ВАЛЕРИ ТОДОРОВ:РУСИЯ НЕ БИВА ДА БЪДЕ РАЗПОЗНАВАНА КАТО ВРАГ (интервю)

0
453

– Г-н Тодоров, според вас ще се задържи ли крехкият мир в Русия. Споразумението на „Нормандската четворка” сигурен гарант ли е за това?

– Колкото по-дълго продължава конфликтът, толкова повече проблеми ще създава. Войната слиза на битово ниво. Това вече сме го виждали в Югославия и е най-опасният сценарий. „Нормандската четворка” постави рамката. Контактната група трябваше да детайлизира договореното. Дефицитът в конфликта е липсата на пряк диалог между Киев и сепаратистите. Както и да наречем онова, което беше извършено в Крим, то се случи след референдум. В същото време, неоспорима е принадлежността на източна Украйна към самата Украйна. Друг е въпросът как властта ще разпознае своите граждани. Ако президентът Петро Порошенко продължава да се държи като главнокомандващ, а не като президент, кризата ще продължава. С тази русофобия, която ни обзема покрай конфликта забравяме, че в този сблъсък има и много геополитика, и опит да се отрежат руски интереси. Все пак Русия е ядрена държава, при това е водила достатъчно отбранителни и нападателни войни. Дали ще наречем това мислене имперско, няма значение. Другата голяма държава, която стои в дъното на конфликта – САЩ, също преследва определени интереси. И за миг обаче не бива да забравяме, че Русия е гарант на стабилността в много други региони и е грешка да бъде разпознавана като враг от типа на ислямска държава. Интересите на Русия и САЩ ще се променят в различна конфигурация. А и след президентските избори в двете страни, е възможно да настъпи сближаване. Проблемът в Украйна е в дефицита на политически реформи. Ако там не бъдат извършени и конституционни реформи, траен успех от каквото и да било примирие, няма да има.

– Путин е обединителен образ за агресор в Украйна. Наистина ли всичко зависи само от него?

– Не бива да бъркаме нито Порошенко с Украйна, нито Путин с Русия. Наричаме управлението на Путин „руска политика”. А то е събирателна величина от съображения на управляващата в момента сила. Порошенко не бива да бъде насърчаван да се превръща в по-силен главнокомандващ. Украйна може да бъде мост между ЕС и Русия. Всъщност гарантите на очаквания мир получиха два скъпи подаръка. Крим ще е много тежък като икономически ангажимент за Русия, ако запази сегашния си статут. А за ЕС грижата за Украйна – също. Трябва да напомня, че Русия е стратегически партньор за Европа и никой няма интерес тя да бъде поставена на колене.

– Вие имате много приятели там. Как интелектуалният елит на страната възприема този конфликт?

– Имам приятели и руснаци, и украинци. Сред интелектуалците има нещо като мода на неприемане на политиката на Путин. Но заради твърдата реакция на Запада със санкциите, ескалира патриотична вълна. Говори се за рекорден рейтинт на президента. Разбира се, зависи кой и как го мери. Този стил на твърда политика, когато се опитват да те поставят на колене, носи популярност. Ако продължаваме в същия дух, на следващите избори в Русия можем да се появи един по-лош Путин, ако приемаме този за лош. Трябва да си изясним дали искаме силна или слаба Русия. Опозицията е силно разединена, без силни лидери. Опитът да се създадат силни граждански сдружения в Русия не се получи. А идеята за цветна революция в ядрена държава, не е добър сценарий.

– Защо се развихри тая страхотна истерия в България за наближаваща война?

