УДОБНАТА ЖЕРТВА НА ПОДХОДЯЩОТО МЯСТО

0
487
  • Показният разстрел на Борис Немцов отваря нова страница в борбата за властта в Русия

Покушението  срещу бившия руски вицепремиер и министър на горивата и енергетиката Борис Немцов в 23.31 ч. на 28 февруари е част от поредицата знакови политически убийства, които ще останат неразкрити докрай. Да си спомним убийството на Анна Политковская, извършено на 7 октомври 2006 г., навръх рождения ден на президента Владимир Путин; на депутатката Галина Старовойтова. Вероятно физическият убиец може и да бъде открит. Но поръчителите ще останат в политическата сянка, от която вече изплува нова страница в борбата за властта в Русия. Разстрелът на 55-годишния Немцов буквално пред стените на Кремъл или трябва да окървави ръцете на сегашното управление, или трябва да покаже нейното безсилие да се справи с натрупващата се ненавист в обществото. Войната в Украйна изкара злите духове от прашните бутилки. От февруари 2005 г. до октомври 2006 г.  Борис Немцов бе съветник на украинския президент Виктор Юшченко и докрай остана непримирим противник на конфликта със съседната славянска държава.

На 32 години Немцов бе най-младият руски губернатор и то на ключовата тогава за военно-промишления комплекс Нижегородска област. Президентът Борис Елцин обичаше да води там чуждите делегации, за да показва политическия вундеркинд, когото виждаше в перспектива дори като свой приемник. Младият кандидат на физико-математическите науки Немцов изобретява акустичен лазер, който позволява да не се губи връзката с космическите кораби при навлизане в атмосферата. Предричат му голямо бъдеще  в науката, но той избира политиката. През 1990 г. става депутат в парламента на Русия, тогава все още в състава на СССР. Следващата година става застъпник на Борис Елцин на президентските избори, след което става губернатор на Горковска (Нижегородска) област. Доста страсти събра идеята му да прехвърли държавните чиновници от западните автомобили на родните „Волги“, произвеждани в местния Горкиевски завод. Повечето части на новия автомобил се оказаха вносни, поддържането – скъпо, а и видът му не засенчваше западните марки. Младият губернатор бе автор на доста естравагантни постъпки, като христоматийно е появата му на официалното посрещане на президента на Азербайджан Гейдар Алиев със спортно сако и бели панталони.

Срещал съм се с него и в по-ранния му период – във властта, и после като десен политик. Той просто не обичаше официалностите, условностите. Беше искрен, понякога рязко ироничен и естествен. Немцов бе от онова поколение управленци, които бившия вицепрезидент Александър Руцкой, противопоставил се на президента Елцин, наричаше „момченцата с къси панталони“ – ентусиазирани, шумни и не винаги достатъчно убедителни привърженици на спорните шокови реформи.

През 2010 г. Немцов се  качи на връх Елбрус, за да издигне там  знамето на опозиционното движение „Солидарност“. Акцията не придоби особена популярност дори сред привържениците на партията.

IMG_1828

Борис Немцов бе ентусиаст и в политиката, и в живота, любимец на жените. Той беше любящ баща, заяви обаче бившата му жена Екатерина Одинцова, от която той има две деца, но без да сключва брак. Украинската манекенка, която е била с него в момента на убийството, е една от последните му приятелки.

Всъщност Немцов се оказа неподготвен за голямата политика. Искрен, открит, той трудно се вписа в кремълските интриги. През 1993 г. той бе избран за сенатор в Съвета на федерацията, а през 1997 г. бе назначен за министър на горивата и енергетиката и вицепремиер в правителството на Виктор Черномирдин. Другият вицепремиер в правителството бе Анатолий Чубайс, автор на ваучерната приватизация в Русия, силно ненавиждан и до днес. Сблъсъкът между либералите и консерваторите в правителството и в Кремъл бе видим. След краха в икономиката през 1998 г. Немцов напусна властта и премина в опозиция. Той е учредител на либералното движение „Молодая Россия “, след това на коалицията „Правое дело“ (дясно дело –  с лека двусмислица и вярно дело). На следващата година бе  избран за депутат в Държавната дума от списъка на партията Съюз на десните сили (Союз правых сил, СПС), като стана и лидер на парламентарната група. На следващите парламентарни избори през 2003 г. обаче партията се провали и по-късно се разпадна. Някои от лидерите й, като например Ирина Хакамада, се отказаха от политика. През това време някои от бившите управляващи, като  бившият премиер Михаил Касянов, също преминаха в опозиция. Част от опозиционните лидери, като например Гари Каспаров, предпочетоха да се оттеглят в чужбина. Бившият външен министър на Литва Андрюс Кубилюс (2008 – 2012 г.) твърди, че Немцов е обсъждал с него  вероятността да емигрира. На парламентарните избори през 2007 г. Борис Немцов бе в тройката лидери на СДС, но партията постигна едва 8-мо място и спечели 0.96 % от гласовете на избирателите. Немцов бе в Кординационния съвет на опозицията, но опитите му да влезе във властта през последните години не отбелязаха успех. От 2012 г. той бе съпредседател на Републиканската партия на Русия – Партия на  народната свобода (РПР – ПАРНАС). Немцов беше убит в навечерието на големия антивоеннен марш на опозицията, който все пак се състоя в негова памет и събра, според различните версии, между 30 и 70 хиляди души. Версиите за убийството му, освен „кавказката“, разглеждат и „украинска“ следа, бизнес  мотиви. Според друга информация той е готвел доклад за руската военна намеса в Източна Украйна. Основната причина за показния разстрел обаче е ясна – атмосферата на ненавист и нетърпимост към различно мислещите и изострянето на вътрешните противоречия заради войната в Украйна и санкциите на Запада. Лидерът на комунистите Генадий Зюганов определи разстрела на Борис Немцов  като „100-процентна провокация“.

На пръв поглед никой няма полза от това убийство. Но ако то е факт, значи все пак някой се опитва да каже нещо. Едва ли отговорът ще дойде от разследването.

VT_Photo_Site_1Валери ТОДОРОВ,

бивш кореспондент на БНР и БНТ в Москва,

бивш генерален директор на БНР

 

 

Коментари

comments