ИЗКУПЛЕНИЕ ИЛИ ДОКАЗВАНЕ НА ВИНАТА в “Ти го каза” от Кони Палмен

0
485

Иво Костадинов ни представя поредния силен роман на едно ярко име в съвременната нидерландска литература, Кони Палмен. Роман за любов, измяна, смърт, роман за драмата на Силвия Плат и Тед Хюз.

– Да умирам и да възкръсвам, в това съм истински добра, може да се каже, че в това превъзхождам Божия син.
Ако самоубийството е онзи капан, в който бе пожелала да ме впримчи и погълне, да ме поеме в себе си, за да се слеем в едно тяло, то тя успя. Нейното име е моето име. Нейната смърт е моята смърт.”

Кони Палмен е нидерландска писателка, смятана за една от най-добрите съвременни такива. Книгите ѝ печелят престижни награди и се издават в редица страни, като “Ти го каза” (2015)  е третият ѝ издаден в България роман. Това е един амбициозен роман, както предполагам и истинско предизвикателство за написване.

Книгата ни пренася в брачния живот на може би най-известната двойка в съвременната поезия – Силвия Плат и Тед Хюз. Забележителното в историята е това, че повествованието е водено от не друг, а самият Хюз. През неговите очи читателя разглежда съвместния живот на писателите – от първата им среща до злощастния край на живота на Плат и всичко, което следва за съпруга ѝ след него.

Би могло да се смята, че книгата разнищва същността на Хюз по най-достоверния начин – от първо лице. Що за човек е той в крайна сметка, злодей или герой? Блестящото в романа, поне за мен, е отговора на този въпрос. Той е просто човек. Перото на Палмен е толкова изкусно, че успява да пренесе читателите в главата на своя главен герой. Вплитайки реални факти, заедно с емоционален заряд и повествователна тенденциозност в един момент е трудно човек да си спомни, че това не е автобиография, а художествено произведение. Когато обаче читателя осъзнае целостта на книгата е впечатляващо да се проследи как с веща прецизност авторката е успяла да сътвори един толкова пълнокръвен образ, използвайки редица техники, които неусетно превръщат историята в реалност.

По същество това е и книга за писането. Очаквано, след като двамата главни героя са световноизвестни писателя, отдали живота си на писането то е една продължителна нишка, разкриваща същността на писането и живота на поетите, самото изкуство като ценност, не само за разказвача, но и за самата писателка. Потапяйки се в поезия и проза и самата история на живота е лесно да се пренесеш в един литературен кръг, изпълнен с болка, надежда и немалко коварство.

Бивайки “автобиография”, и то изкусно направена, книгата е един мета роман, приковаващ читателя както би го направил ако беше автентичен, а дори и повече. Разглеждайки историята в първо лице, в същото време написана от другиго е може точно този отрезвяващ поглед, който романа притежава. Читателя може да разглежда произведението на различни нива едновременно, всяко от които поднесени силно и въздействащо. Самата история на Плат и Хюз е разгледана през един съвсем нов и неочакван поглед, който дава място за преосмисляне на познатата им, или може би не чак толкова, история. От друга страна това е един блестящо написан роман, който пленява със стилистиката си и подредеността си.

Точно тази комбинация, история и повествование, превръщат книгата в едно силно и въздействащо на читателя четиво, което би го накарало да се замисли и преосмисли впечатленията си. След прочитането на романа мнозина изразяват мнението, че той оневинява Хюз в техните очи, докато други смятат обратно – така представена историята ясно и категорично посочва разказвача като низък. И в това е силата му – успява да въздейства по един забележителен и проникновен начин. Четейки историята със сигурност няма как да останеш безразличен – кара те да съпреживяваш с героите, да се луташ в главите им да се надяваш края да е щастлив, макар че е пределно ясно как ще свърши всичко. Забележително четиво.

Автор: Иво Костадинов

Коментари

comments