– Това е наш национален комплекс. Като малка страна винаги сме се увличали в обичта си към някого. И не винаги с разумни аргументи. Дълго време имах куче болонка. И като видеше по-голямо куче, пръв му скачаше. Едвам го спасявахме. Тази великодържавническа роля, която се опитват да си внушат наши политици, е нелепа. В момента ние нямаме самостоятелна политика и няма как да имаме, защото тя се изгражда върху реално влияние и икономически фактори. От друга страна, България е славянска държава, източноправославна, имаме здрави исторически корени. Освобождавани сме от тази страна. И не бива отношенията ни да бъдат конюнктурно накърнявани. Не бива да смесваме понятията руснаци – Русия – Путин. И не бива да бъдем и по католици от папата. Досега бяхме най-усърдните ученици на ЕС, а продължаваме да сме в ролята на непослушното момче. Ако ЕС не признае нашите интереси и нашата роля в отношенията с Русия, ще търпим щети и негативи, но това няма да носи дивиденти и на съюза. Някои смятат, че от България трябва да се изисква повече, защото тя е била най-близко до Русия. Нелепо е да се пита детето кого обича повече – мама или татко. И е излишно да ни питат кого обичаме повече – Русия или Европа и САЩ.

– Известен сте като Човекът радио”. Достойно ли посрещна БНР своя 80-годишен юбилей?

– В радиото започнах като студент, бях репортер в Столична редакция и водех две предавания по програма „Христо Ботев“. От 1981 г. съм на щат в Програма „Хоризонт“ и съм извървял всички професионални стъпала. Като студент бях и зам.-главен редактор на в. „Софийски университет”. Работил по същото време съм и за други медии, за телевизията, но радиото ми остана слабост. То е най-директната медия. Вие сте в студиото пред микрофона, а оттатък са само слушателите. Гласът е като ирисова диагностика. Той казва всичко. Публиката веднага разбира дали сте казали истината. Има магия. Не случайно най-добрите репортери от радиото са се доказвали в телевизията. За мен то не е просто медия. То е кауза. Колкото до достойното посрещане…от година и половина в радиото не се прави нищо, освен че се чества 80- годишнината. Е тя мина. Дано нещо друго се случи…

Защо не отидохте да вземете наградата си „Сирак Скитник”, с която бяха удостоени всички генерални директори?

– Смятам, че не ние, генералните директори, сме героите на тези 80 години. Освен това, сред директорите има спорни фигури. Други са били на този пост само няколко месеца. Някои даже не са встъпвали в длъжност. Трети са се оттеглили след протести и уволнения на колеги. И всичко това минава под един знаменател. Още повече, че наградата „Сирак Скитник” е творческа награда. Аз по-скоро бих искал да видя на сцената оцелелите от управленията. Когато новият екип влезе в радиото, доста разхвърля нещата, преди да е разбрал за какво става дума. И нахвърля куп обвинения. Може би след това все пак трябваше да се извини, когато понавлезе в темата. Това не се случи. Да не говорим, че от равносметката всичко е видно. Бях неприятно изненадан, когато един начинаещ колега, засегнат от мое изказване пред други колеги, изведнъж написа публично писмо до мен. Там ми причисли Априлския пленум и какво ли не. Този човек още не е влязъл в професията, а вече гледа отвисоко като началник: „Ние сме тук, вие сте вън…“. Писмото, очевидно с одобрение на ръководството, беше публикувано на сайта на радиото. Да пишеш на генерален директор от висотата на няколко години професионален стаж на хора, които са те учили в занаята, май не е особено убедителен прецедент. Затова може би нямаха доблестта да качат моя отговор на сайта. Макар че не се явих да получа наградата на годишнината, заради убеждението ми, че тя трябваше да има друго предназначение, все пак поръчах кошница с цветя и поздравителен адрес до всички мои колеги и приятели. Тази кошница обаче не попадна на сцената и беше собявена като …”и други”. Ще кажа на фона на двата си успешни мандата като генерален директор. Много лошо е човек да започва с оценка на другите, преди да може да обясни какво точно той ще прави. А още по-лошо е, когато трябва да го докаже, а не успява. Радиото трябва да дава на журналистите онази свобода, която се очаква като обществена медия. В ръководния екип на радиото влязоха не просто неподготвени, а хора, които не познават характеристиката му. Нелепо беше първите четири месеца от сегашното управление да се искат 100 дни за запознаване с мястото, а после да се разбере, че и следващите 1 000 не се знае какво ще се прави. А БНР от безспорен лидер в радиоефира се превърна във властелин на нещо.

– Бяхте директор в условията на криза. Как спасявахте положението?

