технологии, които дават възможности за трансформация и функциониране на радиото в цифрова и интернет среда в мултимедиен формат, а Радио София беше модел за продуциране на качествено и разнообразно съдържание с малък екип.

Последното излъчено предаване за което стана дума- „Часът на директора“, илюстрира батака, в който незнаещият какво прави в радиото генерален директор, е затънал. Отговорът да се обезглави или не, да се помилва радио София, трябваше да дойде от слушателя. „Преди да ме питате, аз ще ви преваря и ще ви запитам – слушате и харесвате ли програмата“. То започна и с цитат, който трябваше да ни отпрати към дълбоки разсъждения в търсене на отговора. „Както е казал писателят Павленко: “Запалва този, който сам гори“. Опа, казах си, стар номер – да цитираш, за да се изкараш по-умен от тия, дето те слушат. Но кой е Павленко? Аз, писателската дъщеря със стабилно филологическо образование за мой срам, не знаех. Срам не срам – отворих Гугъл и открих двама – Пьотр Андреевич и Николай Иванович. Пьотър Павленко /1899-1951/ е малко известен, но официално поддържан писател, член на КПСС, бригаден командир с доста държавни награди, присъствал по собствено желание на разпитите над Манделщам. Скрит в гардероба, твърди Надежда Манделщам… бррр. Надявам се, че ръководството на БНР знае кой е Манделщам, макар и да не знаеше, че Бургас не е родният град на Христо Фотев. Николай Павленко, тоже червеноармеец, историк, известен с романа си „Петър Първи“. Който и от двамата да вземеш, явно отговарят на творческите търсения на любителя на съветска литература и твърд привърженик на БКП, генерален директор на БНР. По-цитиран е първият, Пьотр Андреевич. „Запалва този, които сам гори“ – тази мисъл не я открих, но открих фразата „Който нож вади, от нож умира“, използвана във филма на П.Павленко „Александър Невски“, несправедливо приписвана на главния герой. Тя би била с по-насочващо съдържание и в случая. Дали пък гендирът не я е перифразирал? Така или иначе, в момента революционен плам и вдъхновение му е майката. Иначе как без тях да се изпълни задачата, която виси като дамоклев меч над главата на ръководството на БНР, което обеща да държи с усмивка радиоработниците пред двата банкомата на националната медия.А сега, какво – налагат се съкращения. Кой е виновен? Министерството на финансите, разбира се. Работата нямало да се оправи дори ако гендирът сам оглави протестиращите радиоколони към “ Дондуков“ 1 и 2, обясни лично той.

Всъщност, цитираното в началото предаване би трябвало този път да се казва „Часът на директорите“ и жанрово беше нещо като диалозите на Платон за идеалната държава. Г-н Янкулов препитваше младия Димитров с нагласени въпроси, подсказващи недвусмислени отговори. Как програма София, нарочена несправедливо за съкращение, след като лицето Митко Димитров я оглави, да се завърти на 360 градуса /?/ и отново да стане това, което беше: качествена програма с качествено съдържание. И три пъти на 360 градуса да се завърти, с Митко Димитров пак там ще стигне – да се върне към направеното преди него. Но ако още сме на градусите. Имаше една шега навремето – че българският войник не знаел назад, кръгом и отново напред.

За съжаление обаче чергата вече е прегоряла. Предаванията, които задаваха профила на обществената регионална младежка програма, вече ги няма. Няма „Трамвай по желание“, няма „Реалити роман“, няма „Инфохолици“.. и, както се пее в песента, няма път назад. Дори да правят предавания за щастливите кокошки, дори да пускат мачове или радиохитове като например „Казвам се Иво“ на известен наш композитор, посветен на програмния директор на БНР,  пак няма да си върнат рейтинга.
Едно затруднение пречеше на непосветения слушател, попаднал по невнимание на вълните на предаването бързо да се ориентира какво искат да му кажат-тромавостта на изказа на двамата събеседника и оскъдния речник от венно-спортната терминология. Единият се вкопчваше за спасение в чуждиците, а другият – в кухите фрази.

„Дяволът е в детайлите“- подсказа един интелигентен слушател. Гендирът не знаеше какво значи това. Метафора, г-н Янкулов. Стилистична фигура, тропа. Която подсказва,че хвърляните на ангро слова кънтят на кухо, ако не знаеш как да ги изпълниш със съдържание. И че и най-добрите намерения се сриват, ако не мислиш да последствията и подробностите.
С философските термини гендирът също се оказа в небрано лозе, след като един слушател го засече дали знае какво е „деконструкция“. Ако знае защо контра предаването по Програма „Хоризонт“, предназначено да го оборва в политически смисъл, е наречено „Конструкция“? Хрушчов навремето реши проблема с багери срещу картините и художниците. Конфуз голям, достоен за „Златния кос“ на „Хумор, сатира, забава“ /ХСЗ/ Има кой и музика да му напише.

Слушателите на „Часът на директора“, които не се трогнаха от замисъла за оцеляването на Радио София, започнаха да коментират и другите програми. В „Христо Ботев“ имало елементарните инфантилни водещи, футболът в „Хоризонт“ дотягал и смазвал музикалните предавания… Критиките дотегнаха на гендира и той бързо сложи точка на дискусионния демократически централизъм. И на контакта с аудиторията… И сигурно фразата- „Няма човек, няма проблем“ му се завъртя все по- отчетливо в главата.

А ефирният концерт на Великден беше трогателно умилителен. Припомни ми младостта на мама с малко италианска, френска и българска музика от зората на естрадата. Следваше традиционно религиозно-туристическо предаване от Ловеч. Защо от Ловеч? Може би защото май онзи злощастен директор на Радио София е оттам. Стоп, взех и аз да ставам мнителна. Може би пък защото е хубаво по тия празнични дни да си в командировка на хубави места. Колко струват автомобил, шофьори, водещи репортери, няма значение. Че какво пък толкоз? След като може един спортен редактор да изкара един месец в Катар на първенство по хандбал. Плащали уж спонсорите. И дневните ли, и работното време, и телекомуникационните връзки ли, и програмното време… На всичкото отгоре май нямаме национален отбор по хандбал, та не знам какво търсеше този човек там, известен любимец на спортно-административното ръководство. Всъщност, нали ставаше дума за съкращения? Нека този път от Катар да започнем, не от чистачките.

Радиото няма да рухне обаче лесно, като хотел по морето  оставен в некомпетентни ръце, само защото днешните му началници, в незнанието си как да го развиват, пипат тук и там напосоки и рушат изграденото преди тях. Няма да рухне, защото основите са му здрави и пази още енергийния си потенциал и ще има сили да възкръсне, макар и не на този Великден и с тази литургия.
Паулиана НОВАКОВА

Коментари

comments