П – като покой, като Пи, като Плевен

0
568

Фестивал по време на горещници

П – като покой… Отсъствие на грижи, безпокойство и съмнения… Такова бе за мен времето на петте фестивални дни в Плевен, които ще обобщя под знака на една единствена буква – П.

П – като Плевен – градът-домакин организира четвърто поредно издание на Фестивала за куклено изкуство за всички възрасти «Шарено петле» – 20 спектакъла от различни градове, с награди и премиерни, на дебютанти и признати режисьори.

Васил Василев, директор на ДКТ Плевен „Иван Радоев“

Юлските горещници не възпират публиката – тя сутрин и следобед приижда в двора на Регионалния исторически музей, а вечер – в Драматичния театър, където протича програмата за възрастни, включила пет представления. На откриването бе представен дебютният спектакъл на Денис Симеонов «Ученикът на смъртта» на ДКТ «Иван Радоев» – Плевен, а на закриването «Бомбето» –  премиерно представление на ДКТ-Пловдив, спектакъл на Катя Петрова по Йордан Радичков

П – като похват – за «Бомбето» на Йордан Радичков, Катя Петрова, Рин Ямамура, Христо Йоцов, Анна Пампулова, Мария Димитрова, Светлозар Георгиев, Сотир Гелев и чудесната трупа на Пловдивския куклен театър се пише с лекота в превъзходна степен. Това е образец на театър, който преговаря/изговаря целия 20-ти и началото на 21-и век – трагикомичната история проследява хода на събитията в Европа и страната ни от Царска България с бомбетата през сталинските каскети на социализма до днешните гологлави.

„Бомбето“ снимка: Иван Дончев

И остава въпросът: «Нима всичко край нас, което не страда, не яде, не държи речи и не носи отговорности, ще остане, а ние няма да останем. Тогава за какво сме по неравномерната повърхност на живота! За да оставим накрая една могилка ли, по едно тревясало подобие на бомбе и с «Шапки долу!» да завършим своя земен път? Замисляли сме се някога, че в края на живота си ние пак се обръщаме към шапките и шапките са, които ни отдават последна почит?» (Й.Радичков)

Шапките в новелата на Радичков са като отредените на човека социални роли в обществото, шапките си избират човека, който търчи подир тях до последно и накрая остава само «едноминутно гологлаво мълчание». Радичковият текст диктува подхода на целия екип – важна дума за представление, в което девет актьори (Балена Ланджева, Велизар Евтимов, Венцеслав Димитров, Димитър Николов – Шаблата, Елин Стоянова, Ивелин Николов, Мария Димитрова, Наталия Василева, Стайко Стайков) играят и времето, и хората, и самите себе си. Щрак и общият план се сменя и се вижда лицето на човека, съвсем като в «Балът» на Еторе Скола, който, тръгнал като театрално представление на Жан-Клод Паншна преди да стане знаменит филм, разкриващ столетието чрез музика и танц. В «Бомбето» както и в «Балът», както в големите творби на изкуството, се прoследява времето, личната история на всеки на фона на историята от учебниците. Минималистичният език на спектакъла е наситен с метaфори, които всеки зрител разгръща в съзнанието си: пред нас е циркът, в който хората са като клоуни, които преминават през изпитания, с които не се справят и оттам идва комедийният ефект, но смехът е печален.

Средата на спектакъла е решена от сценографа Рин Ямамура с ластични, вибриращи завеси, които позволяват бързи преходи и трансформации. И като моментна снимка: щрак – ние сме на площада или гарата, щрак –  вече сме в Рим или в София, а шумът на звуковата партитура е допълнителен знак, че сме все още в началото на миналия век…

Писана в началото на 80-те на 20 век новелата на Радичков оживява през 20-те години на 21 столетие със стряскаща актуалност, поднесена от театъра с висока визуална и актьорска култура. Завесите, плътни и вибриращи, работят като паравани в театъра и като клапи в киното, които с лекота пренасят назад и напред във времето и оттам идва и ефектът на ужаса – движим ли се нанякъде или стоим на едно място, което ще рече, че вървим назад.

снимка: Тихомир Христов

П – като практика. Голям интерес у публиката предизвикват ателиетата, които протичат между двете дневни представления. Малки и големи на практика придобиват нови умения да правят меки кукли (с помощта «Арт Ленд-София»), кукли марионетки под веселите и професионални подсказки на Ханна Шварц и Симона Ненова, кукли петрушки – уличен куклен театър «Мале-Мале»… Ателиетата са не само в Плевен, а и в някои от близките селища и интересът е толкова голям, че се налага допълнително да се търсят материали из магазините в града.

П – като пространство

Темата за пространството е безкрайна в театъра, пък и за фестивала. Може да е разгледа като места на провеждане на спектаклите; вътре и вън, на импровизирани и стационарни сцени, във фоайета (Muppet Girls and Julia K.)… Едно от представленията бе изградило своя собствена сцена за един зрител (Театромат. «Домът ни – гората» на Театьр «Трио»-Бургас.)

снимка: Тихомир Христов

Устройството, наречено Театромат, е нещо като голяма кутия със специален отвор. Ако човек долепи очи и сложи слушалки, попада в мини свят на горски зверове и звуци, издавани от вятър и птици, своего рода медитация и прохлада, досег с природата и нейните вълшебства.

Пространството в театъра се формира и от работата на художника във всеки спектакъл, много разнообразен и индивидуален, представен на фестивала по различен начин: чрез ярката среда, маски и костюми на сценографа Свила Величкова и куклоконструктора Елена Цонкова в «Кралят елен» –  история по Карло Гоци с режисьор Бисерка Колевска, изиграна от двама актьори (Георги Янев и Любомир Желев) – куклите маскот са атрактивни и метафорични, в тях е скрит не само човекът, а и неговата същност, което е и смислово важно за историята по Гоци (ДКТ-Сливен.)