– Въпреки кризата и бюджетните съкращения и рестрикции, през шестте години на нашето управление допълнителното материално стимулиране средно на месец не е паднало под 30 на сто. Спечелихме два големи европейски проекта – Европа за мен“ и „Евранет плюс“. Ние имахме ясна визия за всичко, точна програма по срокове, която ни гарантираше и непрекъснатото увеличаване на приходите. Открихме 4 нови радиопрограми, което не се беше случвало от 70-те години. Пуснахме над 90 нови УКВ предаватели, а за цялата история на радиото са пуснати 60 УКВ предаватели, през предишните 20 г. – нито един. Възстановихме всички концертни студиа, музикалните класации в ефир, турнетата на оркестрите, продуценството, открихме нови медийни и изложбени зали в нашите радиостанции. Сега на честването видяхте мощта на нашите оркестри. Много сили ни струваше да намерим диригенти с такива имена – Емил Табаков, Антони Дончев, Димитър Христов, редом до такива диригенти както покойния акад. Христо Недялков, Методи Матакев. Издавахме годишно по 40 диска със записи от музикалните и документалните фондове, съвместно с партньори. Даже магазин открихме. Променено беше всяко работно място, подменихме основните комунакции, транспорта, компютеризирахме изцяло управлението на програмите, цифровизирахме всички ефирни студийни комплекси . Заварихме програма „Христо Ботев” на лентови технологии от миналия век и на пишещи машини. От кореспондентите едва 1/3 имаха компютри. Радиото в един момент се превърна в технически и технологичен програмен лидер. Пуснахме интернет Радио Бинар – онлайн аудиовидео платформа, оригинална разработка на БНР, призната за безспорен успех от Европейския съюз за радио и телевизия /EBU/, който ни призна за една от водещите си медии. Болно ми беше че програма „Хоризонт“ на годишнината бе обявена за информационния лидер на … БНР. А преди беше национален лидер. По закон генералният директор нямаше право да се намесва в програмите, което е абсурд. Но сега питам колегите от СЕМ: „Часът на директора”, излъчван самодоволно по двете национални програми, с не особено коректни оценки към колеги и публика, конфликт на интереси ли е? А когато директори водят предавания?

– Кандидатирахте се и за генерален директор на БНТ. Мислите ли, че щяхте да бъдете силен шеф там?

– Да, вярвам, че с опита и знанията си можех да променя ситуацията вътре и навън. Това засяга мениджмънта и програмите. Работил съм за телевизията, имам виждането за промяна. Искам да разсея подозренията, че сме се хванали гуша за гуша с моите колеги конкуренти. Аз съм в добри лични отношения с Вяра Анкова. И все пак не мога да не виждам недостатъците – телевизията закъсня с внедряването на нови технологии, нови програми, с цифровизацията, има проблеми в мениджмънта… За мен е важно да се интегрират усилията на обществените медии. Ако се налага, трябва да се създаде общ холдинг, в който обаче радиото и телевизията да са със самостоятелно управление.

Как плувате в новата артистична среда в операта?

Започнах като консултант на операта попокана на маестро Пламен Карталов. Той много хареса платформата Бинар – с аудиото, видеото, с целия потенциал на мултимедийна платформа за култура. Когато бях генерален директор на БНР, той беше член на Обществения съвет. „Можем ли да направим такъв сайта на операта?”, попита ме той. И ето че дойде времето. Този сайт на операта, макар и по-различен от БИНАР, е в категорията на най-добрите оперни сайтове. Пак акад. Карталов настоя да се обвържа по-тясно с мениджърската политика на операта като заместник-директор. Това е друг свят, интересно ми е.

Винаги сте казвали, че две неща имат значение – личния и професионалния живот. Как се усещате в личния?

– Спокоен. Имам малък внук Валери, на 8 месеца и половина. Много му се радваме с моята съпруга. Като гледам сина ми и съпругата му, се връщам във времето и сега знам, че на големи стойности в живота може да се насладиш едва от дистанцията на времето. Такова е умението да усетиш детето, да си поиграеш се него с осмисленото чувство на баба или дядо. Аз нямах много време да се радвам на моя син и сега много от страстите отстъпват пред това малко човече.

 

Люсиена Крумова
в. „Минаха години“

Коментари

comments