Друга техника на създаване на пространство представи Театър «Корсар» с  «Хартиени истории» на Димитър Стефанов (режисьор) и Алек Чурчич (сценограф) при участието на Иван-Александър Дойчев, Христо Петев, Велизар Евтимов. Пет истории връщат зрителя към библейското начало на човечеството и с хартиени кукли и сенки съграждат и разграждат светове.

снимка: Мартин Атанасов

Световете, създадени в «Страх» на Веселка Кунчева и Ина Божидарова, Мариета Голомехова, Христо Намлиев и Явор Кунчев (ДКТ-Стара Загора) са сътворени от невидимости, от игра на светлини и сенки, през чиито пролуки преминава Пътят на човека от края до началото. Лайт дизайнът на Томаш Моравек и Катарина Дурикова трябва да се изучава като учебник по формиране на пространство, и по вертикала, и по хоризонтала, от светлинни снопове, от пресичащи се и разминаващи се лъчи, в които актьорският състав (Георги Спасов, Калоян Георгиев, Дарин Димитров, Ваня Камянска, Елица Стоянова, Станислав Матев, Таня Георгиева, Кирил Антонов, Любен Чанев, Деница Янакиева,) буквално лети на люлки, мостове и подвижни платформи, а маските се издължават и превръщат в хищни птици-лешояди.

Самооценката на човека в мига преди да дойде материалният му край е своего рода освобождение в това летливо пространство. Полетът разплита кълбото от страхове, за да е възможен преходът в онова другото, което идва чрез пластиката и звука. И в този смисъл пространството на спектакьла е някаква сложна субстанция от пресичащи се образи, нерасчленими на пръв поглед, въздействащи на подсъзнателни нива, препращащи към култови филми като «Ах, този джаз».

П – като приказка

„Хензел и Гретел“ снимка: Тихомир Христов

Приказката е в основата на «Ученикът на смъртта» – Денис Симеонов, Ваня Плачкова, Милен Апостолов и актьорският екип на Плевенския театър (Иван-Александър Дойчев, Валентин Василев, Ива Николова, Елица Анева, Марияна Петрова), които разказват полската приказка чрез езика на марионетки, пътешестващи в съградени от въжета пространства. С кукли петрушки и много хумор Леонард Капон разказва приказката «Куцото петле» – сценограф Емелияна Тотева, при участието на Александра Грънчарова, Алекс Анмахян, Диян Русев и Красимир Хараламбов (ДКТ-Бургас). Актрисата Маргарита Костова представи друга приказка – «Дядовата ръкавичка на ДКТ-Видин, формация «Мале-Мале» оживи героите от «Патиланско царство» на Ран Босилек, а Симона Ненова и Емил Пеняшки въведоха в приказния свят на «Хензел и Гретел» (Театър «Ако.)

„Неродена мома“ снимка: Тихомир Христов

«Неродена мома» е класически образец на куклен спектакъл, построен от един актьор. Симона Ненова е и разказвач, и множеството персонажи в народната приказка, и техническото лице, което подава звука, и сценичният работник, който строи и събира декора –  режисьор Христина Арсенова, сценография Десислава Петкова, кукли Емилия Ковачева. Пространството на парка с вековните дървета и отломъци от римски времена бе чудесна среда за представлението.

П – като посоки

Посоките в театъра са толкова много, че дори така разнообразни по форми представления не могат да ги изчерпят, но обучението чрез кукли е една задача, която театърът за деца е приел като мисия. Обучението бе не само чрез ателиетата, които традиционно привличат деца и родители сами да правят кукли, а и чрез представления като «Магазинче за ноти» на «Арт ленд София» и «Малката нула» на Столичен куклен театър и Фондация «Горе на дървото».

„Малката нула“ снимка: Тихомир Христов

Вдъхновено от Джани Родари, представлението на Мила Коларова и Румен Гаванозов «Малката нула» е своего рода джазова композиция, в която актьорите с удоволствие си партнират с акордеониста Мартин Любенов. Музикантът е третият участник, който лови теми, продължава ги по свой начин, придава им друг колорит. Представлението е правено с много усет за смешното в театъра и би могло да се развие и във формат за възрастни в някое арт пространство.

П – като поклон

Фестивалът в Плевен, заявен като куклен фестивал за всички възрасти, бе в културния фокус на града няколко поредни дни – Фестивал на Драматично-куклен театър «Иван Радоев» и Община Плевен при подкрепа на Програма «Достъп», НФК& Фондация «Арт Офис» – селекционер Калина Вагенщайн.

Представленията бяха посетени от многочислена аудитория. Ако към нея в бъдеще се присъединят и екипите на спектаклите, ако след представления като «Страх» и «Бомбето» протичат разговори с аудиторията, ако сред гостите са и колеги от чужбина, мащабите на срещата ще са по-големи, а отзвуците от аплодисментите  –  още по-силни.

П – като числото Пи

Според психолозите една от причината хората да са обсебени от числото Пи е, че човешкият мозък е обладан от идеята да търси модели. Театърът е някаква възможност за съграждане на модели, и трябва само да се оттласнем, за да продължим в нови посоки.

«Бомбето» е един такъв съвършен модел, повече от навременен днес във време на несекващи лични и политически избори, защото куклата е навсякъде и във всичко. Тя се «трансформира от едно нещо в друго – като визия и като значение, като промяна на смисъла, който носи. Чрез нея може да се изрази и представи богатството на противоположностите, дуализмът в човека – едновременно и добър и лош, смел и страхлив, красив и грозен.» (К. Петрова)

Автор: Майя Праматарова

 

 

Коментари

comments